Но въпреки всичко и всички НЕ ТРЯБВА да се предаваме... Трябва да си направим най-прекрасната Коледа, нашите домове да са най-добре украсени, да са най-топлите и най-приветливите... Милички.... Ние ИМАМЕ надежда, НИЕ вярваме в нещо, НИЕ мечтаем за нещо, и НАШИТЕ мечти ще се сбъднат...

Рали, толкова си права.....подкрепям те напълно!!!

Ходим по мъките вече шест години със съпруга ми. Преди две години завърши и съвместното ни ходене с приятелско семейство с подобни проблеми. Беше месец септември, мъжът ми и приятелят му тръгнаха за София да правят спермограми, естествено поредните. Някъде по обяд телефона ми звъни. - Имам добра новина, казва съпругът ми - Ема/жената от приятелското семейство/ е бременна, а мъжът неиска и да чуе за резултата от спермограмата. Та какво се е случило - докато двамата мъже чакат резултатите, приятелят ни получава обаждане от съпругата си че е бременна. Каква радост, а спермограмата му е направо гадна - какъв късмет. В този момент, незнаех дали да се зарадвам или да заплача. Да радвах се, защото наистина тези хора чакаха дете от осем години.Не им завиждах, а изках и аз да изпитам тяхното щастие и се ядосвах на това - защо аз не го изпитвам? Тогава реших - аптеката е наблизо, закъснява ми два дни, пък може и аз да съм бременна. Е... не бях. Поревах си, вечерта си пийнах и напред... Нашите приятели вече си имат дъщеричка на година и половина. Много и се радвам, но пък ги усещам как ме гледат подозрлително. Често ни казват, хайде какво чакате, нали видяхте при нас как се случи. Все едно ни обвиняват че ние не го искаме и започнаха да се държат пренебрежително. Все едно сме класа под тях, тъй като не можем все още да имаме деца. Изживяват се като богоизбрани и по-значими. Благодарение на това, вече не се срещаме с тях и се надяваме на собствена си радост...

Мими, болката се забравя, така сме устроени ние хората!!! Бързо забравяме болката, то иначе как щеше да се живее!!! Жалко за тези хора, че са забравили какво е да чакаш добрата новина и да се надяваш на Коледа, че следващата ще бъдете трима!!!
 Но, вярвайте ми, така е....сестра ми нямаше детенце 5 години, аз бях плътно зад нея, денем и нощем, сега си има момиченце вече на 6 годинки. И сега не мога да кажа, че тя ми оказва подкрепа в този труден момент! Но такъв е живота!!!! Но аз и прощавам! Благодарна съм, че ви има вас, мама, съпруга ми, приятелките ми. Това е!!!!

Толкова си права, Каси.  Толкова много неща има, които ме радват и повярвай ми, съм благодарила на Бог, че ги имам, но с времето празнината става все по-голяма, а болката и тя расте. Не че не празнувам празниците, напротив, но не истински - прикривам чувствата си пред хората и близките. Преди ревях доста, та поне временно ми олекваше, а сега като чели и сълзите секнаха и както каза Риба, остава само една буца в гърлото. Започват да се прокрадват едни такива мисли, от които самата мен ме е страх. Чудя се вече, дали наистина искам  да имам бебе или това не е навик. Чудя се дали да не тегля една майна на всичко и да започна да си живея живота. Абе не знам вече и аз какво да мисля и как да постъпвам. Знам само, че е време да светне и на нашата улица.

Започват да се прокрадват едни такива мисли, от които самата мен ме е страх. Чудя се вече, дали наистина искам  да имам бебе или това не е навик. Чудя се дали да не тегля една майна на всичко и да започна да си живея живота. Абе не знам вече и аз какво да мисля и как да постъпвам. Знам само, че е време да светне и на нашата улица.

