...Иска ми се и аз тихичко да се оплача
По принцип коледните и новогодишните празници ме изправят на нокти ...Твърде много тъга и напрежение са събрали те за мен през изминалите години..Тази година се очертават хубави събития около тях, но не смея много да им се зарадвам все още...Само се надявам наистина да са хубави...
И сега ми се е насъбрала 1 буца от преглътнати сълзи в гърлото - 11 месеца откакто правим опити за бебе, 1 година откакто баща ми почина....На 12-ти декември е рождения ден на годеника ми и датата, на която баща ми угасна след 10 дни борба в реанимация
А току що разбрах, че 1 позната е бременна...Само след 1 месец опити...Не, не мислете, че злобея и завиждам...Напротив - радвам се, че има хора, които могат да са щастливи и каквото поискат да става на мига...Така поне разбирам, че има такива хора...
Само не разбирам защо при мен е такава каша - защо се получава толкова сложно...Вместо да си мисля за празници аз си мисля как годината остава недовършена и вместо да се настройвам за празници, правя план с какво да почна догодина - спермограма за моя мъж, кои изследвания за мен и така
Е, разбрахте ли нещо от това, което написах??
Аз нищо не разбрах
Много ми е тягостно 1 такова, имам чувството, че ще се задуша вече в моя пашкул
Какво сега - да си прилагам авто терапия "Колко е весел живота, колко хубаво бъдеще ме очаква???Как ще се оправят нещата???"
Ами не, не е така - само, че от сутринта си мисля за 1 чаша червено вино....
Кажете ми така ли се почва с полудяването или това е само криза преди цикъл или просто се превръщам в сърдита, озлобена невротичка???

Не, мила. Това е просто едно временно (надявам се) депресивно състояние, предизвикано от мрачното и мъгливо време, натрупалата се умора и тежката загуба. Ще мине проклетата буца в гърлото или поне ще намалее. И аз си мисля за чашата червено вино и поглеждам часовника - кога часът ще стане достатъчно "приличен", за да си я сипя. И все безгласно си повтарям онази сентенция: "Който трупа мъдрост - трупа печал, който трупа мъдрост - трупа печал..." Това е. Прегръщам те и силно се надявам, че прословутото коледно настроение ще успее да завладее всички ни и ще ни върне надеждата, която така ни се изплъзва понякога.

Уф, така си е. Все се чудя от къде намираме сили да се изправим и да продължим, обаче го правим! Сигурна съм, че и ти ще погледнеш напред към новите надежди!

Саморасли4е, мили4ка и аз по4нах да завиждам, е 4акам пове4е от теб, но и аз се шокирах ужасно от реакцията си. За първи път завидях на една позната, която е така "слу4айно" след 2 месе4ни опити забременя - от раз. Като го 4ух,  усетих как ми си сви корема моментално, дори не знаех 4е завистта действа така 
 Не знам дали е моментно депресивно състояние, не вярвам. Всеки път като ми идва М. ти4ам - коафоир, бутици, трябва ми някакво моментално удоволствие, веднага; ако не спра колата за това, искам да я спра в първото крайпътно дърво.
  Вие мислите за виното, аз за друго... ще свърши ли някога това? Нищо не ме радва за пове4е от 2 минути, нищо 
 Извинявай 4е не мога да те утеша, просто те разбирам.

