Здравейте, момичета!Приемате ли нов член в отбора?
Чета личните преживявания на всички и незнам какво да мисля...Някои ми действат успокоително, други стресиращо.Винаги съм си мислила че бебето ще стане бързо, например 10 дни около овуто нон стоп секс и готово.Но не стана от първия път.Много се разочаровах, защото при мен винаги всичко е било планирано, и то трябваше да стане миналия месец,правихме го всеки ден, имах и всякакви симптоми на бременност-страшен апетит,гадене,световъртеж,гърдите ми ще се пръснат и най-важното- закъсня ми 7 дни, просто бях сигурна, с мъжа ми вече и имена започнахме да мислим...Но в един прекрасен ден-16.03.07г. ми дойде
.Много тежко го понесох,ревях по цял ден, бях избухлива,изкарвах си го на мъжа ми,постоянно се карахме.Трябваше да стане,вече съм на 31г. и адски го искам.Но като чета тук,че някои от вас пробват вече повече от година и ме побиват тръпки.Сега ме е обхванала една апатия,овуто ми беше на 28.03, поне така показа теста,правим бебе всеки ден от 25.03 насам, но чесно казано си мисля че не съм забременяла, отчаяна съм, мисля си че при мен ще стане по трудния начин или изобщо няма да стане, все ей такива черни мисли...
Просто исках да споделя...
Успех на всички и честито на успелите вече!