Фреши, на най-близките си приятели сме казали. Но има хора, които не искат да знаят. Изкушавах се да им кажа, но щеше да е жестоко от моя страна, щях да им помрача щаститето. А и на толкова бабини диветини се наслушах, и толкова суеверия и щуротии... сигурно щяха да ме включат в списъка на "лошите очи", злите вещици и знам ли още какво 

Джейзи, това са нормални неща от живота (несправедливи, но се случват) - при един станало веднага, при друг имало проблеми - няма място за суеверия!
Аз съм сигурна, че хората задават въпроса "няма ли да мислите за дете" и т.н. от добри чувства, защото искат да изразят подкрепата си за семейството ви и че ви желаят най-доброто. Откъде да знаят хората, че има проблем. Е, вярно, биха могли да са тактични и да не питат, ама не всички хора са много тактични - сигурно въобще не са се замислили върху такава възможност - че имате проблеми.

Междудругото, имам една много близка приятелка - на 34 години. Преди време с отстранен яйчник, сега с втора операция - за малко да остранят и другия. Семейна от 3-4 години, материално задоволена, но не мислят за бебе още Казах й, че ако не ми беше толкова близка приятелка и й вярвам и я разбирам, нямаше да повярвам, че това нещо е възможно Така че, може би има двойки, при които такива въпроси "няма ли да се замислите за деца" са напълно уместни

Джази , познавам тази болка!
  Те са две.
  Едната идва от вътре , от сърцето , от заложения майчински инстинкт. И тя не спира да боли , кара те да се чувстваш непълноценна , излишна понякога . Смазва те !
 Другата идва от вън. От "приятели" и "роднини".
 -Айде ,бе ,докога ще чакате?
 - Е стига само бизнес де , ами деца?
 - Ох, като ви ревне едно ,ще видите вие..
 - Не се ли наживяхте вече, ами хайде де, време ви е!
 Ей такива бисери с лопата да ги ринеш. И ти иде да изкрещиш в лицата им "СПРЕТЕ! " " МЛЪКНЕТЕ!" ,но вместо това се усмихваш пресилено и измисляш поредното оправдание.., а душата ти е опустошена .
  Обвиняваш ги!
  Обвиняваш собственото си бездушие!
  Обвиняваш съдбата си!
Но това не ти помага.....
После ,някак заживяваш с болката , приемаш я като част от теб, като сянка ,която винаги те преследва.
 И спираш да се оправдаваш. Ставаш директна и груба понякога. Някои хора спират да задават този въпрос , успяла си да им затвориш устите. Те вече не питат!
 Но и това не ти помага!
Няма как да спреш онази болка дето идва от вътре, и напомня за себе си:
 на всеки детски рожден ден,
 на всеки първи учебен ден ,
 пред всеки детски магазин,
 в парковете пълни с детски колички,
 по празниците ........

И знаеш ,че трябва да бъдеш силна ,за да продължиш напред!
И знаеш , че един ден всичко това ще свърши , защото ти ще бъдеш най-добрата майка!
Знаеш и вярваш , и ще бъде, защото мечтите се сбъдват ,когато не спираш да мечтаеш!...
И когато зад гърба си имаш истински човек, любящи родители и шепа верни приятели.

         БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА!
             БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ СТЕ ТУК!
 

Във всяко мнение виждам, част от мен, от емоциите и болката, която имам...
Хубаво ми е, че има хора, които дори не съм виждала а ги чувствам толкова по-близки от други, с които съм живяла цял живот!
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

Мила Джази, напълно те разбирам 
 
И аз често се питам защо и още не съм намерила тоговора за себе си. Може би това е изпитание, през което трябва да минем, защото съдбата така е решила ...
 
Искам да ти дам много сили, за да продължиш напред ...
Аз самата вече нямам такива ...

Миличка, някъде прочетох нещо което много ми хареса.
Аз намерих отговор на своите въпроси „Защо”, а той е прост „Бог  праща изпитанията на смелите и силните”.
Спрях да се питам „Защо”, просто няма смисъл ....... Отговор няма кой да ми даде ... а и дори да има пак няма смисъл. Сега ми е много по-добре, не се терзая с глупави въпроси, чиито отговор няма как да получа.
Опитай, ще видиш че е по-лесно

Миличка, някъде прочетох нещо което много ми хареса.
Аз намерих отговор на своите въпроси „Защо”, а той е прост „Бог  праща изпитанията на смелите и силните”.
Спрях да се питам „Защо”, просто няма смисъл ....... Отговор няма кой да ми даде ... а и дори да има пак няма смисъл. Сега ми е много по-добре, не се терзая с глупави въпроси, чиито отговор няма как да получа.
Опитай, ще видиш че е по-лесно

Таня, отговорът ти е страхотен
 
надявам се не възразяваш, но от днес това ще е и моят отговор

Още веднъж Ви благодаря, от сърце 

Джазибейби, понякога Господ пази такива хора-неинтересуващи се и не пазещи крехкото си ново състояние...И аз съм се чудила на неравновесието и милионите въпроси `защо` така си и висят, хванали паяжини.
Но аз те видях-ти си прекрасно момиче, интелигенто и сдържано, нима не заслужаваш щастие?Отговорът е ясен-заслужаваш-много,много....
Всеки ден твоя приятелка, братовчедка, колежка, близка ще забременява.Всеки ден ти ще си по-близо до твоето такова-не губи вяра!

