0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: А сега накъде?
« Отговор #20 -: Ноември 06, 2006, 16:46:24 pm »
Кафенце, така си е - всички герои - все са мъртви герои. То е ясно, че аз пак ще съм лошата... Пък за сериалите - ако требе - ще наваксам, да са живи и здрави торентите :lol: За съжаление повече се притеснявам от отиване до Търново - там има парно, но е на дърва и не е ясно самата къща как ще се стопли. А знаеш, че тук в Германия сме си на централно парно. :?
Мари, имаме. Даже днес говорих с майка ми. Само че тя нещо се дърпа. И на нея не й се играе ролята на каска. Не знам какво ще решат. Ако те не искат да дойдат, ще се откажа от пътуването. Просто няма смисъл така.
Колкото до веселенето - ония и това не знаят как да направят. За съжаление :( Ние имаме обичай например да се събираме всички на спалнята на нашите. Говорим си, разказваме си деня, смеем се, споделяме... А те като се съберат, поговорят, поговорят, па всеки грабне я вестник, я списание и се разпределят по стаите... Ей тва не го разбирам 8O Ама явно това им е идеята за семейство.

Не можеш да влезеш в "дързост и красота", иска се специална постановка на ролята. ти и да ги изгледаш всичките серии, пак няма да можеш да се вживееш в драматизма! Обаче, ако решите да останете там, купуваш си всички вестници и списания и активно се вписваш в семеината атмосфера!  :P
Ние един ден посетихме свекър ми, (мир на праха му, много добър човек), и нещо се заговориха за монети и човека извади колекцията, извади и една лупа и не мръдна. Това, че седим на една маса изобщо не можа да го извади от блаженството да си гледа монетите. Аз нещо се опитах да се държа прилично, показах някакъв интерес, обаче лаишки и тои даже не ми отговори. Така де, ще отговаря на някакъв си лаик.  :lol: Мъжът ми нещо му говори, аз седях като паметника на съветската армия, обаче пак никаква реакция и си отидохме. Но пак да кажа, много добър човек, ама особен за моите разбирания! В очите на мъжа ми, сигурно ние сме наи- циганъорското семеиство, викаме, ръкомахаме, ядеме по 3-4 часа, смееме се,... :lol:
Изобщо не и обрзщаи внимание на твоята, кажи и че имаш мигрена и трябва активно да си почиваш.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: А сега накъде?
« Отговор #21 -: Ноември 06, 2006, 16:46:52 pm »
Ех, Мари :lol: Развесели ме. Въпреки че са сълзи през смях нашите. Какво да ти кажа - същото е у нас. Правих, подарявах, показвах жестове на внимание, ама аз не съм тя или пък се изтъква като заслуга на мъжа ми. Майка ми още се ядосва - знаеш тук какви красиви луковици за цветя има. Бях пратила 7 килограма луковици. С най-различни цветя, да има да засадят. Свекър ми и майка ми са цветари и обичат много. И казах - избери си ти, толкова колкото ти харесват, колкото вида искаш, каквото остане - прати на тях. Като в един пакет има по 50 луковици. Значи има предостатъчно за всички. Майка решила да е честна. Разделила всичко по равно и й пратила. А тя - раздала, на кой се сетила. Като поникнаха свекър ми ми вика - цветята ти цъфнаха, страхотни са. Оная вика - на сина ми цветята са много красиви. Като ни посрещаха на летището - донесе гербери :? дето не мога да ги понасям, а имаше нацъфтели лалета, от тея дето й пратих. Как не каза - ето ти едно, много са красиви. Или ела да видиш как са нацъфтели. А майка се радва като малко дете и всеки ден докладва какво има цъфнало. Ходи да снима, да може да ми ги покаже.
Покани гости, роднини, да видят Алекс. Обажда се по телефона и вика - кажи на майка си питка да направи 8O Е, преглътнахме, направихме... Майка се тръшка, че й позагоряла питката, да не се излагала... А оня се кипри...
Оф, нема такова животно като свекървите. Моля се един ден да не кукна така :?
А иначе, мама ако я помоля много може и да се съгласи, ама що да я наказвам :balk_144: Ни ще се зарадва на бебо както трябва, ни празници ще изкара ако се притеснява...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: А сега накъде?
« Отговор #22 -: Ноември 06, 2006, 16:48:52 pm »
Мари,  :balk_173:чакам какво си намислила за в бъдеще, може нещо да плагиатствам и аз.Ох, зареди ме с доза добро настроение, защото цял ден рева  :youwoman:

Скрита, какво става, мила? Казвай да помагаме? Няма да плачеш, ей :balk_77:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: А сега накъде?
« Отговор #23 -: Ноември 06, 2006, 16:49:29 pm »
Кафенце, златна си ми ти :balk_81: :balk_21:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: А сега накъде?
« Отговор #24 -: Ноември 06, 2006, 17:17:25 pm »
Ох, не можах да прочета всичко, но ако съм полезна и с моя опит - и ние малко натам я бяхме подкарали, преди да се оженим (доста рано във връзката ни) - уж ми се усмихваха, като им ходехме на гости, после се ужасих като разбрах как всъщност са ме приели и много се обидих, щото аз съм открит човек и не мисля, че съм дала поводи за такива съмнения. Доста грозна картинка - само ще нахвърлям щрихи - искала съм да му взема апартамента (панелна гарсониера!) пък нещо съм мотаела за моето имотно състояние (*3 на неговото!), чак изпратили хора да ми проучват родителите дали не лъжа какво работели и какви били. Отделно ме учудиха много с настоявания как да минела сватбата, а аз примерно не допускам, че моите родители биха ми разваляли празника с някакви странни искания. Резултат - почти се отказах да се женя. Казах на мъж ми, който не желаеше да поеме никаква позиция отначало, че ако сме заедно, не желая да виждам майка му. В крайна сметка свекър ми дойде да говори с мен - той ствестен - не било така, както съм разбрала аз - а пък аз разбрах по една случайност точно как е - притеснен, притеснен. То бяха истории, нямало да ни дойдат на сватбата, после решихме да се женим, ако щат да идват. Казах, че ще говоря с майка му само след като ми се извини, и тя ми се извини в крайна сметка и дойдоха и на сватбата. Та след като не съм полагала усилия в лицемерие и фалш да си премълчавам какво мисля и т.н., сега мога да кажа, че сме в отлични отношения - не смеят въобще да ни се бъркат, канят ни всяка седмица на гости, а един път като се бяхме скарали с мъж ми му се скарали и му казали веднага да се сдобрява с мен, защото ме харесвали.

Та искам да кажа - всичко директно в очите и ако станат нещата, станат. Ако не - минимално общуване.
Благодаря ти, Бени!







Re: А сега накъде?
« Отговор #25 -: Ноември 06, 2006, 17:18:56 pm »
Гане, хич не ти е лесно миличка! Ще гледам да бъда по-кратка затова ще ти кажа едно - не им се връзвай на простотиите! Имаш право сама да избереш къде да прекараш празника, затова го обсъдете с мъжа си. В крайна сметка кой ще спечели, ако на Коледа вие сте в лоши отношения? Вярно, че те имат право да виждат Алекс, ама защо свекито не се замисли преди това колко уважава майката на своя внук, ами вади снимки и търси под вола теле?  
Правилно са те посъветвали момичетата - нека твоите близки са до теб, пък да видим тогава дали ще имат смелост да те разстройват. А най-важното ти си го имаш - дете и съпруг, който те обича и е на твоя страна. Така че горе главата и помни, че не си длъжна да правиш нещо, което не искаш  :D
=http://www.[urlmamaibebe.com][/url]
*
Re: А сега накъде?
« Отговор #26 -: Ноември 06, 2006, 17:19:23 pm »
Мари, :balk_173:чакам какво си намислила за в бъдеще, може нещо да плагиатствам и аз.Ох, зареди ме с доза добро настроение, защото цял ден рева :youwoman:

 :D Аз като ви казвам, че съм слънце! Само онез шматки не го оцениха, ама сега се хапят от яд, но късно е, чадо! :D С най-голямо удоволствие споделям, ако е на някого от полза, ще се радвам.

