Да ви разкажа за моята коледа. През деня сме със семейстивото, а вечерта с пирятели. Идват приятели и питат: "Какво ти донесе дядо коледа?", и недочакали отговор, щастливо обявяават, "Защото на нас ни донесе бебе!". Аз се радвам, хората са видяли положителен тест. Девойката не е чувала за овулация. БТ, какво е това? Фолиева киселлина, ми не знаех!?!
И цяла вечер стоя аз, между щастливите влюбени, и слушам, как не трябва да се казва на лоши хора, защото може да завиждат. Как толкова им е било трудно, защото цели четири месаца отпиват, докато най-накрая се е случило. Сълзите ми напират, но не мога да плача. Та това е най-щастливият им миг. Та те са опитвали цели четири месеца. А Вие защо се ослушвате? Какво чакате? Ми... чакаме...
Сега не мога да спра сълзите си... грях ми на душата, но се питам защо? Защо аз знам какво е БТ, защо аз знам какво е овулация, защо ..., защо ...., защо ....
И вече пред дома, сълзите ми потичат, а моето лъвче казва: " Не плачи, и нашето бебе ще дойде"
А аз не мога да спра сълзите и се питам само защо?
Защо на мен? Защо на тези прекрасни момичета тук? Защо?
Извинявам се ако развалих нечия Коледа, но сега искам да знам Защо?

Джази, недей така мила.
Чувствала съм се така и знам колко боли. Отговор на твоето "Защо?" не мога да дам. Аз лично мисля, че всеки е орисан сам да извърви своя път, да се бори, да пада и пак да става.
Избърши сълзите, вдигни гордо глава и си кажи : "Вървя напред и продължавам да се боря!". Един прекрасен ден твоят път ще свърши /или пък ще започне/ с двете чертички, с пложителния кръвен чхг, с притесненията, ужасните и демонични страхове девет месеца, с първия плач на бебо в родилната зала, с първото засукване от гръдта ти ...

За неадекватността и суеверията на хората, които описваш да ти кажа още нещо. Когато    забременеш , което искренно и от сърце ти желая, ще се наслушаш на абсолютни дивотии.

Благодаря Ви момичета за топлите думи 
Знам, че ще вдигна глава, че ще продължа... но явно вчера ми дойде в повече. Може би невежеството и безхаберието, може би бирите дето ги изпи девойката, или цигарата дето я изпуши...

Джази мила, каквото и да кажа няма да ти олекне. Знам, че много боли. Повечето ми приятелки се омъжиха доста след мен и вече гушкат бебетата си. Една от тях винаги казва, че бебо много трудно е заченат. След цели 8 месеца не пазене. За себе си знам, че се научих да не се впрягам на думите им. Обичам малките им деца с цялото си сърце. И се чувствам горе-дилу добре. Искренно вярвам, че един ден и аз ще гушна своето бебе. Ти също го знаеш нали? И тогава няма да има по щастливи жени от нас. За съжаление ние сме орисани да извървим дълъг път до така желаното щастие.  те силно и не се давай на лоши мисли. Вдигни глава и продължавай напред. 

Джази, не се коркай, мила. Ами че това е нашият проблем. А тези хора може би имат друг, за който ти не знаеш, а който за тях е огромен.  Кой знае, може те да си мислят "виж ги тези, как безгрижно си живеят, не бързат с деза, имат си това и онава.. а пък ние, защо защо на нас се паза да имаме точно ТОЗИ НАШ проблем"...

Радвай се на това, което имаш. Ами ако на нея, да речем, мъжът и преди 2 седмици е изневерил и сега минават пред ужасен период, в който трябва да се научат отново да си имат доверие? Ами ако живее в един дом с ужасна и властна свекъвра? Ами ако някой от близките и е болен неизлечимо? Да не дава Господ, разбира се, но исках само да се аргументирам, че каквото и да ни се случва, трябва да си даваме сметка какво имаме, а не какво нямаме, и да го озеняваме, обичаме и пазим.

Целувам те и горе главата!

