Аз съм млад и упорит, някои казват че съм дори малко инат, но аз не им се вързвам. Важното е работата да се свърши. Чувал съм на времето дядо ми да казва – "Залудо работи, залудо не стой" еми така и правя. Като има нещо да се прави – аз съм човека, не се интересувам кой е виновен като има проблем а как да го оправя. Може да не се спи няколко вечери, но нещата трябва да са наред и работата да върви.
Както казах вече съм много упорит – от 180 човека випуск аз съм от 30-тината които се дипломираха успешно и от 10-тината които работят по специалноста си. Не се давам лесно, проблемите за мен са само че понякога не ми стигат 24 часа в денонощието, но все пак хората са помислили и за такива като мен – оставили са 2 дни в края на седмицата в които слабохарактерните да почиват а упоритите и нахъсаните като мен да наваксват със задачите. Винаги съм бил оценяван от работодателите си – някъде с повече работа, другаде с по-малко заплащане и пак много работа, но все пак аз съм "бъдещето" и не се давам лесно. Какво че наема ми бил половината от това което изкарвам – аз знам – всяко начало е трудно пък и ако аз не се спаравя – кой ще успее?
Вече доста се потрудих, автобиографията ми (поновому CV-то ми) е повече от 5-6 сраници при това резюмирано. Аз съм много упорит, работил съм какво ли не – мой учител навремето казваше - "няма срамна работа има срамно безпаричие" - запомнил съм това и не се притеснявам да разботя. Все пак аз съм бъдещето – няма начин да не пробия. Аз знам че скоро ще съм щаслив, местото за мен в ложата на щастието се пази и е само въпрос на време да се настаня там.
Живота е труден, знам си аз, за това не се давам лесно. Само дръж главата дигната високо и прави каквото трябва пък да става каквото ще! Но пустото му щастие все отива някъде другаде. Няма нищо, аз съм много упорит както вече казах. Не се давам лесно, пак вдигам глава и пак напред.
Опс, ама как така няма да ме водите на пълната ми заплата, как така ще ми давате парите в брой пък ще плащам осигуровки на минимална заплата – ааааа не на мене тия, ами че аз съм бъдещето на тази държава, ако аз не си плащам осигуровките то кой? Ако аз не си ги плащам от къде ще се взимат пари за лечението на баба ми и дядо ми, за пенсите им? Не! Не на мене тия. Аз съм бъдещето и аз решавам. Не не ви искам високите заплати в плик. Искам да мога да гледам хората в очите, искам държавата за която АЗ съм отговорен да просперира. Ами ако всеки започне да прави така то къде ще му излезе края? Не няма да работя за вас! Съжалявам!
Аз понякога се разболявам – то това няма нищо общо с упоритостта ми, надявам се, ама все пак хора сме понякога боледуваме – момент как така няма значение че съм си плащал всички осигуровки за последните 5 години??? Ама как така? Какво значи трябва да си платя за прегледа в бърза помощ в държавната болница??? Ох, тук нещо се е объркало- да разбирам малко ми е замаяно тук с тази температура 39.6 градуса, но ви влизам в положение – да няма как вие да знаете кой е осигуряван и кой не – все пак още нямате централна система в която да се води такава отчетност, а има такава – ми добре дайте да погледнем там – аааа нямате достъп – няма нищо, казвайте колко пък дано до следващия път като пак попадна в болница нещата да са се пооправили и за вас – васе пак аз съм бъдещето на тази държава и правя всичко за да може тя да просперира.
Да, аз съм бъещето. Много често ми се случва някой от останалите 9 човека които завършиха с мен да ме питат – Абе човече какво правиш още в Бългрия. Идвай в Германия (САЩ, Белгия, Канада, Франция ...) тук всичко е супер уредено. Плащат добре, вече започнахме да изплащаме къща и след 30 години ако не са я изяли термитите до тогава ще е наша. Но пък сме щастливи.
Хайде не на мене тия. Не може в САЩ, Белгия, Канада, Франция ... нещата да се нареждат по бързо отколкото тук. Аз нещо бъркам, чакай да проверя кое как правя. Значи - висше образование - тук, добре платена (малко робска) работа – тук, извънредна работа – тук, плащане на всички данъци – да, плащане на всички осигуровки – да, благотворителност – по малко но редовно и от сърце – да, категорично никакви измами кражби и далавери – да, никакви цигари, алкохол и наркотици – да, гражданско самосъзнание – да, взимане на витамини – да. Ами така като гледам нещата, тези кото зависят от мен са на линия. Някъде другаде е грешката. Е няма страшно щом грешката не е при мен все някой ще направи същата проверка скоро и ще разбере че е в грешка и ще се поправи и всичко ще си дойде на мястото.