Ами нали все чакаме дете да имаме. Та бъдещето е свързано с него. Щото иначе е лесно-не се виждаме, не се чуваме и си мислим само доброто. Когато един ден си имаме дете, на свекитата ще им бъдат наложени следните ограничения:

1. Виждане на детето-точно толкова дни колкото и майка ми ще го вижда. Те имат възможности да пътуват, но ако си въобразяват, че ще ми висят непрекъснато у нас, много се лъжат. Детето ще си комуникура колкото с едните баба и дядо, толкова и с другите.

2. Купуване на подаръци. Те имат възможности, а майка ми е на минимална заплата и после я чака българска пенсия. Свеки няма да има право да купува в несвяст, огромни неща, скъпи и т.н. Ще й бъде казано до 20 лири примерно и точка. При неизпълнение-напомняне на ситуацията и връщане на подаръка. Докато детето е малко и не разбира, ще ги отработим тези моменти, че да се научи за в бъдеще, че аз не моля, а изисквам така.

3. Налагане на вкус под формата на подаръци. Ако свеки си мисли, че ще бори собствените си комплекси от "бедните" си младини, когато не можела да купи на детето си каквото си искала и да ме засипва мен с намалени дрешки и купувано без нужда, само и само да си начеше крастата за пазаруване, много се лъже. Дрешките и всички свързано с вкуса са неща, които ще се определят от МЕН и ТАТКОТО. На свеки ще й бъде казвано какво точно да купи по описание и списък-нещо смислено и от което има нужда. Ние сме мобилни и не можем да пренасяме тонове излишни свекини боклуци с нас по света.

4. Детенце ще им пише писма, ще си говори с тях по телефона толкова колкото и с моите родители. Това, че свеки може да си позволи да говори с часове по телефона, няма да е от значение в случая. Трябва да има равенство и справедливост.

5. Ходене на гости. С тати, когато порасне детенце. Мама ще си витрее ветрилото малко в скука, но все пак трябва да се прави контакт и на място. Ако свекитата си мислят, че като им идат двамата ми най-скъпи човека на гости и ще са хванали Господ за шлифера, да не забравят, че Господ е българин. Няма да има мотане и безразборни разговори или пък каквито и да е настройки срещу мен и моите хора. Ще има план-график: детето да се заведе с образователна цел тук, тук и тук. Татко му ще е отговорен да следи всичко да е в бон тон и да не се казва нищо лошо за майка му. А пък аз си имам начини да ги разбера тези неща. И то с финес!

6. Отношението към мен. Ако си мислят свекитата, че когато си имаме детенце един ден, аз ще си стана пак същата слънчева и раздаваща се Мари към тях, много грешат. Всичко ще си остане по старому: аз подаръци, съвети, съчувствие, благопожелания от тях не приемам. Ако ми поставят въпроса ребром: какво ще каже детето, че на теб не пращаме подарък за Коледа, отговорът ще бъде: дарете сумата за подаръка на която и да е организация на двойки, борещи стерилитет и смятайте сметките за уредени. Уха, как го чакам този момент... :twisted:

7. Когато се налага да гостуват, Мари вече няма да готви по 8 манджи и няма да чисти като луда, само и само да им угоди и да се представи блестящо. Свърши тя тази с българското гостоприемство. Те и без това са кьорави за блестящото, ами нека тогава се потрудят и те. Да сготвят, да напазаруват или да ни изведат на вечеря, да поръчат пица и т.н. Ако не могат, синът им да помага. Няма повече да ползвам майка ми като безплатна чистачка и готвачка. Защо? Защото ние сме женската половинка и така трябвало. Как пък да не! А от мъжката половинка какво трябва-достойно държание, справедливост и такт, ама те да са го показали? Колкото повече държиш свекитата айляк, толкова повече се разпускат и започват да мислят каква поредна глупост да сътворят. Затова айде списъка с покупките, айде сега да изведете детето в парка, айде сега да измиете чиниите от вечерята, че да спите сладко и да си залужите почивката.

