Момичета хайде всички горе главата,единственото място някой да те разбере е ТУК!!!!
Почти всички сме с еднакъв проблем и затова намираме подкрепа помежду си!!!!
Една голяма и силна от мен за всички!!!!!

Галенце, миличка, не се ядосвай, не си заслужава. Много обичам моята учителка по математика, която винаги е давала страшни примери хем за развеселяване, хем за поука. Та тя винаги е казвала - не се ядосвай, защото наказваш себе си за грешките на другите. За 5 години борба видях какво ли не. Разбират те само шепа хора, а и те докато не им дойде до главата не могат да схванат какво им говориш. Аз на такива не обръщам внимание. Ще ти кажа само случка от моя живот - първа приятелка, много добра, идва с мен по процедури, държа ми ръката докато ми казваха диагнозата, замести милото по прегледи и т.н. Аз за благодарност и помогнах да почне работа в моята фирма. И в един момент ме прецака и взе моето работно място. Така че мръсотията, селянията, прецакването, разхождането с мръсни обувки из душата ти са явно ежедневие от живота в България. Колкото по-малко приятели имаш, толкова по-добре май. Приятелите се доказват и минават през огън и вода за теб. Другите са само познати. Аз имам малко, на пръсти се броят, но знам че са истински и няма да ме наранят. Винаги съм се водила от максимата, че приятел ти е не този, който ти бърше сълзите, а този който не те кара да плачеш.
Усмихни се, кажи на момчето си, че го обичаш и на останалото - майната му

"Кравата трябва да се взима с телето, че не се знае - може да се окаже ялова".

Нямам думи!

"Кравата трябва да се взима с телето, че не се знае - може да се окаже ялова".

Потресена съм, че такива хора съществуват  , но както се казва "Господ забавя, но не забравя".
До сега се въздържах да пиша тук въпреки че и на мен не ми е весело от наближаването на празниците, но все пак ние опитваме само от 1г. и 11 месеца, а има момичета които правят опити от 5-6 години. От 2 години правя снимка на мен и мъжът ми и после я оформям като като коледна картичка за семействата ни и най-близките ни приятели. Миналата година получих такава картичка от мой приятел американец с неговото 6 месечно бебе облечено като джудже под елхата - пожелах си тая година аз да мога да му изпратя такава с моето бебе уви не се сбъдна. А когато почнах да правя поредната семейна картичка установих че нямам желание за това и че тая година няма да имаме картичка защото твърде много ми напомня че пак ще сме без едно малко слънчице за Коледа. Миналата година чак на третата баница с късмети ни се падна бебе, тая година милото в усилията си да ме развесели предложи да си направим една баница само за нас двамата и да си наредим късметите и така всичките ще ни се паднат и дай Боже да се сбъднат. И така тъжно, нетъжно ще направя баница, ще украся и ще празнуваме защото колкото и да ми се иска живота да спре докато не се появи бебето, това няма да се случи...
  за всички от мен и ви благодаря, че сте тук защото вие сте единствените който ме разбират!!!

     това с баницата ми хареса, ще взема и аз да го пробвам, а късметите ще са 50 на 50 - бебе и здраве 
Успех на всички с новогодишните баници 

тая година милото в усилията си да ме развесели предложи да си направим една баница само за нас двамата и да си наредим късметите и така всичките ще ни се паднат и дай Боже да се сбъднат.

Гери,да го черпиш милото и от мен за великата идея с баницата!Е,че ме развесели! :lol:Страхотна идея!

Саморасличе тази тема ме разплака, защото и при мен нещата са близки до твоите. Аз съм на 35 с един провален брак заради стерилитета брак зад гърба си. Баща ми почина от рак преди три месеца. Беше казал пред майка ми че няма да дочака да види внуче. Сега имам втори брак. Миличкото  има син от първият си брак но иска  още едно дете. За моя радост и агония стигнахме до ин витро-четвърти ден след трансфер съм. Вместо да се радвам аз хленча че няма да се получи-какво ще стане ако не стане..Щото и на мен ми писна да се боря и всичко в живота ми да върви със много зор.Но както казват трябва да стигнем до дъното за да се отблъснем нагоре.. Кураж!! Не си сама!!  Прегръдки!!