Jazzybaby пътя е трънлив и не лек за съжаление, но аз вярвам че сме добри хора и носим много истински чувства в себе си и вярвай ми ще успееме точно заради добротата. Не се затормозявай толкова с бременни мами които са забременели от раз! Знам че е тежко, но това е нашата съдба и ние ще се бориме за да я направим такава, каквато ние искаме да бъде...

Прегръдки от мен

Миличка Jazzybaby, на няколко пъти се опитвам да пиша в темата ти и не успявам. Преди да кликна на последното бутонче се спирам, защото написаното ми прозвучава или кухо или сухарско или поучително или помпозно-философско. А всъщност времето ще отговори на въпросите ти и съм сигурна, че ще разбереш, защото ти си един много мил, чувствителен, деликатен и съпричастен човек.
Прегръщам те!

За мен в христианската философия няма отговор на въпроса защо - защо изпитания, на силните и смелите? По-добре ми звучи другото, че Господ обича смелите (но не се връзва с горното?). В източните философии с кармата повече намирам някакво обяснение.
Не съм религиозна и не се увличам от философия, де, просто си разсъждавам.

Но наистина е най-добре да не си задаваме въпроса защо точно по причината, която Таня е написала - и без друго отговор няма да получим.

Една мацка веднъж ми написа в една тъжна моя тема, че тези изпитания ни правят по-специални - сигурно има нещо такова - щяхме ли да имаме това прекрасно общество тук? Е, сигурна съм, че всеки би искал никога да не се е сблъсквал с проблема, но поне с това да се утешаваме ...

Всички сме се сблъсквали с такива моменти  
И на мен скоро ми се наложи да обесня, че трябва да се пое фолиева киселина поне 1-вото тримесечие, а отсреща ми отговотиха: " Няма да пия, защото не искам да порасне много бебето, че да ми е по-лесно при раждането...."
Погледнах я, погледнах я пак и си замълчах, но мислите нахлуха в главата ми: " И аз искам да не знам защо се пие, искам да не знам какво е това стимулации, хормони и т.н. "
Така че, Джази, знаеш, че надеждата умира последна!!
А докато има надежда значе има шанс да стане!!!
Пожелавам на всички ни това толкова жадувано малко човече и дано то направи дните ни по-весели през новата 2007!!!

Jazzy, моят свекър често казва "Да направим каквото трябва, пък да става каквото ще!". Ти си направила точно това - казала си защо се пие фолиевата, предупредила си за рисковете. Не можеш да спасиш света, можеш обаче да пообразоваш тези, които искат да чуят. И ти си го сторила. За останалите няма какво повече да направиш. Приятелите ти са големи хора и сами носят отговорност за това, което правят (или не правят) за своето дете.

Ти си по-умна, по-образована и ЩЕ БЪДЕШ най-добрата и грижовна майка на своето дете.

За подмятанията какво чакате - някои хора избират да кажат на приятелите си и така си спестяват много заобиколки. Ние се борихме 5 години, но не казахме на никого, просто в моя свят това НЕ влиза в работата на никого, даже на най-близките ни приятели. Някои от тях никога не попитаха, с тях ходехме на море, говорехме за кино, музика и какво ли не друго. С останалите просто спрях да се виждам - и аз като Лали реших, че си е мое право да избера колко да се товаря емоционално и като знам, че ще срешна нетактичност, просто се извинявам и не отивам да се видя или не се чувам с тях. Даже да са добронамерени, пак биха ме наранили, така че защо да хабя емоциите си за това, един живот живеем все пак.

Миличка, аз също ще подкрепя Мармотчето, защото и аз действам по същия начин - ограничила съм си контактите с хора, които ме натоварват емоционално. Не си сама, тук определено ще срещнеш разбиране, но не очаквай такова от всички хора. За съжаление докато не ти е личен проблем много неща остават неразбрани.
И аз хиляди пъти съм се питала защо и с какво съм го заслужила???? Няма отговор, затова единственото, което можем да направим е да продължим да се борим. Знам, че ще успеем, всички тук, просто ще е по различно време, но също така знам, че ще бъдеш прекрасна майка. Вярвай в това и гледай напред, защото там някъде твоето бебче чака да те прегърне 
Успех и бъди смела!

