0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« -: Декември 19, 2006, 11:25:00 am »
Аз съм млад и упорит, някои казват че съм дори малко инат, но аз не им се вързвам. Важното е работата да се свърши. Чувал съм на времето дядо ми да казва – "Залудо работи, залудо не стой" еми така и правя. Като има нещо да се прави – аз съм човека, не се интересувам кой е виновен като има проблем а как да го оправя. Може да не се спи няколко вечери, но нещата трябва да са наред и работата да върви.
Както казах вече съм много упорит – от 180 човека випуск аз съм от 30-тината които се дипломираха успешно и от 10-тината които работят по специалноста си. Не се давам лесно, проблемите за мен са само че понякога не ми стигат 24 часа в денонощието, но все пак хората са помислили и за такива като мен – оставили са 2 дни в края на седмицата в които слабохарактерните да почиват а упоритите и нахъсаните като мен да наваксват със задачите. Винаги съм бил оценяван от работодателите си – някъде с повече работа, другаде с по-малко заплащане и пак много работа, но все пак аз съм "бъдещето" и не се давам лесно. Какво че наема ми бил половината от това което изкарвам – аз знам – всяко начало е трудно пък и ако аз не се спаравя – кой ще успее?
Вече доста се потрудих, автобиографията ми (поновому CV-то ми) е повече от 5-6 сраници при това резюмирано. Аз съм много упорит, работил съм какво ли не – мой учител навремето казваше - "няма срамна работа има срамно безпаричие" - запомнил съм това и не се притеснявам да разботя. Все пак аз съм бъдещето – няма начин да не пробия. Аз знам че скоро ще съм щаслив, местото за мен в ложата на щастието се пази и е само въпрос на време да се настаня там.
Живота е труден, знам си аз, за това не се давам лесно. Само дръж главата дигната високо и прави каквото трябва пък да става каквото ще! Но пустото му щастие все отива някъде другаде. Няма нищо, аз съм много упорит както вече казах. Не се давам лесно, пак вдигам глава и пак напред.
Опс, ама как така няма да ме водите на пълната ми заплата, как така ще ми давате парите в брой пък ще плащам осигуровки на минимална заплата – ааааа не на мене тия, ами че аз съм бъдещето на тази държава, ако аз не си плащам осигуровките то кой? Ако аз не си ги плащам от къде ще се взимат пари за лечението на баба ми и дядо ми, за пенсите им? Не! Не на мене тия. Аз съм бъдещето и аз решавам. Не не ви искам високите заплати в плик. Искам да мога да гледам хората в очите, искам държавата за която АЗ съм отговорен да просперира. Ами ако всеки започне да прави така то къде ще му излезе края? Не няма да работя за вас! Съжалявам!
Аз понякога се разболявам – то това няма нищо общо с упоритостта ми, надявам се, ама все пак хора сме понякога боледуваме – момент как така няма значение че съм си плащал всички осигуровки за последните 5 години??? Ама как така? Какво значи трябва да си платя за прегледа в бърза помощ в държавната болница??? Ох, тук нещо се е объркало- да разбирам малко ми е замаяно тук с тази температура 39.6 градуса, но ви влизам в положение – да няма как вие да знаете кой е осигуряван и кой не – все пак още нямате централна система в която да се води такава отчетност, а има такава – ми добре дайте да погледнем там – аааа нямате достъп – няма нищо, казвайте колко пък дано до следващия път като пак попадна в болница нещата да са се пооправили и за вас – васе пак аз съм бъдещето на тази държава и правя всичко за да може тя да просперира.
Да, аз съм бъещето. Много често ми се случва някой от останалите 9 човека които завършиха с мен да ме питат – Абе човече какво правиш още в Бългрия. Идвай в Германия (САЩ, Белгия, Канада, Франция ...) тук всичко е супер уредено. Плащат добре, вече започнахме да изплащаме къща и след 30 години ако не са я изяли термитите до тогава ще е наша. Но пък сме щастливи.
Хайде не на мене тия. Не може в САЩ, Белгия, Канада, Франция ... нещата да се нареждат по бързо отколкото тук. Аз нещо бъркам, чакай да проверя кое как правя. Значи -  висше образование - тук, добре платена (малко робска) работа – тук, извънредна работа – тук, плащане на всички данъци – да, плащане на всички осигуровки – да, благотворителност – по малко но редовно и от сърце – да, категорично никакви измами кражби и далавери – да, никакви цигари, алкохол и наркотици – да, гражданско самосъзнание – да, взимане на витамини – да. Ами така като гледам нещата, тези кото зависят от мен са на линия. Някъде другаде е грешката. Е няма страшно щом грешката не е при мен все някой ще направи същата проверка скоро и ще разбере че е в грешка и ще се поправи и всичко ще си дойде на мястото.