О, Jazzybaby, как можа да се подразниш от бременно момиче, при това приятелка? Ти, която си толкова благородна?
Въпросът ми е риторичен.
Защото аз те разбирам, но ти не ме разбра преди време.

аз съм напълно съгласна с куки-такава е горе-долу и моята философия.а за чувствата на jazzy мисля че са оправдани,като се има предвид мъката и болката и-те не означават че е лош човек-напротив щом ги споделя с нас това още повече я издига в очите ми.ако беше злобен или НЕблагороден човек щеше да запази размислите си за себе си.....
jazzy 
 и знай че и твоят ред ще дойде и тогава ще преливаш от любов към околните-само имай сила и вяра.....

Викторита, не твърдя че Jazzybaby  е лош, злобен или неблагороден човек.
По-добре като не знаеш за какво става въпрос не се бъркай.

Рано или късно човек го заболява от едно или друго нещо.
Затова /преди да го заболи!/ трябва да е толерантен към болката на другите.

Jazzybaby, едни съвет: научи се да казваш "не!", ще видиш, че се живее по-лесно.
На твое място аз щях да си тръгна.
С или без обяснение.
Ако държа на тях, щях да  обяснявам. Както на теб в случая.
Ако не държа - нямаше да обяснявам.

Болката в сърцето ми е предостатъчна,  за да позволя на някой да ме измъчва волно или неволно допълнително.

Ра3бирам те напълно jazzybaby, но раzбирам и бременната девойка
А3 на такива хора не се дра3ня, а и 3ащо?
3ащо трябва да е 3апо3ната с всички проблеми от не3абременяването след като тя си 3абременява лесно. И с какво е виновна тя?
Просто трябва да се поставяме и от отсрещната страна и да се попитаме как ние бихме реагирали, ако сме в нейното положение...
Ще ти ра3кажа какво се случва с мен.
На почти 18 год. 3абременявам от приятеля си, бе3 да съм чувала 3а БТ, овулация и т.н. От едно правене на секс бе3 предпа3ни средства.
Ходя все още на у-ще и до шести месец от бременноста вли3ам в часовете по фи3ическо.
Во3я се на мотор и правя всичко щуро което ми дойде на ум.
3а първи път отивам на гинеколог след като вече 3апочнах да усещам бебето и много, много такива...
Сега, на друг акъл и от другата страна на камбанарията си мисля, че това не може да се случва на мен.
Ра3ка3ах ти всичко това, 3ащото ти си права 3а себе си, но 3атова не си струва да се дра3ним.
Мисли си, че и при теб ще стане, само дето не се 3нае кога.
Пожелавам ти да е скоро.
Не си ра3валяй хубавия пра3ник.

Ами че това е нашият проблем. А тези хора може би имат друг, за който ти не знаеш, а който за тях е огромен.  Кой знае, може те да си мислят "виж ги тези, как безгрижно си живеят, не бързат с деза, имат си това и онава.. а пък ние, защо защо на нас се паза да имаме точно ТОЗИ НАШ проблем"...

Подкрепям!

Аз имам един много жесток отговор на въпроса "Защо на мен?". Хладнокръвен, но истински, той звучи така: "А защо не?". Природата така е отредила-един късно се жени, преживява синдрома и подигравките на "старомоминството" и "староергенлъка", друг попада на кръвопиещи свекър, свекърва, трети се подлъгва по шарлатанин, четврърти проиграва на ролетка семейното жилище, пети седи безработен с години, шести...Важното е, какъвто и проблем да те напада, да не се оставяш, да се бориш, да вършиш всичко както трябва, да промениш живота си, да надвиеш неприятностите!

А иначе съм стигнала до извода, че нетактични, непроницателни и неосведомени хора има под път и над път! За съжаление много от тях са наши приятели и близки. Учете се на лицемерие, момичета!

Джазинце, прегръщам те, миличка! Ти си силна и след седмица ще забравиш за разговора с тези приятели! Гледай напред и нагоре! Следвай си плана! Знам, че бебенцето ще дойде и ще си една прекрасна майка, грижовна, обичаща, справедлива и можеща!  

