Здравейте момичета!
Много ми е мъчно и не знам вече с кой да споделя.
ще се опитам с две думи да ви разкажа.
От години се мъчиме с моя мъж да си имаме детенце.
На седмата година от брака ни забременнях с ИКСИ.
Тогава започнаха и проблемите.
С моя мъж всичките тези години нямахме никакви проблеми.
От както забременнях,дойде да живее с нас брат му
на моя.
Понеже той не е женен,и нищо не го интересува,
искаше да ни раздели с мъжа ми.
Постигна го.През цялата ми бременност какво ли не преживях.
Гониха ме от вкъщи,живях на хотел десет дена,имах и кървене
в третия месец,само ревях и се притеснявах.
Свекърва ми ме прокле в седмия месец да умра а тя да се радва,
какво ли още не чух и не видях.
Най-много ме боли че моя мъж не казваше абсолютно нищо.
Никога не ме защити пред брат му.
И сега вече като имаме двете ни дечица,въобще не ги поглежда.
Представяте ли си,мъж на 50 години,първите му дечица,
и минава през стаята,изобщо не влиза да ги види,а заминава направо
в стаята на брат си и майка си.
Много ми е мъчно,добре че майка ми е при мене/живея в чужда
страна/.Изобщо не ни поглеждат.Нито мен нито децата.
За всичко аз се грижа,за млеко,за памперси,за лекари за всичко.
Принудих се да си оставя дечицата на 2.5 месеца и да започна работа.
чудя се,как е възможно да съм живяля с толково двуличност
и омраза в тая къща.И нищо да не разбера.
Извинявам се че стана толкова дълго.
Исках с някой да споделя.Жал ми е за мен самата.
Искам да събера пари,и да се изнеса някъде сама с децата и с
майка ми.
Сигурно ви се виждам много глупава,но аз все прощавам.
Обаче толкова мъка дето ми причиниха,не мога да простя.
Обичам ви всички!
И един съвет от мен:Никога не допускайте трети човек
да се намеси във вашето семейство!
Целувки!