Момичета, пътят ни наистина е труден. И когато станем майки, а това наистина ще стане, нашите деца ще бъдат щастливи, че са истински желани, че имат отговорни и пълноценни родители, че ще можем да ги научим на стойностните неща в живота.

А бог наистина изпраща изпитания на смелите и силните, като нас. Защо ли? Та как иначе ще докажем, че сме такива.

Възмущавам се от невежите и станалите по случайност майки. Жал ми е за  дечицата им милите.
Добре де, не всички знаем всичко,  но когато доброжелателно ти казват нещо, което не знаеш, поне го приеми.
Май се размърморих много.
Джези, мила, опитай да игнорираш такива преживявания. Знам, че е трудно и да си призная аз самата не успявам да го направя.
Ти ще бъдеш прекрасна майка. Пожелавам ти го, както и на всички тук.

ей, момичета, понякога ми се ще мама да не ме беше възпитала така добре. и когато получа поредното подмятане от приятелка : вие какво чакате? да ИЗКРЕЩЯ, защото и на най - нетактичното животно ще му стане кофти като си споделиш (меко казано  ) проблема. изкушавам се, но засега удържам фронта. кога ли ще ми писне 
да не ти пука, jazzybaby, в тези подмятания май има нещо доброжелателно, едва ли не бяла магия, като ги споделят младите майки, някакси в божиите уши се чува. ако това те трови, намери си саркастичен отговор, с който да им затваряш устите (аз сега го търся, като го намеря, ще споделя, обещавам!). или просто си наложи лицемерие и ирония над себе си и се усмихвай - някой ден слънцето ще изгрее и на нашата улица... 

Jazzybaby,
Знаеш, че за нищо никой не е виновен. Ако при нас зачеването беше безпроблемно, едва ли щяхме да знаем всички тези медицински подробности... просто съдба. Усмихни се и си чакай твоето бебче - то няма нищо общо с ничие друго щастие или нещастие!
И пази нервната си система, товари я, колкото се може по-малко.
Казвам го от личен опит. От такива "прекрасни" емоции си докарах "паническо разтройство". Не ми се ще да обяснявам как се чувства човек с такова нещо!  (И за това нищо не знаех, докато не похлопа на вратата ми)

Джейзи, аз не съм намерила за сега задоволителен или утешителен отговор на всичките въпроси, започващи със  "Защо"...Просто няма такива отговори, когато вътрешно те чоплят толкова много страхове...Ето започна новата 2007 и още отначалото мога да кажа, че аз свързвам януари месец с 1 основно нещо - става 1 година от началото на опитите ни...Много се надявам да няма много години още...
И просто не мога да се примиря, че страхотните хора, с които се запознах по край форума трябва да преминават през цялата тая гадост!!!Защо мама му стара точно ние????Защо, а???С какво сме ги заслужили тия ежеминутни,ежедневни, ежемесечни кошмари!!!
Така, че стига толкова вече - не ги мисли толкова много нещата в детайли като мен, че ще се побъркаш!!!Аз вече усещам как почвам да се хлъзгам по 1 много неприятна плоскост надолу и надолу...Станала съм невъзможно нервна и избухлива!!!
Това е от мен

Мили момичета,прекалено добре сме възпитани.Ако не ни бяха насаждали родителите понятието бон тон,много от тревогите ни нямаше да ги има.С това добро възпитание не си помагаме много,защото в стремежа си да не обидим някой(дори когато се рови в личния ни живот) - нараняваме себе си.Поне за себе си стигнах до това заключение.На никого не сме длъжни да даваме обяснение.Не съм съгласна,че хората питат от доброжелателност - по-скоро от чисто любопитство.Този,който го боли за теб няма да задава въпроси,а ще чака ти самият да споделиш.
Убедих се в горенаписаното,защото след загубата на бебето ми - свестните хора ме виждаха и поздравяваха с думите "радвам се,че си жива и здрава",а уж добронамерените с Думите "какво стана,защо".Тук ми идва да вийна от болка....Ами аз ако знаех защо....
Боли ни най-много нас и нашите родители.Докато аз плачех,че моето бебе се ражда мъртво,майка и татко плачеха аз да не умра....А свекър ми се задушавал от мъка по мъртвото бебе,което толкова много чакали...Преди случилото се много се връзвах на думи,коментари.Взе да не ми пука.Всеки сам за себе си знае какво му е на душата.Не очаквам физическата и душевната болка да бъде разбрана от никой,нито  ще допусна някой с голото си невежо любопитство да ме нарани.Хората не са глупави,виждат всичко,досещат се за нещата.