Все пак както казах не се давам лесно – доста упорит съм. Семейството е част от дефиницията за щастие – ето че и това вече е изпълнено. Работим за потомство – все още аз съм бъдещето, но скоро ще имаме и по-младо бъдеще. Какво??? Извънматочна??? Ааа момент има някаква грешка – вчера гинеколога в лъскавия кабинет който ни взе 50 лева за около 5 минути каза че всичко е наред и да започваме да обзавеждаме детската стая? Какво е това, какво значи операция по спешност за която трябва да платя? Какво значи ЖИВОТО ЗАСТРАШАВАЩА ОПЕРАЦИЯ ПО СПЕШНОСТ КОЯТО ТРЯБВА ДА ПЛАТЯ???? Та аз съм здравно осигурен от поне 5-6 години? Съпругата ми също? Ние сме бъдещето на тази страна – ние сме отговорни личности и не си правим майтапи с тази ни позиция. Ох, добре – колко? Добре няма значение не ме интересува за кой са парите – само ми кажете колко – не ме интерсува колко са за болницата колко са за лекарства колко са за лекарите – питам колко и ако може да влизате вече в операционната, че доколкото си спомням казахте думата 'животозастрашаваща' вече няколко пъти.
Е случват се и такива неща – едни лекари правят грешки, други опитват а някои дори успяват да поправят грешките на първите, няма нищо, аз съм много упорит, заразих и жена ми с тази упоритост – ще се борим до край да сме щастливи и то не къде да е а ТУК. Ще изчакаме, ще направим изследвания, чувал съм че и без една търба хората могат да имат деца, да – май се казваше ин витро. Чакай да прочетем – да много съм упорит – пък и много чета. Дааа какво се оказва тук някакво сайтче zachatie.org интересно – 270 000 двойки с репродуктивни проблеми в България – хехе чакай малко хора аз съм математик – е то тва не значи сметкаджия ама мога и да смятам – 270 000 двойки = 540 000 човека на възраст между 25 и 40 годишна възраст, я още малко груби сметки да понаравим: 8 милиона от тях 3 милиона пенсионери, 2 милиона деца, остават 3 милиона от които без деца около милион, милион и малко. Хе то кво се оказа че всеки 2-ри на улицата който е между 25 и 40 годишна възраст е човек който се бори със стрилитета??? Е щом е толкова засегната държавата значи се мисли по темата – ами да – здравна каса – програма за инвитро процедури – ето подготвяме документите и кандидатстваме – е само 1000 бройки ама така като гледам е за първа година тази програма – хайде догодина 5000 пък след тва да няма ограничения – все пак говорим за Бъдещето. А ква стана тя – един опит далеч не бил достатъчен 30% успеваемост??? е няма нищо – догодина пак ще опитаме. Врно доста парички са си и с помощта на касата, ама пак е нещо надеждата умира последна. Дотогава дай да си съберем мислите.
Жилище – ше се преборим – продаваме апартамента на бабата която се помина преди няколко години в провинцията, теглим няколко кредита и до 15-20 години сме на чисто. Е то така се прави – аз помня – до скоро и моя баща изплащаше жилище. Но така е с бъдещето – то не идва лесно иска си упоритост – а аз съм много упорит.
Тук улучихме в десятката – тази фирма е супер. Жилището е супер. Да! Светна слънце и на нашата улица – знаех си аз – упоритост му е майката – тва не са празни приказки. Малко е празничко вътре, ама си е наше (или поне докато дъщерята завърши училище ще стане наше), но все пак е нещо. Ние пускаме корени. Тук ще останем, тук ще живеем, това е нашата държава, кой каквото иска да ми разправя, не ме интересува. Все пак сме бъдещето, пък сме и много упорити.