Мари, и аз съм си мислила по този въпрос за навика. Дали не се борим, просто заради борбата, но когато гушна племенницата ми, кръщелника ми, и още дузина бебета и дечица на мои близки, някак си знам, че борбата, не е просто, за да имам за какво да се боря!!!
Ако ще ти помогне, тегли една майна на всичко, забрави за бебеправенето, усмихвай се по-често, гушни тези, които обичаш и ще ти олекне, повярвай ми! Аз така направих пролетта и лятото, не мога да пи опиша какви ДРУГИ НЕЩА изживях, които не съм се осмелявала да си помисля  и изобщо не съжалявам...защото бях красива, желана и т.н. Казах си: майната му на бебеправенето, искам пак да дишам, да живея, да кокетнича, да танцувам!!  И така и стана. Надявах се бебето да стане от само себе си, дори не броях дните след МЦ, и кога съм в овулация, ходих три пъти на море, с половинката, с приятели, и т.н. Дойде есента, любимият ми сезон, но не дойде и бебето с нея!  Сетих се отново за моя доктор, отидох, поговорихме и ето че вече сме към края на нашето първо ИКСИ!!! Коремчето ми е набоцкано от инжекцийки, вените ми също...но аз не се оплаквам.... Зима е. Навън е студено, но мен ме топли надеждата, че Дядо Коледа ще донесе моят подарък, а пък ако и тази година ме забрави, ще дойде пролетта....а с нея и онези мои луди мисли....пък кой знае, може бебето да дойде с първите щъркели...и така, така....в очакване на моите защо не-две туптящи сърчица!!!! Мила, Мари, прегръщам те и ти казвам, че и на нашата улица ще светне!!!

...Започват да се прокрадват едни такива мисли, от които самата мен ме е страх. Чудя се вече, дали наистина искам  да имам бебе или това не е навик. Чудя се дали да не тегля една майна на всичко и да започна да си живея живота...

Едва ли ще ти стане по-леко от това, но тези мисли дълбаят и в моя мозък. Даже съм още по-напред с материала (е, и с годинките) - незнам дори дали вече ме е страх от тях. Но като ме споходят се успокоявам, че това е естествен резултат от натрупалата се умора - нещо като самозащитен механизъм..., а дали?

Саморасличе това е от мен 

Галче искам да споделя ,че и ние като семейство  - вече  6 години сякаш стоим на една гара - влакове минават и ни задминават - ас тях и много  житейски съдби на близки и познати. Някои от тях вече говорят за това как догодина ще си имат първолак у дома - а ние още не сме видели един  единствен път  поне за малко  един положителен тест. Пореден провал при нас - по подобие на декември 2005 - на 31 декември - отрицателен тест - е не ни бе до ЧНГ - поне тази  ще си го спестим - случи се 25 дни преди Нова Година .

 Но поне сме двама - хваати сме за ръце един за друг  с жена ми - и ако единия пропадне в психологическа  яма - другият прави и непосилното да помогне - макар , че и той е в същата ситуация,  а идват празници - но някак не можем да им се зарадваме  от сърце , защото буцата е голяма в  нашите гърла - но оставаме двама  - хванати за ръце   .

Момичета много се чудих преди да започна да пиша,дали да почна или не,но знам че като си споделия с вас ще ми олекне,защото винаги сте ме разбирали и подкрепяли!!!!
на мен също ми е много криво след всичко което се случва,преди 15 дни загубих баба си ,много жалко и страшно много боли,когато виждаш как любим човек си отива а ти си безсилен да помогнеш!!!
с нетърпение чакам да си отиде тази година и с надежда че другата ще е по добра,НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА!!!!
Преживяваме доста неприатности и трудности,но загубата на близък не може да се преживее,остава мъката и болката в сърцата ни!!!!
Знам ,че на всичко ни е тръдно да продължаваме напред след неуспешни опити за бебче,но се надявам тайно когато най-малко го очакваме и да стане ЧУДОТО!!!
Искам да кажа на всички момичета ще много ги обичам и много ви благодаря че ви има!!!!На всички
Нека всички мислим позитивно и един ден ще се сбъднат нашите мечти!!!!!Пожелавам ви от все сърце само хубави и изпълнени с радост дни!!!!!