лали,мила,няма нужда от агресия....
не мился че съм обидила някого с думите си-най-малко пък теб-съжалявам че съм криворазбрана....

Дано не съм оставила грешно впечатление, но в емоцията си явно не съм успяла да изкажа правилно чувствата и емоциите си 
Когато ми казаха новината се зарадвах. Това, което ме потресе, беше невежеството. И каквото съм наивна, реших, че мога да помогна. Опитах се да кажа, защо е важно да се пие фолиева киселина. Опитах се да отговоря на въпроса, кога е станало и защо тогава. Опитах се да обясня, че цикълът не е четири дни. Опитах се да обясня, че ако миналия месец си имала гъбички, а сега си видяла положителен тест, трябва да се обърнеш към гинеколог. Не съм държала поучителни речи, или поне се постарах да не звуча като мрънкаща тетка... но не срещнах нито разбиране, нито загриженост 
Девойката изпи литър и половина бира, защото случаят трябва да се полее 
Това, което ми дойде наистина в повече, бяха нетактичните въпроси. Винаги съм се опитвала да не се ядосвам. Хората не знаят през какво минавам, не подхождат с лошо. Когато ме попита: "Вие какво чакате?" се опитах спокойно да заобиколя въпроса. Е, наложи се да го правя на няколко пъти  Някои хора наистина са лишени от чувство за такт 

Лали, права си, трябваше да си тръгна. Щях да си спестя излишен стрес и разочарование. Не съм толкова благородна, опитвам се да бъда толерантна, но по природа съм много откровена и малко първосигнална. Реагирам на нещата така, както ги чувствам и трудно си премълчавам. Често ми се случва да съжалявам за казаното, но поне съм искрена.
Благадаря на всички за подкрепата 

А иначе съм стигнала до извода, че нетактични, непроницателни и неосведомени хора има под път и над път! За съжаление много от тях са наши приятели и близки. Учете се на лицемерие, момичета!

:dance2:Джейзи бейби!Това помага!Добър съвет(и за мен)!Нямаш нужда от излишен стрес!

Опитах се да кажа, защо е важно да се пие фолиева киселина. Опитах се да отговоря на въпроса, кога е станало и защо тогава. Опитах се да обясня, че цикълът не е четири дни. Опитах се да обясня, че ако миналия месец си имала гъбички, а сега си видяла положителен тест, трябва да се обърнеш към гинеколог. Девойката изпи литър и половина бира, защото случаят трябва да се полее 

Да го хванеш за кратуната и бой, бой!  Направо не знам вече! Хем ми иде да вдигна ръце и да си пазя нервите, хем пък после ми става гузно, че и 0,00001 % шанс да е имало аз да кажа за фолиевата и да предотвратя човешка мъка, аз няма да съм го сторила, ако съм замълчала.
Казваш и млъкваш. Който имал уши и слушал- слушал, който нямал-и с фуния да му го наливаш, все таз!

 Джази, мила понякога наистина боли и не мисля, че има някоя от нас която да не си е задавала тези въпроси,  но както казва Мари

Аз имам един много жесток отговор на въпроса "Защо на мен?". Хладнокръвен, но истински, той звучи така: "А защо не?"

А моят отговор на въпроса " Защо?" и на репликата "Не е честно" също е жесток, но верен. Открих го в "Истории от света на Диска" от Т. Пратчет :
" Ооо мислиш че не е честно, ами отвори вратата към Вселената и извикай, че не е честно. И тя веднага ще ти отговори" съжалявам, сега ще оправя нещата"". Ми това е - може да звучи грубо или примиренчески, но откакто спрях да очаквам някаква справедливост ми е по-лесно да се изправям срещу изпитанията в живота си. А колкото до невъзприемчивите към съвети, ми не е виновно девойчето - акъла му толкова стига.
А за подмятанията "какво чакате?" Джази не знам откога пробвате, но опитай да си създадеш няколко варианта за отговор и готово. И ги прилагай според човека насреща. На хора които смятам, че ще ме разберат отговарям в прав текст, а на такива които само си чешат езиците изтърсвам някоя простотия (колкото по-абсурдна толкова по-добре) и се кефя на опулени очи и увиснали ченета.

