Гане, Мари, Перла, под прошка не разбирам "целуване на крака"
Аз я разбирам като решението да си кажеш - този 4овек ми стори лошо, вадя го от сърцето си, но не се измъ4вам да го мразя, да го ненавиждам, контактувам с него дотолкова доколкото съм реШила спрямо контекста, близостта му с дуги близки итн. За съжаление, за да адаптирам към себе си християнската догма на прошката (вярваща съм, но индивидуалистка
), просто имам индивидуален и даже егоисти4ен подход към прошката- тя е на4ин да освободя себе си от негативни 4увства и емоции (поне в по-дългостро4ен план). Да не се тровя от нерви заради някакви други хора , не тези които са ми в сърцето.
А ина4е наистина нямам деца все още, но мислех 4е като ще имам, ще бъда по-щедра, по-блага, ще видим...
Затова ви казвах, 4е и без да ги допускате до сърцето си, именно като го освободите от всякакви страсти -било то позитивни или негативни спрямо тези хора, може все пак да не скъсвате отношенията си радикално, заради тези които оби4ате .
Това е просто съвет, знам ще кажете, 4е е лесно отстрани и 4е "тежкия балкански субект" трябва да се вземе под внимание, аз менаджирам един такъв, но въпроса за радикално скъсване не се поставя, щото става дума за баща ми