И на мен като на Розовелка ми се падна от новогодишната баница миналата година "БЕБЕ" (толкова се зарадвах, че чак се просълзих), и ние бяхме 2 двойки. Приятелите ни се ожениха тази година и вече чакат бебето си
Те са страхотни хора, много им се радваме със съпруга ми и много ми се искаше да си бъдем заедно бременни
, ама явно тове не е било мойто късметче
Вече втора година ще посрещнем празниците без това, което искаме най много. Не съм украсявала вкъщи, защото нямам желание. Може би ще трябва да го направя заради мъжа ми, но и той не е в най-доброто си настроение...
Вие плачете тайно след детски рождени дни, а мен повечето ми приятелки вече не си правят труда да ме канят на такива, защото "Ще сме само майки с деца и може да ти е скучно". Как да им обясня, че най-малко от всичко може да ми бъде скучно. Не зная дали се опитват да щадят психиката ми или се страхуват от мене... Често получавам неприятни изненади от хора, които съм мислила за по-тактични и интелигентни, като съпругът на моя приятелка, който явно знае, че имаме такъв проблем и който на едно събиране скоро след сватбата си с бременната ми уж много близка приятелка изтърси, че много му било чудно как така ние сме се оженили без да съм бременна, защото цитирам "Кравата трябва да се взима с телето, че не се знае - може да се окаже ялова". Той много се смя на тази си изключителна реплика, а приятелката ми му пригласяше кикотейки се звънко, след което вика "Ама вие да не се засегнете сега. Аз само майтап си правя". Как издържах да не ревна не знам.
Е, не всички са така слава Богу
Но по Коледа намеците и въпросите на тази тема от хора, на които не сме казвали, че опитваме а не става зачестяват. Започват реплики от рода "Айде тая година нещо се мотахте, ама догодина до си направите вече едно бебе, за кога чакате" и т.н.
Това ви е сигурно до болка познато - очакването, че новата година ще ни донесе нов късмет; Надеждата, че в дните около Рожедство някой отгоре ще се смили над нас и ще ни даде това, което най-силно желаем; Мислите и равносметките за живота ни досега - за това къде сме бъркали, какво сме сгрешили, че плащаме тази страшна цена; Вярата, че ще дойде и нашият ред за радост; Обещанията пред себе си да сме по-добри, по-силни и по-позитивни...
Толкова много мисли се лутат в главата ми, че е по добре да спра да пиша засега...
А иначе, желая на всички много оптимизъм и хубави новини!