Алка, поплачи си, ще ти олекне. Връзката с бабите и дядовците е много особена, знаем добре. Когато си отиде моята баба преди 2 години и малко, аз виждах как Господ взима душата и, сякаш я теглеше.....уникално нещо е това....а тя много ни обичаше всички. И до ден днешен вярвам, че тя бди над мен в трудни моменти, така както, когато бях много зле след лапароскопията, тя беше в кома, и естествено без да знае какво става с мен, цяла нощ викала на глас и силно моето име, само и единствено моето име!!!!! Това не е случайно...Така, че най-боли, когато загубиш любими хора, сякаш с него си отива и част от теб, от твоето детство....това ни променя и винаги научаваме по нещо ново за живота, ставаме по-мъдри. Както казва NDK, важно е да се подрепяме, и да обичаме, така проблемите ни стават по-малко тежки, нали? 

Колко добре ви разбирам, момичета...И около нас вече има толкова приятели с бебета и как само мразя вече репликата "Ееее, хайде де, вие какво чакате, та не си правите бебе....""Само ние си знаем колко много го искаме, само ние си знаем колко хапчета сме изпили, на колко милиони прегледи сме били, на какво сме се подлагали...Но аз съм сигурна, че всяка от нас ще успее!
Пожелвам ви го от все сърце!

И на мен като на Розовелка ми се падна от новогодишната баница миналата година "БЕБЕ" (толкова се зарадвах, че чак се просълзих), и ние бяхме 2 двойки. Приятелите ни се ожениха тази година и вече чакат бебето си  Те са страхотни хора, много им се радваме със съпруга ми и много ми се искаше да си бъдем заедно бременни  , ама явно тове не е било мойто късметче 
Вече втора година ще посрещнем празниците без това, което искаме най много. Не съм украсявала вкъщи, защото нямам желание. Може би ще трябва да го направя заради мъжа ми, но и той не е в най-доброто си настроение...
Вие плачете тайно след детски рождени дни, а мен повечето ми приятелки вече не си правят труда да ме канят на такива, защото "Ще сме само майки с деца и може да ти е скучно". Как да им обясня, че най-малко от всичко може да ми бъде скучно. Не зная дали се опитват да щадят психиката ми или се страхуват от мене... Често получавам неприятни изненади от хора, които съм мислила за по-тактични и интелигентни, като съпругът на моя приятелка, който явно знае, че имаме такъв проблем и който на едно събиране скоро след сватбата си с бременната ми уж много близка приятелка изтърси, че много му било чудно как така ние сме се оженили без да съм бременна, защото цитирам "Кравата трябва да се взима с телето, че не се знае - може да се окаже ялова". Той много се смя на тази си изключителна реплика, а приятелката ми му пригласяше кикотейки се звънко, след което вика "Ама вие да не се засегнете сега. Аз само майтап си правя". Как издържах да не ревна не знам.
Е, не всички са така слава Богу 
Но по Коледа намеците и въпросите на тази тема от хора, на които не сме казвали, че опитваме а не става зачестяват. Започват реплики от рода "Айде тая година нещо се мотахте, ама догодина до си направите вече едно бебе, за кога чакате" и т.н.

Това ви е сигурно до болка познато - очакването, че новата година ще ни донесе нов късмет; Надеждата, че в дните около Рожедство някой отгоре ще се смили над нас и ще ни даде това, което най-силно желаем; Мислите и равносметките за живота ни досега - за това къде сме бъркали, какво сме сгрешили, че плащаме тази страшна цена; Вярата, че ще дойде и нашият ред за радост; Обещанията пред себе си да сме по-добри, по-силни и по-позитивни...

Толкова много мисли се лутат в главата ми, че е по добре да спра да пиша засега...

А иначе, желая на всички много оптимизъм и хубави новини!

Е, не е истина колко прости и ограничени хора има на този свят!
Светле, знам че такива думи нараняват много силно, защото и аз ги чувам вече 5 години. По природа съм миролюбив човек, но в такива случаи ми иде да убия, но все си казвам, че безплатен обяд няма. Всичко това се връща рано или късно, сигурна съм. Просто тогава ти може би няма да си там, за да го разбереш. Но дори и да си там, пак няма да си злобна, защото си ЧОВЕК!
Пожелавам ти от сърце, това да е последната ти Коледа без най-желания подарък!
Прегръщам те и ти желая успех и бъди силна!

"Кравата трябва да се взима с телето, че не се знае - може да се окаже ялова".

 
 Стой по-далече от такива хора, може и да е заразна простотията им.