Все пак както казах не се давам лесно – доста упорит съм. Семейството е част от дефиницията за щастие – ето че и това вече е изпълнено. Работим за потомство – все още аз съм бъдещето, но скоро ще имаме и по-младо бъдеще. Какво??? Извънматочна??? Ааа момент има някаква грешка – вчера гинеколога в лъскавия кабинет който ни взе 50 лева за около 5 минути каза че всичко е наред и да започваме да обзавеждаме детската стая? Какво е това, какво значи операция по спешност за която трябва да платя? Какво значи ЖИВОТО ЗАСТРАШАВАЩА ОПЕРАЦИЯ ПО СПЕШНОСТ КОЯТО ТРЯБВА ДА ПЛАТЯ???? Та аз съм здравно осигурен от поне 5-6 години? Съпругата ми също? Ние сме бъдещето на тази страна – ние сме отговорни личности и не си правим майтапи с тази ни позиция. Ох, добре – колко? Добре няма значение не ме интересува за кой са парите – само ми кажете колко – не ме интерсува колко са за болницата колко са за лекарства колко са за лекарите – питам колко и ако може да влизате вече в операционната, че доколкото си спомням казахте думата 'животозастрашаваща' вече няколко пъти.
Е случват се и такива неща – едни лекари правят грешки, други опитват а някои дори успяват да поправят грешките на първите, няма нищо, аз съм много упорит, заразих и жена ми с тази упоритост – ще се борим до край да сме щастливи и то не къде да е а ТУК. Ще изчакаме, ще направим изследвания, чувал съм че и без една търба хората могат да имат деца, да – май се казваше ин витро. Чакай да прочетем – да много съм упорит – пък и много чета. Дааа какво се оказва тук някакво сайтче zachatie.org интересно – 270 000 двойки с репродуктивни проблеми в България – хехе чакай малко хора аз съм математик – е то тва не значи сметкаджия ама мога и да смятам – 270 000 двойки = 540 000 човека на възраст между 25 и 40 годишна възраст, я още малко груби сметки да понаравим: 8 милиона от тях 3 милиона пенсионери, 2 милиона деца, остават 3 милиона от които без деца около милион, милион и малко. Хе то кво се оказа че всеки 2-ри на улицата който е между 25 и 40 годишна възраст е човек който се бори със стрилитета??? Е щом е толкова засегната държавата значи се мисли по темата – ами да – здравна каса – програма за инвитро процедури – ето подготвяме документите и кандидатстваме – е само 1000 бройки ама така като гледам е за първа година тази програма – хайде догодина 5000 пък след тва да няма ограничения – все пак говорим за Бъдещето. А ква стана тя – един опит далеч не бил достатъчен 30% успеваемост??? е няма нищо – догодина пак ще опитаме. Врно доста парички са си и с помощта на касата, ама пак е нещо  надеждата умира последна. Дотогава дай да си съберем мислите.
Жилище – ше се преборим – продаваме апартамента на бабата която се помина преди няколко години в провинцията, теглим няколко кредита и до 15-20 години сме на чисто. Е то така се прави – аз помня – до скоро и моя баща изплащаше жилище. Но така е с бъдещето – то не идва лесно иска си упоритост – а аз съм много упорит.
Тук улучихме в десятката – тази фирма е супер. Жилището е супер. Да! Светна слънце и на нашата улица – знаех си аз – упоритост му е майката – тва не са празни приказки. Малко е празничко вътре, ама си е наше (или поне докато дъщерята завърши училище ще стане наше), но все пак е нещо. Ние пускаме корени. Тук ще останем, тук ще живеем, това е нашата държава, кой каквото иска да ми разправя, не ме интересува. Все пак сме бъдещето, пък сме и много упорити.