Дани, я не тръгвай с такава нагласа! Разбира се, че ще стане, но и ти избърши сълзите и горе главата! Трябва да вярваш в чудесата, все пак идва Коледа! Сигурна съм че следващата година по това време ще гушкаш своето бебе и ще си безкрайно щастлива  !
Стискам ти палци и ще се моля за теб, както и за всички момичета тук, защото това са най-истинските хора!

За моя радост и агония стигнахме до ин витро-четвърти ден след трансфер съм. Вместо да се радвам аз хленча че няма да се получи-какво ще стане ако не стане.

Дани, мила. Какво да ти кажа и аз съм в очакване и доста момичета са така тук. Но, знаем, че няма страшно!!!! Пази се сега и след 10 дни да се похвалиш с една чудесна новина!!

Саморасличе и всички други момичета, как мислите дали обичам празниците, когато вече 15 години се молим само за едно нещо?! През това време само загуби и трудности - загубих баща си, двете си баби, дядо си.(последните двама тази година).... И само преди десет дни след пет положителни теста и ЧХГ> 1500 - о, чудо - за първи път бременност и то преди Коледа!...Но(защо винаги трябва да има едно но, защо винаги трябва да е трудно, когато може и да е лесно) - извънматочна бременност с последвала операция и отстраняване на едната тръба. И сега си тъпея за поредна година сама в къщи с любимия ми съпруг. Не останаха познати без деца. Ние май сме единствените...Чакам с нетърпение да минат "празниците" и пак да действаме!...Весела Коледа и щастлива и благодатна година на всички, моля се да не е само пожелание!

du6ka, толкова съжалявам... Пустите празници правят празнотата по-осезаема, ама нали насят и прословутата надежда - за ново начало, за нов период, за нови сили... Облегни се на това и на факта, че има човек до теб - любимия, както сама го наричаш и ако го направиш и се разровиш достатъчно, ще намериш мотив, който да усмисли празниците и ще се зароди очакването - на нещо ново, на нещо мечтано и хубаво. Приеми една прегръдка от непозната и едно пожелание за неочаквано весели празници...   

Дани, я горе главата, когато се запознах със съпруга ми почина баба ми - единствената която някога съм имала и която страшно много обичах. Тогава още не знаех какво ще излезе от връзката ни, но си помислих бог ми взе един любим човек и ми изпрати друг. Знам, че бабата не е баща, но и съпругът не е дете. Щом ти е взел любим човек непременно ще ти върне друг когото да обичаш. Вярвай в това - трябва да има равновесие все пак. Много прегръдки и много успех от мен!

raja, мила непозната, благодаря ти много! Разбира се, че няма да се отчайваме, та нали казват - нова година - нов късмет(дано само да е по-добър от стария). Нека твоите желания бъдат мои пожелания! Късмет и успехи занапред!

Аз май след снощното будуване най-накрая ме осени гениалната идея как малко от малко да си възвърна душевното спокойствие ...Тъй като не можах  да спя от болки / цикълът ми пак си закъсня и дойде 100 пъти по болезнен/ се размислих аз що въобще съм се впрегнала за деца,?Кой ме е бил по главата да тръгвам по лекари, да се чекна по столове, да ме дупчат за кръв и все такива красиви истории... :?Я, да си седна на задника и да си гледам живота :xАми след като не става по стандартния начин, хич не трябва да си тровя живота и да се напъвам!!!Не може то така за едни да става от 1 месец проба, за други с триста вазелина ...Има двойки с деца, има двойки без деца - явно ние за съжаление няма да сме от първата категория....Но не искам отношенията ни да се превръщат в кълбо от нерви, напражение и секс по график само и само да се хване овулация...Не искам той да минава по моя път и да изпита това, което аз изпитвам в момента - че съм половин човек...Не искам да го мъча да прави спермограми, да се тревожи и притеснява... :?Нали ми е другарче - защо трябва да изпита на гърба си, това, през което аз минавам и бавния огън на който се пържа!!
Стигааааааааааа!!!!!Бастааааааааа!!!Положителното в цялата история е,че за разлика от другите, които се притесняват да не стане белята, ние поне няма от какво да се притесняваме
Просто нямам нерви за целия този батак!!!Не искам да прекарам малкото си свободно време по болници, клиники, лекари, лаборатории и всеки месец да си прилагам садомазо терапии - дали ще ми дойде??Дано не ми дойде и накрая айде пак - Лелята пристига
Стигаааа!!!Нямам нерви!!!Наистина нямам!!!
Шапка ви свалям на всички вас за търпението и вярата , но на мен това не са ми силни качества

