Мили ,момичета!
Благодаря ви за топлите думи и чудесните пожелания , за положителната енергия и топлота в написаното от вас!
Прегръщам и целувам всички ви!
Ще споделя тук скромният си опит от процедурата , защото част от момичетата се вълнуват от това . Надявам се да бъда полезна!
Класически дълъг протокол на стимулация. На пункцията извадиха 15 яйцеклетки , само от левия яйчник. Десният го мързя през цялото време, е , бяха напъпили 3-4 фоликула , но така и не узряха достатъчно. След пункцията ме боля, много ме боля. Но аз по-принцип имам нисък праг на болка и това не беше изненада.
От тези 15 яйцеклетки се оплодиха 11 , развиха се 9 , и в първа класа се настаниха 7. Три от тях си ги прибрах на 2-я ден след оплождането, а четири замразихме.
След трансфера болките се усилиха , на 4 ден бяха непоносими , не можех нито да се храня , нито да спя от болки. Коремът ми беше надут , а ходенето по малка нужда беше мъчение.
Изведнъж на 5-я ден всичко изчезна, сякаш никога не се е случвало . Непрекъснато държах връзка с д-р Владимиров , по-късно той ми каза ,че това го е притеснило / изчезналите симптоми/.
На 7-я ден вечерта прокървих!
Усетих как света се срутва бавно пред очите ми ! Мислех си ,че бях подготвена и за този резултат ,но съм се лъгала..... Болеше !
До сутринта на другия ден , кървенето се усили. Не се сдържах и в кабинета на Док се разридах. Той не беше оптимист.
Назначи ми терапия. За тест беше още много рано и се хванахме за 1-я % надежда, оня 1 процент , дето умира последен.
На 10 ден направих ЧХГ-тест, резултат 9.01. Много малка светлинка в тунела. Кървенето продължаваше.
На 15 ден , нов кръвен тест, за всички нас в тази борба беше решаващ. Бях си вкъщи , трябваше да не ставам от леглото дълги , дълги дни. Нямам нет в къщи. Звъннах в лабораторията. Отсреща провлачен женски глас ме попита за имената.
"ЧХГ сте изследвали ,така ли?"
Да- отговарям.
Мълчание... секунда, втора...
Ами, честито , госпожо, 83 е резултата ! Знаете ли нормата?....
Нищо не чувах!
В този момент , си подарих онзи миг щастие ,за който бях мечтала сякаш от векове. Един безумно щастлив миг в , който никакви страхове нямаха място, и никаква реалност нямаше значение...
И така , кървенето спря след седем дневно продължение. На 23 ден ЧХГ-то вече беше 484 , и д-р Владимиров с цялата си сдържаност, радостно сочеше с пръст в монитора " Ето го!"
На 7 -а седмида и 3 дни , д-р Даскалов от клиника " Торакс"-Пловдив , регистрира сърдечна дейност.
Надявам се ,тази история да бъде полезна за някой от вас . Разбрах ,че няма нищо лесно и нищо не се печели без усилия. Научих се да бъда по-търпелива и по-смирена. И въпреки всичко ,знам че всяка от нас се нуждае от мъъъъъъъъъничко късмет ,за да стигне до заветната си цел!
Ето тази мъничка дозичка късмет ви пожелавам , мили момичета, а усилията, знам че всяка една от нас ги прави, дори ,когато надхвърлят възможностите ни и боли!....
Весела Коледа на всички!