Ето как се нареждат добре нещата – вече видяхме плодния сак и до няколко месеца ще гушкаме едно малко и сладко момиченце. Чичко доктор току ще прослуша сърдечните тонове и каза – всичко е наред и честито. Битката си струваше... Знаех си аз упоритост му е майката и тва е. Сега е важно всичко да се успокои за няколко месеца за да може малката да се развива добре. Да скъпа знам, аз винаги карам много внимателно – ти си ме познаваш – винаги давам предимство на пешеходците, оглеждам се преди да потегля на кръстовище, винаги спазвам ограниченията – все пак за 13 години зад кормилото и нито един фиш или акт все пак става дума за системно спазване на правилата а не само за късмет. АААААУУУУУ какво става, какъв е този дето минава на червено и ни отнесе половината кола в центъра??? Как си, детето как е, стегна ли се корема, успокой се, всичко е наред, сигурно му е повредена колата и за това не е могъл да спре – все пак на червено и така засилен няма какво друго да е??? А? Къде отива този – той въобще не спря? А грешка спря бе, ама на следващото кръстовище? Спокойно ще се разберем, случват се такива неща, важното е че сме живи и здрави. Да, ще извикаме КАТ – аз съм изряден, предполагам и ти, за да направят протокол и ако може поне част от разходите да ми се поемат от твоята гражданска отговорност за която съм чувал че за това служела, ама никога не съм я ползвал. КАКВО??? Акт на мен??? За минаване на ЗЕЛЕНО и поради това попречил на другия водач и предизвикал ПТП??? Абе човек ти сериозно ли? Какво става тук? Аха ясно блъснал ме е полицай! Ами защо чакахме 3 часа да дойде КАТ? Защо просто не ми каза че си полицай и да си ходим? Да бебчо, спокоен съм, ще обжалваме. Знам че тук има законност и ред - ... - това не вярвам да съм го мислил наистина преди една година като започнахме да обжалваме? Много приятели ми казваха – откажи се, тези неща само ти губят времето – ами да – прави бяха. Една година – нулев резултата делото отлагано незнам колко си на брой пъти – давност изтича след още една година. Малко се чувствам като престъпник който ходи да се разписва в съда на всеки 1-2 месеца, ама се свиква.
Ех, да, упорит съм, или поне така си мисля. Знам че трябва да се боря. Тази държава чака на мен да я вкарвам в пътя. Аз имам сила да го направя. Аз ще живея щастливо тук, въпреки всички спънки които държават ми прави. Ето какво ще направя – като се роди малката принцеса ще си купим нова кола, ама не просто друг таралясник, а нова – чисто нова, от магазина с найлоните по седалките и на 0 километра. Новото бъдеще ще расте с такъв стандарт. Тя ще знае че да имаш нова кола тук е ежедневие, че тези които карт стари коли го правят само зашото те така са решили а не защото не могат да си го позволят. Е малко ще я излъжа, ама това ще е една от онези благородни лъжи които родителите често изричт за да спестят истината на децата си... Е, знам че ще е трудно с изплащането. Знам че много се крадат новите коли, ама вече квартала се напълни с нови коли, значи може – не е невъзможно. Е да половината ми заплата ще отива там, няма да си купувам ново яки и нови зимни обувки следващите 5-6 години, да и на ресторант ще излизаме през месец вече, ама аз съм много упорит, ако трябва ще започна още една работа. Млад и здрав съм и ще успея.
Ето знаех си че мога. Колата е долу и ще правим първото си пътешествие с нея. Малката е толкова радстна. И ние покрай нея сме ухилени до ушите – щастието е заразно.
Е хайде и днес на разходка – колата е долу пред блока и чака ... а? Къде е колата? Аз нали тука я спрях вчера? Да, сигурен съм проверих няколко пъти дали е заключена и дали е пусната алармата, ДА, сигурен съм, нали слизах след това да я проверявам, виж какво карам от 15 години знам как се заключва колата и знам как се проверява дали е заключена! Добър ден, на мен ми откраднаха колата, да точно такава, да на 2 дни е точно – ама от къде знаете? Само такива се крадяли напоследък? Аха ами това къде може да се види за да се внимава – не знаех че има мода в кражбите – тази седмица едно другата друго? Трябвало е в магазина да ме предупредят? Интересно там по скоро ми обясняваха че тази кола не може да бъде открадната – аз за това спях в леглото си тази вечер а не в колата?
Е да, повечето време съм много упорит. Обичам да помагам на хората, знам че съм бъдещето. Знам че има причина да живея и да исам да съм щастлив. Знам че съм много изморен, знам че няма да можем да скриваме дълго от малката колко сме изнервени и отчаяни. Дали наистина тук ми е местото, дали просто не съм това което съм защото съм много упорит?
Не знам колко още ще мога да съм упорит и силен. Аз съм едно много изморено бъдеще. Все по често си мечтая за дребни неща. За дом, за усмихнати деца, за добри приятели. Това дали може да стане тук? Аз съм бъдещето – ама дали не съм бъдещето на Германия или Белгия?
 