Samorasliche,
Тази Коледа ще е много специална, ще видиш - помисли си само колко много радост ще донесеш на децата от дома с непрестанните си совалки да събираш пакетите из София! Само това да е, пак ще осмисли празника и ще го направи много светъл. Тази седмица и началото на следващата очевидно ще са много трудни заради тежката ти загуба и нелепото съвпадение на датите, но пък те съветвам следващия уикенд да забегнете някъде на уютно зимно/спа/размазващо място с любимия, може даже да му подариш това за рождения ден. Ще си бъдете само двамата, ще помечтаете, ще попланирате, ще помързелувате и ще поосвободите напрежението. Всеки има нужда от такова бягство понякога.
Даже и да не е възможно, не се предавай! Новата Година носи нов късмет, вече сте направили първата крачка, а това си е половината път. Сега няма да раздавам съвети, без да ми ги е поискал някой, но ще си позволя да кажа само следното - при мен сякаш успехът дойде, когато си наложих да гледам на проблема с бебчето като медицински такъв, към който трябва да се подходи прагматично (план с изследвания и сценарии какво правим, ако резултатът е еди какъв си). Невъзможно е напълно да загърбиш емоциите, но ужасно помага, когато имаш план, който следваш - не е толкова дълбока емоционалната дупка, ако нещо не се развие по най-дпбрия сценарий, защото вече си решила след това накъде. Така че това с плановете за изследвания не е повод на тъга, а най-разумното и отговорно нещо, което може да направиш. Браво на теб! Кураж и горе главата!
П.П. Винце след 12 наобяд вече мооже - остават само 30 мин, и това ако не е добра новина

Samorasliche, май всичко разбрах от постинга ти. Толкова ми е познато ...  

Последните 3 години все по Коледа преживявам драмите с бебеправенето. И някак като наближава Коледа направо изтръпвам - сега пък какво ще ми поднесе? Тъкмо смятах, че тази Коледа ще правя тестче и си казвах - каквото и да е, поне ще си рева на спокойствие по празниците. Но то пък трябвало да ревна по-рано, щом и до трансфер не се стигна. И сега тайно си бърша очите в офиса и обяснявам сълзливия си вид с настинка. След 2-то ин-витро си мислех, е не може да е по зле, ама ето на 3-тото - пълно фиаско. Получи се нещо като в приказката: "Песимистът казва е не може да е по-зле, а опитимистът може, може...". Май е по-добре да влезна в ролята на песимиста.   Та тази Коледа някак я чакам с нетърпение, да минава, да мине цялата тази година, с всичките 3 провала и безкрайни мъки. Да я изпратя с 1..2...не знам колко чаши вино. Няма да ги боря. Важното е, че има с кого да ги споделя. И да я забравя, ако мога.

Точно това е проблема, че не знам ще свърши ли??И дали няма да свърши, когато е прекалено късно, когато вече ще ми е толкова блудкаво и претръпнало, че просто няма изпълзяване от дупката..
Проблемът при мен допълнително се усложнява от факта, че както мога силно да се стремя, да се боря до последно, за да се осъществи нещо, кеото искам , така в 1 момент ми се събира прекалено много  и като го постигна не знам какво да го правя, вече не го искам...тоест при мен границите се размиват, не знам дали ще съм способна цял живот да се боря до нескончаемост за нещо, което при другите става от раз!!Оххх, писна ми вече, просто ми писна каквото и да правя все да е от сложно по сложно, от трудно по трудно...Искам поне 1 нещо в живота ми да е просто и лесно, но не би!!
Никоя не иска чак толкова, мамка му - искаме да е просто, лесно и хубаво...А не по този начин - всичко се правръща в 1 планиране...Къде е радостта от това планиране и тоя секс по график в точно определни дни, че да не се изпусне овуто??
Ето за това не искам да правя графики, не искам даже нищо да знам, защото като знам не ми става по-леко - и какво като 1 месец е имало ову, а два е нямало, после пак имало, после пак нямало... :xЩе го гоня с пъдар ли това събитие??Защото при мен е Събитие!!
Вместо да имам хоби за развлечение , аз имам хоби - ходене на лекар, взиране в собственото тяло, четене не на развлекателни книжки, а на бумащина за стерилитета и самоизяждащи въпроси??Когато приятелка ми каже "Бременна съм", аз вместо да и пожелая лека бременност, в главата ми почват да се въртят страхотии за миседи,за спонтанни аборти, за пренатални диагностики, за рисковите първи 3 месеца...
 
