Мини, едва сега виждам какво си преживяла и макар и с закъснение приеми и моята подкрепа и съжаление.
Преживях мисед тази пролет- в края на май. При мен нямаше кръвотечение, само леко зацапване, лекарите допоследни=о ми даваха надежда, но уви - пулсации така и не се появиха.... Опитвам се да го превъзмогна, но не е лесно. Едно усещане ме приближава още повече към теб, а именно факта че не си успяла да се отпуснеш и да се почувстваш ''истински'' бременна, след толкова мъки и очакване ''чудото'' да се случи, аз се страхувах да го повярвам, да се зарадвам, да споделя...
Пожелавам НИ -на всички минали през този кошмар, да имаме щастието да забременеем отново, но този път да вярваме и да се радваме отсърце, защото положителните емоции и вярата са по-важни от всичко друго за да бъде човек здрав и истински пълноценен.
Извинявайте за многословието, но от аборта не съм се включвала в форума и съм насъбрала много неизказани неща, едно от които е че въпреки неуспешния край на моята бременност искам да благодаря на всички момичета от форума за безценните съвети и подкрепата, която винаги съм получавала от тях!!!!!!!!!!!!!!