Мило samorasliche, и през тази фаза съм минала - успокояваш се за няколко месеца и после пак започва да те гризка червейчето - ами права ли съм, ами времето минава, ами не трябваше ли да се пробва всичко и до последно, дали не загубих само време и т.н. и т.н... и пак се връщаш в центъра на кошмара и впрягаш всичките си сили и емоции... И се ядосваш на себе си... И няма край...

Галка, разбирам те напълно. Аз бях така лятото, но и мен като дойде есента ме загложди онова червейче...Права си, ако ни е писано ще стане. Но, нали знаеш, ако ние не си помогнем и Господ не може да ни помогне. Радвам се, че мислиш позитивно!!!

И с какво ще ми помогне цялата тая апаратура, която ще натикат в мене по различни поводи??Ще стана по-хубава?по-добра?по-спокойна?по успяла??
Аз не мога да се примиря с факта, че при едни става от раз - и то при повечето, а при други с родилни мъки и насила едва ли не??Че къде ще му остане чара на сексуалното общуване с тоя секс по график, с тоновете хапчета , с броенето на сперматозоиди??
Оххххх, не знам вече ...Нищо не знам....И толкова ме боли в момента, че ми е черен света
Омръзна ми, просто ми омръзна...Не искам кули от кухи надежди!!По-добре да тупна на земята и да ме заболи, отколкото да си летя из облаците и нищо!!
И най-вече не искам да затормозявам мъжа до себе си!!

мило Саморасличе,защо не си дадете малко почивка от опитите-идете някъде само двамата и си направете"меден месец".отхвърли всякакви мисли за изследвания и бебета-нека и мозъка и тялото ти си почине...........сигурна съм че ако успееш да го направиш-ще има полжителен край твоята история.
 
а може и да опиташ с някой релаксиращ спорт-примерно йога
......и да знаеш че сме с теб
 

Гале, няма рецепта за щастие. То е това, което ние искаме да бъде. Щастието може да бъде събрано в една усмивка, може да бъде цяла вселена от неща, може да бъде дори само едно цвете. В момента си просто в такъв период, в който не виждаш пътя напред. Всички сме го изпитвали. Само че има такъв път и ти ще го намериш. Може да не е днес, може да не е утре, но той ще застане пред теб, ще тръгнеш по него и ще е осеян с хубави неща. Сигурна съм. Вярно че човек ако е нетърпелив, понякога пътя му се струва трънлив, таен, тежък. Но пък наградата, която те чака накрая е толкова сладка... Вярвай в това Има една много хубава немска песен на Ксавиер Найду - Този път. Много я харесвам. Там се пее за това че пътя е труден, трънлив, каменист, че не вижда светлината, но идва ден, в който всичко е отново хубаво.

Аз не мога да се примиря с факта, че при едни става от раз - и то при повечето, а при други с родилни мъки и насила едва ли не??

мила, аз пък съм от тези които забременяват от раз
и кво от това
2 спонтанни аборта в 11 и в 7 г.с. и при двата докторите дигат ръце и казват "случва се" - мислиш ли, че ме успокояват? - нямало проблем, просто се случвало при част от пациентите - то не бяха диагнози "извънматочна", "двурога матка", фосфолипидни антитела и т.н.
искам да ти кажа, че мен пък ме е страх да забременея следващия път, защото не знам докога ще продължи бремеността ми и как ще завърши. уж откриха причина и я отстраних, ама знам ли
знам, че от това, което ти пиша не ти става по-леко, просто като го споделям и някакси олеква
благодаря, че ви има