Благодаря ви, момичета за вниманието!!Този форум е мястото, където ми е по добре и по спокойно....Единственото място, където не се чувствам,така като се чувствам в жедневието си - като рядка порода същество, което и в зоопарка не можеш да видиш
Страшно много ми струва това да се правя на непукист, да се усмихвам, да съм на ниво /просто работата ми е свързана с хора/ и не искам никой да разбира, че всъщност аз самата не разбирам себе си; не искам никой да разбира за кошмара, от който не мога да събудя...
А чашата вино ми е само мираж денем..Шофьор съм и трябва да мисля за другите...
Така или иначе аз вече не мисля за себе си

Саморасличе... колко съм плакала на бебешки рождени дни тайно. Колко пъти съм се чувствала празна, лишена от смисъл, чужда и излишна на погачи или просто когато наоколо има бременна или майка с бебе.. ... И знаеш ли кое ме е спасявало - да почисля за това, което имам.
Имам човек, който ме обича. имам родители. имам неговото семейство. имам баба. имам приятели, които са ми като семейство.

имам ПЛАН!

Опитай.. Дано разкара буцата. 

Мила Саморасличе, как добре те разбирам  , защото и на мен Коледа не ми носи очкаваното вълнение и светли чувства. За съжаление повечето неща вече не ми ги носят. Три Коледи си пожелавам следващата година да е по-различно, но уви, нещата се повтарят пак и пак, като по сценарий. Но, какво ни остава, освен да загърбим тази нещастна година, да забравим всеки своите тегоби и да положим усилия да опитаме, поне още веднъж, поне още една Коледа...

Саморасличе... колко съм плакала на бебешки рождени дни тайно. Колко пъти съм се чувствала празна, лишена от смисъл, чужда и излишна на погачи или просто когато наоколо има бременна или майка с бебе.. ... И знаеш ли кое ме е спасявало - да почисля за това, което имам.
Имам човек, който ме обича. имам родители. имам неговото семейство. имам баба. имам приятели, които са ми като семейство.

имам ПЛАН!

Опитай.. Дано разкара буцата. 

Куки, радвай се на това, което имаш, ти си на път да имаш и повече - чакам те и теб да се похвалиш!!

Аз имам човек, който ме обича, но ако проблемът е в мен / така както се очертава вече/ - дали няма да се умори от борбата и да поиска свои деца??И дори да иска да направи тази жертва - докога???Човешко ли ще бъде да го лиша от щастието да бъде баща??Имам възрастна майка - която при факта как са се замотали нещата при мен, може и да не успее да прегърне внуче...Освен това тя е единствения ми жив, близък човек и се опитвам да пазя максимално крехкото и здраве, а не да го съсипвам с откровения за моите лични неуспехи...Споделям всичко с нея, но по скоро на шега - опитвам се да не издавам с гласа си, с жестовете си тихата истерия, която ме обзема, когато цикълът ми не дойде, защото той не идва не заради това, че съм бременна, а защото пак нещо се е объркало....
Имам приятелки, които си имат деца и то от раз, а за тях стерилитета е какво???"Ами няма такова нещо просто" ...Неговите родители са негови родители - няма да ги въвлека в тази борба на нерви, съмнения и кошмари...Те имат дъщеря, която тази година роди, в резултат на 1 седмица непазене...

  Саморасличе, пиши тук, когато ти тежи и сърцето ти плаче. Щади майка си, аз това правя. Помага ми, когато си "излея" душата и то не къде да е и пред кой да е, а тук, където всички могат да те разберат и познават болката ти.
   И на мен не ми е до празници и срещи с познати, затова реших да обградя съпругът си с много любов и глезотия. Може и да помогне...
   Целувам те и знай, че в този момент една рибка си мисли за теб и се моли. Господ да е с теб!

