Здравейте момичета
Отдавна не съм писала, при опита ми в Мемориал Хоспитал през месец май аз забременях, но последва биохимическа бременност, дори не се стигна до кюртаж, защото сама се изчистих.
През септември стартирах нова процедура пак в Мемориал, резултата е че пак съм бременна - 14-ти ден от пункция ЧХГ: 148,70, 16-ти ден 303,69, 19-ти ден 1209,29
Много съм щастлива, защото този път нищо не беше както трябва и този резултат за мен беше по-скоро мечта. По време на процедурата се бях отчаяла до толкова, че ревях постоянно, спях по 4-5 часа на денонощие и се чувствах физически много зле.
Да започна отначало: още след аборта преди 4 месеца, ми назначиха отново "estrogen priming" протокол, така наречения пач протокол. След аборта се бях много отчаяла и само мисълта за нов опит ме крепеше и ми даваше надежда и смисъл да продължавам напред, затова и бързах да стартирам отново...
Преди да започна протокола, отидох на УЗИ да ми потвърдят, че нямам някой неспукан фоликул, който да е станал на киста - всичко беше ОК. Започнах си протокола на 21-ви ден от цикъла с лепенки климара и цетротид. На втория ден от последния цитротид ми дойде, уговорих си час за преглед и още на следващия ден отпътувах за Истанбул.
Първичния ми преглед направи д-р Тунгуч, той е нов за болницата, доцент е и много ми го похвалиха. Много подробно ми прегледа досието, спря се с особено внимание на трудния ми трансфер при опита ми в БГ, на аборта, внимателно гледаше как съм отговорила миналия опит на стимулацията и т.н. На прегледа видя 3-4 антрални фоликула в левия яйчник и 1 в десния. Още на миналия опит лекарите ми казаха, че десния ми яйчник е вече доста поизчерпан и отговаря по-зле, така че резултата от прегледа не ме изненада. Стартирах стимулация с 150 меногон и 150 Гонал Ф - точно каквато ми беше миналия опит, преди 4 месеца. Какво се случи обаче на 4-тия ден от стимулацията - гледа ме отново д-р Тонгуч и установи, че има само един фоликул в десния яйчник - 7мм, че яйчниците ми отговаряха много зле този път, и другите фоликули си стояха антрални. Усетих доктора видимо притеснен, въпреки че се стараеше да не му личи. Увеличиха ми дозата - 150 меногон и 225 Гонал Ф. На 6-ти ден от стимулацията бях на преглед при д-р Мурад, пак един фоликул, другите антрални. Увеличиха ми дозата на 150 меногон и 300 Гонал Ф. Бях повече от отчаяна, всичко виждах в черни краски и нямах никаква надежда, а толкова много разчитах и се надявах този да бъде нашия опит... Дните ми минаваха в самосъжаление и плач. На 8-ми ден от стимулацията прегледа ми беше при д-р Тонгуч - един фоликул 11мм и един 7мм, и двата в десния яйчник, левия спеше. На 10-ти ден ме гледа първо д-р Тонгуч, после професор Кахраман - пак констатираха един фоликул доминантен 15мм и 3 по 10мм -доста по-малки. Казаха ми, че ще разчитаме на един фоликул, професорката много подробно се спря на аборта ми, каза ми, че за мен е малко вероятно причината да е била някаква генетична, защото вече съм раждала, а и че един аборт не означава непременно проблем, но тя не искаше да рискуваме, особено като видя яйчиковия ми резерв. Предложи ми да направя два пакета кръвни изследвания, или направо да ме третират проблемна и да ми изпишат хепарин. Аз естествено отговорих, че ще направя това, което тя ми предложи като най-добро за мен. Назначи ми фраксипарин от деня след пункцията. На 11-ти ден от стимулацията ме гледа д-р Каврут - големия фоликул беше станал 19мм, а малките по 12,5мм - никаква надежда за тях, но вече се бях примирила. Вечерта си бих овитрела. На 12-ти ден, деня след овитрела пак имах назначен преглед - при д-р Мурад, големия фоликул беше станал 21мм, а другите 3 по 15мм, всичките фоликули в десния яйчник. Левия просто отказа да работи. Лигавица 10мм. На следващия 13-ти ден д-р Каврут ми направи пункцията, извадиха 2 яйцеклетки, които и двете се оплодиха. Бях повече от щастлива, тъй като този резултат беше по-добър от очакванията и от надеждите ми дори. На 3-ти ден след пункцията, д-р Аджет ми направи трансфера. Бях много щастлива, че са ми назначили той да ми направи трансфера, защото знам, че той е най-търсения и един от най-добрите специалисти в клиниката. Обачеее, явно при извършване на манипулацията, доктора е засегнал нещо вътре, защото ми каза, че може да получа кървене, но че не е проблем. Така и стана - прокървих с розова кръв. Много се уплаших, чела съм достатъчно в нета и знам, че има ли кръв по катетъра, опита е обречен на неуспех. Отказвах да повярвам, че точно доктор Аджет би допуснал подобно нещо, но фактите говореха точно това. Айде пак много се отчаях, пак рев, пак драми...На следващия ден след като ми биха прогестерона, се срещнах с професорката, защото тази кръв не ми даваше мира и аз държах да знам какво може да се очаква, като резултат от нея. Тя ме успокои, че по някога се случва, по време на почистването или на вкарването на катетъра, доктора да нарани влагалището или с катетъра да докосне маточната лигавица и в резултат да се получи слабо кървене, но че това по никакъв начин не би навредило на ембрионите. Е, поуспокоих се де, нали знаете - човек и за сламка се хваща...
Симптоми този път имах много - около 7-ми ден от пункцията получих болки ниско долу, които продължиха цяло денонощие. Имах няколко дни поред световъртеж, особено когато стана от леглото. След 8-9-ти ден корема ми се изду доста и от 10-тия ден насам имам много голям апетит. Гърдите започнаха да ме понаболяват, но много леко едва от 2-3 дни.
Разказах ви всичко много подробно, защото има момичета с ИЯР като мен, които са много отчаяни, на които предлагат донорски яйцеклетки, а надежда винаги има и всъщност е необходима само една, но качествена яйцеклетка, за да се получи бременност. Е, и добри ембриолози и доктори де, но в Мемориал съмнение за това няма Peace
Много се надявам този път всичко да е наред и точно както си мечтах, този да бъде нашия опит!