Ето как се нареждат добре нещата – вече видяхме плодния сак и до няколко месеца ще гушкаме едно малко и сладко момиченце. Чичко доктор току ще прослуша сърдечните тонове и каза – всичко е наред и честито. Битката си струваше... Знаех си аз упоритост му е майката и тва е. Сега е важно всичко да се успокои за няколко месеца за да може малката да се развива добре. Да скъпа знам, аз винаги карам много внимателно – ти си ме познаваш – винаги давам предимство на пешеходците, оглеждам се преди да потегля на кръстовище, винаги спазвам ограниченията – все пак за 13 години зад кормилото и нито един фиш или акт все пак става дума за системно спазване на правилата а не само за късмет. АААААУУУУУ какво става, какъв е този дето минава на червено и ни отнесе половината кола в центъра??? Как си, детето как е, стегна ли се корема, успокой се, всичко е наред, сигурно му е повредена колата и за това не е могъл да спре – все пак на червено и така засилен няма какво друго да е??? А? Къде отива този – той въобще не спря? А грешка спря бе, ама на следващото кръстовище? Спокойно ще се разберем, случват се такива неща, важното е че сме живи и здрави. Да, ще извикаме КАТ – аз съм изряден, предполагам и ти, за да направят протокол и ако може поне част от разходите да ми се поемат от твоята гражданска отговорност за която съм чувал че за това служела, ама никога не съм я ползвал. КАКВО??? Акт на мен??? За минаване на ЗЕЛЕНО и поради това попречил на другия водач и предизвикал ПТП??? Абе човек ти сериозно ли? Какво става тук? Аха ясно блъснал ме е полицай! Ами защо чакахме 3 часа да дойде КАТ? Защо просто не ми каза че си полицай и да си ходим? Да бебчо, спокоен съм, ще обжалваме. Знам че тук има законност и ред - ... - това не вярвам да съм го мислил наистина преди една година като започнахме да обжалваме? Много приятели ми казваха – откажи се, тези неща само ти губят времето – ами да – прави бяха. Една година – нулев резултата делото отлагано незнам колко си на брой пъти – давност изтича след още една година. Малко се чувствам като престъпник който ходи да се разписва в съда на всеки 1-2 месеца, ама се свиква.
Ех, да, упорит съм, или поне така си мисля. Знам че трябва да се боря. Тази държава чака на мен да я вкарвам в пътя. Аз имам сила да го направя. Аз ще живея щастливо тук, въпреки всички спънки които държават ми прави. Ето какво ще направя – като се роди малката принцеса ще си купим нова кола, ама не просто друг таралясник, а нова – чисто нова, от магазина с найлоните по седалките и на 0 километра. Новото бъдеще ще расте с такъв стандарт. Тя ще знае че да имаш нова кола тук е ежедневие, че тези които карт стари коли го правят само зашото те така са решили а не защото не могат да си го позволят. Е малко ще я излъжа, ама това ще е една от онези благородни лъжи които родителите често изричт за да спестят истината на децата си... Е, знам че ще е трудно с изплащането. Знам че много се крадат новите коли, ама вече квартала се напълни с нови коли, значи може – не е невъзможно. Е да половината ми заплата ще отива там, няма да си купувам ново яки и нови зимни обувки следващите 5-6 години, да и на ресторант ще излизаме през месец вече, ама аз съм много упорит, ако трябва ще започна още една работа. Млад и здрав съм и ще успея.
Ето знаех си че мога. Колата е долу и ще правим първото си пътешествие с нея. Малката е толкова радстна. И ние покрай нея сме ухилени до ушите – щастието е заразно.
Е хайде и днес на разходка – колата е долу пред блока и чака ... а? Къде е колата? Аз нали тука я спрях вчера? Да, сигурен съм проверих няколко пъти дали е заключена и дали е пусната алармата, ДА, сигурен съм, нали слизах след това да я проверявам, виж какво карам от 15 години знам как се заключва колата и знам как се проверява дали е заключена! Добър ден, на мен ми откраднаха колата, да точно такава, да на 2 дни е точно – ама от къде знаете? Само такива се крадяли напоследък? Аха ами това къде може да се види за да се внимава – не знаех че има мода в кражбите – тази седмица едно другата друго? Трябвало е в магазина да ме предупредят? Интересно там по скоро ми обясняваха че тази кола не може да бъде открадната – аз за това спях в леглото си тази вечер а не в колата?
Е да, повечето време съм много упорит. Обичам да помагам на хората, знам че съм бъдещето. Знам че има причина да живея и да исам да съм щастлив. Знам че съм много изморен, знам че няма да можем да скриваме дълго от малката колко сме изнервени и отчаяни. Дали наистина тук ми е местото, дали просто не съм това което съм защото съм много упорит?
Не знам колко още ще мога да съм упорит и силен. Аз съм едно много изморено бъдеще. Все по често си мечтая за дребни неща. За дом, за усмихнати деца, за добри приятели. Това дали може да стане тук? Аз съм бъдещето – ама дали не съм бъдещето на Германия или Белгия?
с уважение:
Бъдещето