една позната казва по повод на празниците, че за да има равновесие на щастие/ нещастие, това е времето когато 1/2 човечество е супер щастливо, а другата 1/2 - нещастно, за да има баланс на чувствата. става въпрос за "масовите" празници разбира се. samorasliche, дано следващата Коледа ТИ имаш щастието да си от щастливата 1/2 от човечеството. тежко е, знам, няма думи, които да те успокоят в момента, затова не се и опитвам да те успокоявам. просто си наложи спокойствие и се радвай на това, което имаш. защото, дай си сметка, може и това да го няма. завистта е човешко чувство и ако ми позволиш едно ранно новогодишно пожелание - дано другата година ти да провокираш подобна завист! не е толкова далеч, след по- малко от месец...
съжалявам за лошото стечение на обстоятелствата покрай теб, знам, че не ти е леко. всички сме губили близки, някои от нас и родител, за съжаление (ако имаше емотикона с тъжна усмивка, тук бих сложила няколко). но нямаш право да се отчайваш! вярвам, че на добрите хора им се случват и добри неща. за да си пълноценна и страхотна майка трябва да преодолееш изпитанията, които животът така щедро ти поднася. аз го вярвам, пожелавам го и на теб! превърни тъгата си в усмивка, а лошите неща в опит и давай напред 

За всички ви 

и на мен ми е тъпо. от 4 години, все едно и също нещо си пожелавам, ама нито Дядо Коледа, нито Дядо Мраз, нито и тия чуждоземните Санта Краузи не ми обръщат внимание. И затова с малко усилие на волята, ще се повеселя! Като се напрегнеш да си весел и се получава, опитаи! 

Мдааа, а за  мен  рекламата да звучи така: " Празниците идват, Коледа е тука, депресията на вратата чука." Винаги ми е било тежко по коледните празници, но засега мъжът ми удържа положението с много подаръци - изненади. На тазгодишния ми рожден ден бях изпаднала в някаква дупка, а  по принцип обичам рождените си дни. Времето беше мрачно, валеше дъжд и аз до обяд лежах в леглото и плаках. Толкова зле не се бях чувствала никога. Едва ли ще се чувствам истински щастлива докато не се сбъдне най-голямата ми мечта.

Като сме почнали да си поплача и аз на вашето рамо, без това никой друг не може да ме разбере. И мен празниците не ме радват, напротив......, и как да е- вместо коледни подаръци, пазаря лекарства. Поредната черна дупка, все едно си в омагьосан кръг. А от баницата ми се падна късмета "бебе"- най-желания и така се радвах....., но догодина!
Казват, че доброто и лошото били във вечен кръговрат, време е щастието да споходи и нас.
Нова година-нов късмет.

Аз вярвам, че тази Коледа ще е по-добра от предишните.
Преди 2 години  прекарах целия декември лежаща и надяваша се да спре онова гадно течение. А следобед на 23-ти докторът ми каза, че абортът е приключил. Едва се измъкнахме от Варна, сред тълпите пазаруващи и прибиращи се отнякъде. А за Бъдни вечер бях поканила всички родители... Помолих мама да направи питката и още 1-2 манджи и свекърва ми да сготви каквото реши. Цял ден обикалях магазините за сувенири, но ми беше безразлично. Вечерта посрещнах гостите и се опитвах да се усмихвам, за да не ме успокояват. /това е най- тежкото/.
Вярвам, че тази Коледа ще е по-щастлива за мен и за вас,  от предишните.