Ей такива съм ги намислила. Вие ако имате някакви други намислени, кажете, че да добавям. :D
Alexandra
Re: А сега накъде?
« Отговор #27 -: Ноември 06, 2006, 17:32:06 pm »
Мари, това определено беше готино  :D
=http://www.[urlmamaibebe.com][/url]
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: А сега накъде?
« Отговор #28 -: Ноември 06, 2006, 17:49:44 pm »
Фреши, какво да ти кажа - аз също не съм лицемерничила. От самото начало бях добронамерена, защото са родители на мъжа ми и смятах, че трябва да ги уважавам. Мен така са ме учили. В последствие разбрах от най-добрата приятелка на майка ми, как милото свеки отишло и казало - абе аз нея не я исках за снаха, ма той като реши да се жени... Е, колко акъл се иска да идеш точно на този човек да го кажеш???? Моята е пълно перде и никога няма да се извини.
Мари, пълна си с изненади  :lol:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: А сега накъде?
« Отговор #29 -: Ноември 06, 2006, 18:02:55 pm »
Ми като няма да се извини, какво тогава си я зауважавала и заискала? Хайде, надалече, всеки да си знае къщата и толкоз. Пред дечко лошо няма да говориш. Децата не бива да чуват такива неща. Ей тука си споделяй като в яма бездънна, за да ти олекне и си слагаш усмивката на устата и толкова.

А аз съм установила, че казарменият ред е велико нещо! Дръж ги свекитата като в казарма, гък да не могат да кажат, че като се приберат у тях си да разберат колко сладък е животът! Да си пият чая с наслада и да си мислят, че са голямата работа след като са оцеляли след поредното гостуване у нас. :bonk:
Alexandra
Re: А сега накъде?
« Отговор #30 -: Ноември 06, 2006, 18:05:16 pm »
Мари, ама ти пускаш ли ги на гости у вас свекитата ? Аз моята - НЕ!!! Ама няма да навлизам в подробности, че яхам турбото и то юнашки  :lol: :lol: :lol:

Лекарства след процедура се спират само след изрична консултация с лекуващия лекар!!!
*
Re: А сега накъде?
« Отговор #31 -: Ноември 06, 2006, 18:19:42 pm »
Мари, ама ти пускаш ли ги на гости у вас свекитата ? Аз моята - НЕ!!! Ама няма да навлизам в подробности, че яхам турбото и то юнашки  :lol: :lol: :lol:

А бе, не, бе, Рали! Не ги пускам! Прогонени са през девет земи в десета. Нито се виждаме, нито говорим. Само се догаждаме, че ни има. :lol: Това с гостуването за в бъдеще става въпрос. Когато един ден имаме детенце и ще искам да покажа колко съм благородна-тогаз ще идват на гости.   
Alexandra
Re: А сега накъде?
« Отговор #32 -: Ноември 06, 2006, 18:33:31 pm »
Ахххаааа, така бива... И ние така  :lol:

Лекарства след процедура се спират само след изрична консултация с лекуващия лекар!!!
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: А сега накъде?
« Отговор #33 -: Ноември 06, 2006, 18:36:40 pm »
Мари, душа, не се тръшкам. Хич даже биля, дето вика баба ми. Ако не я видя, няма и да ми домъчнее. Ами на милото му е криво и мъчно. И аз го жаля. А иначе в къщи на тая тема не говорим. Аз не намилам, само от време на време той като говори питам как са. И то конкретно за свекър ми. А като си летяхме за насам след скандала казах - нея не я искам на летището или на гости. До тук бях. ако трябва, ще си взема такси, брат ми ще ме изпрати, ама тая не я искам да я виждам. И край. А каненето на гости е отдавна отживяло у дома. Само дето не мога да я отуча да се самопоканва  :?
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: А сега накъде?
« Отговор #34 -: Ноември 06, 2006, 19:01:38 pm »
Гане, не ти е лесно :x
Само няма да се даваш. Те са ти писали момичетата. Много хубави съвети са ти дали, които напълно подкрепям.
Искам да ти кажа, че не си сама в такава ситуация.
А3 до преди няколко месеца и3дигах семейството на мъжа ми на пиедестал, докато сестрата на мъжа ми не си пока3а рогите :evil:
То било пре3 цялото време, откакто сме женени, голямо лицемерие.
Естествено страната на 3ълвата в3ема цялото семейство с и3ключение на мъжа ми.
Свекърва ми продължава да ми се усмихва и ма3ни, но а3 повече не я понасям и я обвинявам, че не се опитва да спре о3верялата си дъщеря. 3а мен свекърва ми е в отбора на противника.
Сестрата на мъжа ми, ме обиди толкова лошо, че не мога да простя.
3а срещи и семейни събирания и дума не може да става. Просто да 3абравят. И бе3 тях съм си добре.
Лошото е, че сме в един двор. Със свекитата се виждам докато си отворя вратата. По3дравявам. Ако се наложи да ра3говарям, го правя много предпа3ливо. Всяка и3речена дума от мен се тълкува погрешно. Със 3ълвата делим една къща, но тя живее при съпруга си на 100км. от нас. Въпреки всичко е всяка седмица 3а около 2, 3 дни при мама.
Като дойде, само се чуди 3а какво да се 3аяде. Имаме общи помещения в къщата, които пол3вам в момента само а3.
3аради стеклите се обстоятелства сме обявили нашата част 3а продажба. Просто кошмар.
Ааа..върхът на всичко беше, че донесе покана 3а сватбата си, която ще бъде 1.12., адресирана само 3а мъжа ми и устно му е ка3ала, че кани само него. Естествено той и ка3ал, че сам няма да иде.
Пиша ти това, като успокоение, че не си сама.
Цунки на Алекс :D
*
Re: А сега накъде?
« Отговор #35 -: Ноември 06, 2006, 19:17:22 pm »
Ааа..върхът на всичко беше, че донесе покана 3а сватбата си, която ще бъде 1.12., адресирана само 3а мъжа ми и устно му е ка3ала, че кани само него. Естествено той и ка3ал, че сам няма да иде.

Леле, Перла, това пък е направо извън пътя! 8O

Гледай си хубавото момче, което си имаш. Обичайте се, подкрепяйте се. Гледай си твоите родители, твоите роднини, приятелите ви и толкова. Никъде не е писано, че като сме "по закон" станали роднини, трябва да умираме от любов един към друг.