с уважение:
Бъдещето
*

    Любс

  • ***
  • 418
  • Имам си една мечта....
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #1 -: Декември 19, 2006, 12:20:59 pm »
Мислех дълго какво да напиша....
мисля, мисля.... и не мога да измисля нищо.
Това, което си написал е самата истина, за жалост  :(
И лошото е, че държавата не прави нищо...  :( :(
No body is perfect, i`m NOBODY!!

Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #2 -: Декември 19, 2006, 12:27:41 pm »
Бийсте, това е един пореден постинг в нашия форум, който чета, а имам чувството, че аз съм писала. Е, с малки разлики, но все пак нещата се повтарят-и аз не се давам, и аз не виждам логиката на нещата в България, и аз не исках да емигрирам, и аз се движа по нашите ужасяващи пътища, и аз не искам да се отказвам...
Очите ми са  мокри.
Всичко се повтаря.
Защо?
Защо сме изтеглили такъв жребий?
 Или ние сме си го избрали?
 Защо на мен?
 Докога?
*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #3 -: Декември 19, 2006, 12:31:30 pm »
Добри, благодаря ти, че споделяш с нас толкова съкровени мисли. Гордея се, че познавам хора като теб и че сме приятели с твоето семейство.
Вярвай, че в живота има равновесие - всички негативни емоции ще се компенсират с положителни събития. При мен само тази вяра помага да не си изкрещя дробовете при поредната несправедливост.
Надявам се да надвиете умората и огорчението и да посрещнете бъдещето си тук.
 :bighug:


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #4 -: Декември 19, 2006, 13:25:55 pm »
Мда, заболяло те е. Малко повече, отколкото всеки ден. Ще ти мине (аз съм стара и патила, можеш да ми вярваш :) ).

После ще се сетиш, че тук са ти корените. Тук сме ние, твоите приятели. Че няма място за географски дилеми, когато имаме толкова много несвършена работа ... и ако ние не я свършим, просто няма кой, нали знаеш. Плюс това и други чакат на опашка да влязат в дупката на отчаянието, та не е редно дълго време да я заемаш само за себе си.