Саморасляче, мила моя, няма думи, които да успокоят душата ти в такъв момент. Разбирам те напълно, защото преди доста време разбрахме, че баща ми е болен. Тогава и идея си нямах че ще имам такива проблеми, все още бях ученичка и единственото желание на татко беше да сме добре и да ни види завършили. За наш късмет ракът се оказа не толкова страшен и спасение имаше. Всеки божи ден обаче от тогава се моля да е всичко наред с него. Когато започнахме опитите си мислех, че ще го направя щастлив и то скоро. Не съм имала и съмнение даже, че може да се проточи толкова. Няма да ти описвам през какво съм минала, всяка от нас го минава. Само ще ти кажа, че стигнах до дъното. До деня, в който не исках да стана от леглото. До времето, в което чашата ми се виждаше най-доброто спасение. В един момент ми се натрупаха ужасно много неща - котето ми почина, загубих работата си, имах скандали със свекърва ми, цветната снимка показа двурога матка, СГ на мъжа ми не беше изобщо добра... Нямах път на никъде. Прекарахме Нова година в Германия, на гости на бившия шеф на мъжа ми. Те се веселиха, ние през сълзи си пожелахме да имаме бебе. Нямахме много надежда, нямахме и сили да се борим, просто оставихме нещата на самотек. В нощта на Нова година, след като изпратихме старата и посрещнахме новата, нашите домакини решиха да ни забавляват с леене на олово. Мислех си - бабини деветини, мен душата ми е в петите, а те - олово. Изливайки моето, си мислех за бебето, което искахме и се получи формичка наподобяваща ембрионче, а на милото - на щъркел. Приятелите ни се смяха много и казаха - чака ви бебе. Мислех си - тези пък, какво ли знаят... Върнах се в България и пак наново - лекари, изследвания... Нямах желание за нищо. Дойде ден, в който един мил и любезен доктор ми каза, че съм стара, непотребна, че моя вариант е инвитрото. И ме срина окончателно... Прибрах се, поревах, потръшках се, напих се... И на другата сутрин реших, че ще намеря алтернатива да дойда пак тук, да видя какво ще ми кажат и ако не ми е писано да съм майка така, ще си осиновя дете.
Чакайки инсеминация тук - забременях естествено. Не мислех за бебето, не мислех за това, което ме чака. Наслаждавах се на мъжа си, на страната, на това че живея, че не съм направила стъпката към отвъд... Събудих се бременна от кошмара. Знам че е трудно, но имаш ли любим човек до теб, който те подкрепя ще успееш.
Прегръщам те и чакам с нетърпение да се срещнем и знам, че за теб тази година, която чука на вратата ще бъде ново начало и много хубава

Няма да се предаваме!На мен също ми е ужасен този декември - на 1 бе рождения ден на съпруга ми,а утре бе термина на нероденото ми детенце...Но намерих сили да украся елхата и да и са радвам както някога като малко дете...Украсих я,защото бях обещала на моето неродено момченце.Осем месеца си представях как стоим и гледаме с него светлините на лампичките,но...Болката е голяма!Днес си спомних откъс от едно стихотворение - <чрез болката човек се чувства жив,след нея по-красив светът не е ли!?>,а тази сутрин с кафето ми се падна следното късметче:
 Денят завършва със залез,
наща с изгрев.
Радостта завършва със скръб,
скръбта - с радост
<индийска поговорка>
Нека не губим вярата и дано тези празници и следващата година ни донесат онази радост ,към която всички се стремим!Пожелавам ви го от все сърце

Мило, страдащо и тъжно момиче, искам силно да те прегърна и да ти кажа без значение, че ще се повторя и без значение, че от това по-леко няма да ти стане - така ни е било писано - при едни става лесно, чак неусетно, при други - все по най-трудния начин, при трети - никак!
Като пишем тук и споделяме и най-съкровените тайни и най-скритите ни мисли, ние се лекуваме, миличка - ние не сме сами. Виж само, огледай се наоколо, колко хубави и интелигентни момичета са прочели твоите мъки, мислили са за теб, писали са мили думи - ти не си сама!
Плачи си, мила - ако ти се плаче; пийни си чашата винце, когато ти се допие; сърди се, викай; мълчи, ако ти се мълчи; пък се огледай наоколо - спомни си за старите хубави моменти, помечтай за новите прекрасни неща, които те очакват и се сети още веднъж защо по-точно си на това хоро - защо искаш бебе.
Прегръщам те!