Мили момичета,толкова ми е криво-тази година беше просто ужасна за мен.Започна с мисед в 9 г.с. през януари и завърши със загуба на еднояйчни близнаци -момченца в 20-та г.с.(този понеделник).Просто не мога още да се осъзная.Днес се прибрах от болницата и ми е толкова пусто,чувствам се толкова празна,толкова ненужна.
Самото прежижяване беше ужасно .Всичко започна в Петък-сложиха ми таблетка за предизвикране на контракциите и след цял ден болки,изведнъж всичко премина и събота и неделя нямах никакви контракции.В понеделник ме сложиха на системи и в шийката някакъв балон-какетър,който е вързан за едно тежко шише и така прави разкритие.Оставиха ме в стаята,в моето си легло да се оправям сама,а аз дори не можех да ставам.От системите получих разтройство(въпреки,че имах направена клизна) и повръщане и ако не беше дошла майка ми,да ми слага и маха подлогите,не знам какво щях да правя.След 13 часа болки,най-накрая бебетата излязоха(в собственото ми легло) и чак тогава дойдоха да срежат пъпната връв и да ме закарат за абразио.Прави ми го,някой си Лачев-той беше дежурен.Но явно не си беше свършил добре работата,защото вчера се наложи реабразио-поне него ми го прави Димитрова и се надявам всичко да е ок.
Ако не беше майка ми и мъжът ми,просто не знам как щях да го преживея.Добре поне,че имам страхотно семейство и най-добрият съпруг на света.За времето прекарано там,се наслушах и нагледах на толкова истории,че направо ще ми гръмне главата,не ми стига моята мъка,ми преживявах и тази на останалите.
Толкова обичах Коледа,беше любимият ми празник,годежът ми също е тогава,а сега ми ста толкова безразлична.Така ми се иска да бъда щастива,не за пред хората-тази поза вече е добре усвоена,да бъда отново щастива за себе си....