Хайде  :balk_21:


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #5 -: Декември 19, 2006, 15:40:24 pm »
Eй, Бийсте, и аз мислех като теб. И аз вярвах, че съм бъдещето на тая държава. И аз вярвах, че ще оправя нещата. Борих се, мъчих се, похабих си нервите. И за какво? Да ми строят в къщата и да ми хвърлят пари, за това че са ме "обезпокоили" и изяли сервитутното разстояние, че са променили проекта и се опитват да ми съборят покрива над главата. Същия този, дето баща ми го изплаща цял живот. Да ми се присмиват лекарите, че съм стара, че деца няма да имам, че не става от мен нищо. Да ми се подиграват работодатели и да ми гледат под полата, а не какво мога... Борих се, ама ми мина желанието. И поех по лекото. Видях бяла държава. В която не те смятат за парцал, в която отиваш в аптеката и казваш - ето тези лекарства искам, няма ми лекаря днес обаче и отсреща ти се усмихват и казват - няма проблем, ето ви ги. После ще си ги платите. И аз излизам с лекарства за 100-200 евро без да дам една стотинка, ей така на доверие. Държава, в която приятел си държеше колата отворена с чифт ключове за апартамента, защото е разсеян и често ги забравя. Държава, в която моето дете не вижда мръсотия от прозореца, а градинки, чисти тротоари и хора, които като видят хартийка се навеждат да я вземат.
Аз вече не съм бъдещето на моята страна. Аз вече съм минало за нея. Държава, която не иска сина ми да е нейно бъдеще. Която ме обяви за крадла на собственото си дете, която не му даваше документи за самоличност цял месец, защото видиш ли аз се опитвам да го продам.
Гадно ми е, в устата ми напира жлъчка и ми е криво, какво пък толкова сгрешихме, че не можем да живеем в нормална, бяла държава...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #6 -: Декември 19, 2006, 16:40:14 pm »
Дълго четох, Бийсте! Като едно голямо, но тъжно чудовище си в момента.

Тук си чужд сред свои, там ще си чужд сред чужди. Разликата е само в стандарта.

Искам само да ти кажа, че правото на избор е твое. И искам да ти кажа, че каквото и да избереш в очите на детенцето си винаги ще бъдеш герой, винаги ще си закрилящият татко, който е избрал най-правилното за семейството си: най-надеждното, най-спокойното, най-доброто. Кое е това "добре", къде е, как се постига-сърцето ще ти подскаже.

Здрави да сте! Другото е суета!

Поздрави, Мари
Alexandra
*

    victorita

  • ****
  • 531
  • Моето малко слънце КРИСТИАН се роди на 21/01/2010
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #7 -: Декември 19, 2006, 17:19:03 pm »
В отговор на тази история,ще напиша само,че със съпруга ми сме решили твърдо да опитаме КЪСМЕТА си в др. държава-само че,за съжаление,това ще отнеме време..........дано оцелеем или не изперкаме дотогава............
П.С.по-нататъшен коментар е излишен............
*