Aх,Светле ,тя - простотията край няма!Кой несъзнателно , а в повечето случаи съзнателно те засягат.Боли много,сълзите ти напират,но трябва да се правиш,че не ти пука...На мен тия дни ми заявиха,че съм искала много - и хубав мъж,добър семеен бизнес,работа,пък и бебе... и това уж да ми вдъхнат кураж ,а са минали само 26 дни откакто бебчо го няма...Омръзна ми да ме питат защо се е случило така,каде е бебето,да ми честитят...идва ми да си сложа една табелка на врата-"бебе няма-не питайте ".Тази вечер гушках племенницата ми,която е само на 2 годинки и половина...питаше ме за бебчо"каде е бебенцето,то болно ли е,боли ли го..."А аз не знам какво да отговоря,защото сама за себе си нямам отговор.Как да му се празнува на човек,когато толкова много фактори около теб ти напомнят...Но най-големият проблем е как да избягаш от себе си,от собствените си мисли...

На мен вече ми прелива чайника определено!!!Омръзнало ми е от от всякакви реплики и коментари, които грам не са съобразени с нещата, които казвам!!Преди 2-3 дни говорех с позната по ICQ...Тя вече е бременна само след 1 месец опити...Историята е следната- честитих и чрез нета, защото нямах сили и нерви да го направя лично!!Насреща се започва 1 лекция как и аз трябвало да си следя овулацията с тестове и да меря базална температура и така за месец - два щяло да стане ..Аз обяснявам, че при мен така няма да стане, защото ме следят с апаратура дали въобще ще имам овулация съответния месец или не ...И отговора е - ами то не било необходимо така да ме следят можело само с тестове...По добре било така ...Аз съответно вече яхвам метлата   и започвам
Е, какво сега - тепърва да си променя кръга от хора около мен  и да търся хора с проблеми, стъпили на земята, които знаят, че телета не растат по дърветата или какво / това момиче ми е само позната, но повечето от приятелите ми са с нагласата, че правиш секс и веднага на мига става....Това е!! Който не се е сблъсквал с проблем как да разбере, че може да има проблем?? /
И най-лошото е, че като обясниш проблема всички млъкват гузно и спират да ти говорят сякаш си прокажен и ще ги урочасаш с присъствието си или с някоя дума

Samorasliche, хич не се ядосвай.  Такива са хората - всеки се изказва компетентен по всички въпроси, вместо просто, като не разбираш нещо, да си замълчиш. Не само, за да не изтърсиш някоя глупост, но и за да не нараниш някого. Хич не си го слагай на сърце.

Моите пък "компетентни" и "добронамерени" познати (как да ги нарека приятели???) само казват: трябва просто да се успокоиш, да си починеш, да пооставиш за известно време опитите, да не се вглъбяваш толкоз... Обяснявах, обяснявах, изморих се.

Затова и вече нищо не споделям с такива хора - чиста работа и по-здравословна. Не може да наливаш, там където не само, че не поема, ами и изтича.

Галка, хич да не ти пука  Аз се убедих, че няма полза от това, да се опитваш да обясняваш... Има хора, които вдяват, има хора, които каквото и да им обясняваш са на системата "Едно си баба знае, едно си баба бае" 

Аз някъде бях споделила, че една дружка, която е лекарка ми обясняваше, че е пълно безумие да правим ИКСИ защото съм щяла да се натъпча с хормони, да надебелея, и така нататък и така нататък .... Първо и се ядосах, и й скръцнах няколко пъти със зъби, ама като видях, че не вдява и я оставих да си приказва глупостите... Какво да се прави... Просто се опитай да се абстрахираш от тези глупости, стига да е възможно....

А знаеш, че тук винаги ще намериш подкрепа и утеха... Един много голям   гуш и  за теб 

Галка, хич да не ти пука  Аз се убедих, че няма полза от това, да се опитваш да обясняваш... Има хора, които вдяват, има хора, които каквото и да им обясняваш са на системата "Едно си баба знае, едно си баба бае" 

Много-правилно!
За всички момичета !

 :bighug:и от мен за вси4ки моми4ета в тази тема!
 ще се моля и за вас на Коледа от цялото си сърце !