jazzybaby, искам да ти кажа, че много добре те разбирам за нетактичните въпроси и искрено ти съчувствам, защото знам какво е да те боли, да излизаш навън само и само за да избягаш от депресията, да се събираш с приятели, защото искаш поне за малко да забравиш... и когато седнеш на масата да те питат:"не мога да разбера какво чакате?" или "ето ние вече чакаме второто, а вие за първото още не можете да се престаршите". Тактично заобикаляш темата или просто казваш, че има време за всичко, обаче не! Не те оставят на мира хиените и това си е - започват да ти привеждат аргументи защо е хубаво да родиш по от рано.

Много, много болка има във всички тези приятелски коментари. Понякога си мислех дали не трябва направо да кажа на всички, че поради някаква причина не мога да износя бебето си и току виж са млъкнали!! Но ако им кажа, ще започнат да ме съжаляват, да ми поднасят съболезнования, да ми предлагат утеха.. а за мен по-лошо от това няма.

Въпреки цялата болка научих едно: да не питам за нищо, освен, ако не ми кажат доброволно. Имаме няколко семейни приятели, женени от по 3-4 години без деца. И никога няма да ги питам дали искат да имат. Камо ли да изисквам обяснение защо или пък да настоявам кое е най-доброто за тях!

Научих се да бъда толерантна към хората около себе си, да им давам нужната подкрепа и да оценявам решенията им, защото не винаги мога да знам или да разбирам причините за тях.

А относно бирата и цигарите - не се трогвай, когато получиш нещо без да влагаш много труд, рядко осъзнаваш цената му. 

абе нетактичните въпроси и подмятания от типа "айде и вие_какво чакате" отдавна не ми правят чак такова впечатление. простаците са си простаци_какво да ги правиШ. обаче все по_често ми идва малко кич бъдеЩа майка да ми се оплаква с цигара в уста как се притеснява от утреШния преглед при доктора Щото много пуШела... (абе къде иzчеzна оная емотика с оЩе по_опулените очи). еми не zнам кво се очаква от мене_да я успокоя може би. и после съЩите тия ми се оплакват че децата им били дребнички и ревяли повечко...е аz кво да направя_да ги потупам по гръбчето и да ги черпя по цигара евентуално...ми ай сиктир от такива поzнати и приятелки...сега имат нова драма_ти Що не ми се обаждаШ, кога Ще те видя...ми не се сеЩат че ниЩо не ме свърzва с тях и среЩите ни ме натоварват...следователно ги иzбягвам. в редките случаи когато все пак се прескоча zа среЩа оплакване номер 1 "ми той (името) като се раzболее толкова се притеснявам че се чудя дали не е по_добре иzобЩо да го нямаШе" (ей тая емотика с по_опулените очи много ми липсва). това с "благородната" цел да ме успокои_един вид живей си живота докато нямаШ дете zа което да се притесняваШ... ми сори_не виждам аz точно така неЩата...оплакване номер 2 " ми тя хич не Ще да яде"_zа уточнение тя е 100 кила и не спира да тъпче Шоколад почти откакто е прогледнала...ми след толко Шоколад и аz да съм и аz няма да искам друго да ям.
джаzи, Ще имаШ своето бебе въпреки теzи подмятания и болката която предиzвикват. сигурна съм. така трябва да е_няма друг начин просто

Може й да е банално, но нямаше да се справя без Вас 
Много, много Ви благодаря 

Джейзи, разбирам от какво те е заболяло, миличка Няма как да не се питаме ЗАЩО. И аз се питам, защо на тези чудесни момичета тук  

Че е несправедливо, несправедливо е.
Мисля си, че сега повече мога да вникна в положението на други групи хора, ощетени от съдбата с лоши болести. Сигурно и те се питат защо

Аз с нетатктичност не се сблъсквам, защото приятелите ни знаят, че се борим с проблем - споделяме с тях. Препопъчвам този подход на всички, хората стават много по-внимателни и проявяват разбиране да ти щадят чувствата.