    лили

  • *****
  • 2151
  • мързи ме да натискам шифт-а
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #8 -: Декември 19, 2006, 23:00:04 pm »
 добри, :bighug: не е хубаво навън (германия). броя с нетърпение дните който ми остават тук и си се прибирам в къЩи. искам си бг. искам си софия. искам си живота там. това тука не е zа мене.
гане, има си я и тука мърсотията_виждала съм я. просто малко повече се чисти наистина отколкото при нас. и простаците си ги има. а пък това че няма нито една обЩествена детска градинка в която да си zаведеШ детето да поиграе с други деца хич няма да го коментирам. и тва при 16000(?) дуШи население. пък тва че ти трябва предварителна уговорка zа кафе с приятелка седмица по рано...баси хората, баси манталитета, баси приятелите. не, мерси. искам си мойто и тва си е.
« Последна редакция: Декември 19, 2006, 23:01:47 pm от лили »
ОСТАВЕТЕ СТЕФКА НА МИРА!
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #9 -: Декември 20, 2006, 02:29:07 am »
Лиле, и на мен ми липсваше, ама само първите 6 месеца. Сега ми липсва само семейството. Просто се чувствам бял човек. Вярно има мръсотия, има и тъпаци, има много неща, които ги има в България, ама тук има закони, не е като при нас. Сигурно и тук се краде, ама не са ти в комбина застрахователя и продавача. Карай... Важното е че сме живи и здрави.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #10 -: Декември 20, 2006, 08:28:42 am »
Добри, за да си силен и бъдещето на тази държава трябва да си тъп, тарикат, да нямаш скрупули и да заобикаляш всички правила. За съжаление.
Евала на тези, които успяха да се "изтръгнат" от тук и да поемат към "белите" държави. Аз нямам тази сила. Далече съм от мисълта, че родината ми е хубавите планини, бистрите реки и красивото черноморие - всички те вече смърдят, а хубави гледки има навсякъде по света стига да можеш да си ги позволиш. За мен родината са семейството ми, близките ми, приятелите ми, улицата на която съм играла, заливчето, където се научих да плувам и ловя риба. От това не мога да се откъсна.
За колата: Родителите ми казват винаги, че не си струва да се ядосваш, тормозиш, плачеш и страдаш за нещо, което можеш да си купиш с пари - пари се печелят, харчат, губят и пак се печелят - ти си млад и способен човек. А нервите и потрошеното време в негативни мисли и емоции не се връщат. Познавам поне 3-4 момичета в този сайт, които са дали повече от парите за чисто нова кола за неуспешни ин витро процедури и пак не се отказват и продължават да се борят до успех и изобщо не се обръщат назад да смятат ...! Това са неща, които се коригират и не си заслужават нервите в такива светли празници. Радвай се на първата Коледа с мъничката сладурка и зарежи проблемите за малко. Още другия месец ще имате пак нова кола, е вече с едно наум, ще я караш на паркинг. Нали има един лаф - може пък да е било за хубаво. Няма да се ядосваме.
Това, което имаш е прекрасно семейство и приятели, които много държат на теб - ей чети нагоре в темата и може би и след моето мнение ще прочетеш подобни постинги! Казвала ли съм, че се гордея, че познавам човек като теб, заедно с Мели, и Стефи и  Ирина и извинявам се ако пропусна някой. В един момент се бях отчаяла, че нашия сайт няма да има календар, знаех колко МНОГО МНОГО ТРУД е реализацията му и поддръжката му, че НИКОЙ няма да го направи без пари - без много пари, без някаква изгода. Да, ама имало! Толкова се гордея с него и че го има благодарение на теб и че имаме сървър вече и всичко, което правиш всеотдайно! И колкото повече такива "луди" има толкова повече ми се връща надеждата, че и в България има истински хора още. Много ви обичкам и тримата и не искам да си разваляте празника заради един пък макар и много скъп предмет!
Изпращвам ви виртуални целувки и много пожелания за Весела Коледа и Щастлива Нова година!
« Последна редакция: Декември 20, 2006, 08:39:01 am от cygnus »
*
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #11 -: Декември 20, 2006, 10:35:04 am »
Какво бихме правили без всички вас, скъпи приятели :bighug:
*
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #12 -: Декември 20, 2006, 10:41:34 am »
ти си поредния, които разбира, че животът не иска да му изпълни алгоритъма, които си е написал. мамка му и живот, не работи както искаме! Обаче където и да го стартираш винаги дава проблеми. На път съм да открия, че проблемите са константа и тя е равна на 5!!! (Друг път ще разказвам за теорията!)
Но, всъщност, мисля че бъркаш "граждански дълг", "финансово задължение" и "професионална етика". Много различни неща са!
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #13 -: Декември 20, 2006, 12:20:05 pm »
Beast, ние сме бъдещето на тази държава и независимо какво се случва и колко сме уморени, изхабени и отчаяни, ще намерим начин да продължим и ще бъдем упорити и силни. Защото това ще ни направи бъдещето. Това е толкова видно от този сайт, и момичетата и момчетата в него, и от работата, която вършите ти и другите създали зачатие (за което искрено ви благодаря) - ние сме бъдещето на България и никой не може да ни попречи да бъдем.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #14 -: Декември 20, 2006, 12:22:49 pm »
Както съм написал аз съм много упорит човек. Не се давам лесно.
Не ми пука за колата нито за останалите простотии които ми се случват, яд ме е само че това далеч не е живота който аз искам да имам и още по малко искам да имат децата ми.

Вярно гадно е, скъпо е, но си давам сметка че нещата с които се борят хората тук са много по значими и трудни.
Въпреки всичко написано по-горе 2006-та я слагам при хубавите години.

Да и нещо също много важно. Сложих този постинг тук (както и на няколко други места - литературен фронт/e-bane.net/, президентството, БТВ репортерите, БНТ, Шоуто на Слави) защото съм сигурен че това е ежедневието на всички тук, защото действителноста е различна от това което на всякъде ни се показва, защото ние се опитваме да променим нещата, да ги направим по-добри а се оказва че се борим с вятърни мелници.
Това е моя вик - ако някой го чуе - добре, ако някой друг също извика - също добре, ако някой който може да промени нещо отреагира - още по добре.

Благодаря ви за думите които написахте и не се предавайте.

Поздрави
*
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #15 -: Декември 20, 2006, 13:17:35 pm »
И аз съм упорит човек. И аз мечтая не за пътешествия, а за денонощие от 36 часа. И аз съм стриктна и дисциплинирана и както често ми казва майка ми - удобна за глобяване. От известно време насам обаче съм и още нещо.Аз съм бесна! Истински, дълбоко и безпомощно бесна. Чета първия пост и се усмихвам, и ми става криво и и съм бесна: На времената, на географското положение, на тези, които няма да прочетат това, което си им изпратил, на тези които ще го прочетат по диагонал и ще преминат на някой пасианс, на онези, които ще го прочетат и ще въздъхнат "Да, прав е човека, ама какво може да се направи"... А в главата ми се въртят стратиевите думи:
Ако сме дали нещо на света - това е българският модел. ... Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто - обратното на всичко. Колумб тръгва за Индия и открива Америка. Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия. ... Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол... Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев. Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места ... Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов. Там са велики народите. Тук - Народното събрание. Там от великото до смешното има само една крачка. Тук няма никаква разлика. При тях са свободни хората, а при нас - цените. Това е българският модел. Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник. В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват. И знаеш, че ги няма. При българския модел ги има, но не са те. И не знаеш какво е. ... Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото. ... Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче... При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата. Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила. И когато заводите произвеждат художествена самодейност. Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон. ... Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле. Българският модел е неунищожаем. С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада. Както ще бъде свършено и със самата Канада.
« Последна редакция: Декември 20, 2006, 18:57:02 pm от raja »
*
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #16 -: Декември 20, 2006, 13:59:03 pm »
много харесвам Станислав Стратиев и с удоволствие си го чета. Мерси, че го постна това парче! Много на място!  :lol:
*
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #17 -: Декември 20, 2006, 16:01:07 pm »
Моята работа е отражение на българската действителност.Смея да твърдя, е си върша работата съвестно - на време съм там,върша си задълженията коректно,НО...Когато се карат, се карат на такива като мен;когато обвиняват, обвиняват такива като мен;когато търсят някой за още работа,търсят балами като мен.Явно това е модела на поведение у нас.
Но продължаваме да дерзаем.
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #18 -: Декември 20, 2006, 23:52:23 pm »
Страхотна тема!Много съм впечатлена от постингите на Звяра и Рая!Невероятен стил на изразяване!Браво! Но,много вярно...и много-тъжно...
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Аз съм бъдещето (среднощни размисли)
« Отговор #19 -: Декември 21, 2006, 00:54:40 am »
радвам се, че все пак си подписал думите си с "Бъдещето".

радвам се и мъничко завиждам, защото аз от известно време загубих вярата, че съм такова.

може пък да си повярвам отново някой ден. общуването с вас ми помага за това...

"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!