Alexandra
Re: А сега накъде?
« Отговор #36 -: Ноември 06, 2006, 21:29:33 pm »
 Гане, 4ак сега виждам темата ти, бе затворено за профилактика.
Само да питам, защо "4ак сега" се реши да пуснеш темата? Та ти все си първа, когато имаме нужда от помощ, винаги си на линия и съпри4астна, как така ще се колебаеш?
  А ина4е по същество, Фуси ме о4арова със съветите си, аз така разбирам "цивилизованите" отношения при конфликт.
 Сега вярно е оба4е, 4е твоята е тежък балкански субект и затова последните са трудни за прилагане.
 Но не забравяй, Гане, тя му е майка. Ако мъжа ти и твоята майка не се разбираха, дори ти да бе на негова страна пак щеше да ти е мъ4но. Ти сама казваш, "жалиш" го. Затова недей прекъсва радикално отношенията си с нея, и заради сладкото ти син4е също :D
 Аз разсъждавах така, когато майката на мъжами дойде в Бг и за 1ви път бяхме заедно 3 седмици всеки ден. Само да обясня,преди това се виждахме от време на време - без проблем, задружни отношения.
 Тя е била модел, сега е още доста красива и живее с мъж с 20 год по-млад от нея, казвам това защото то обяснява защо тя е свикнала света да се върти около нея. В Бг ВИДЯ 4е аз с това не съм съгласна, поне спрямо мен, в 1 ресторант стана демонстративно от масата и вси4ки 4акаха да я търся и да се извиня ( и мъжа ми) щото тя е гостенката. Нито аз нито тя се извини, реших 4е тя ще си остане майка му и аз като такава ще имам отношения с нея, макар и от време на време. В Бг пове4е заедно, не, тя го знае няма проблем. Даже после живяхме 2 седмици у тях, щото нали апартамЕнта ни бе в ремонт.
 Та това е, без лицемерие, подържай отношения в определения от теб лимит - или само у  вас, или само в присъствието на вашите или само за един обяд у тях,простотиите  да ти се сти4ат по гърба, щото ти си знаеш, 4е изълняваш синдикалния минимум заради мъжа, който оби4аш и от хуманност. Това е.
 
Re: А сега накъде?
« Отговор #37 -: Ноември 06, 2006, 21:39:02 pm »
Само да питам, Мари, ти в предишен живот да не си се казвала Круела :D
Хубаво е, 4е си написала вси4ко с усмивка, щото от първя ти постинг ми стана тъжно за теб, 4е си така наранена. Не ме бий, ама някой по-у4ен от мен бе казал (не е само в Библията), 4е най-великото нещо на света е прошката  :D
*
Re: А сега накъде?
« Отговор #38 -: Ноември 06, 2006, 22:00:02 pm »
Мари, мила, лошото е, че като сме се 3аженили 3а чужденци и роднини, бли3ки и приятели са надалече. Ей това ми тежи :(
Вярвам, не мога да се съглася с теб.
Понякога търпението има граници.
В предишния си брак търпях и се и3винявах, дори и да не бях виновна. В тоя ка3ах, не.
Достатъчно. Стига съм се молила и просила уважение.
И а3 имам достойнство.
Вече не прощавам.
А ако мъжа ми, толкова му е мъчно, че не се ра3бираме с неговите, нека им постави условие. Или да е всичко нормално, като хората или бе3 тях.
Ако моите родители не се ра3бират с мъжа ми, а3 3аемам страната на мъжа ми, 3ащото с него живея и с него искам да остарея.
Просто е, но свекървите си мислят, че ние като по млади трябва да им целуваме краката.
Не.
Това съветвам и Гането.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: А сега накъде?
« Отговор #39 -: Ноември 06, 2006, 22:33:35 pm »
Ех, Перличке, не се успокоявам от това, че не съм сама. И не мога да го разбера това. Защо, след като си родил едно дете, да не искаш то да е щастливо и да се радва на добро семейство? Защо го тормозиш и караш да избира??? Личи си, че мъжа ти те обича, което означава че и държи на теб, на твоето мнение. Ако вижда, че не се опитваш да го отделиш от семейството му - ще държи на твоето мнение и ще те защитава и пази.
Вярвам, не съм свикнала да моля за помощ. За това до сега не съм писала нищо по този въпрос. Беше ми много тежко когато се върнахме от България. Отрови ми последните дни от престоя там. Защото дори и да си кажеш, че това е затворена страница, няма как да не се връщаш към ситуцията. Чух, че съм неблагодарна, намеси и семейството ми - и те са неблагодарни. Опита се да изгони брат ми от нашия апартамент... Е, какво да ти кажа - това са неща, които не мога да простя. Моето дете не заслужава такова отношение. С нищо не е по-лошо от другото. Не защото е мое, а защото е нейно внуче, кръв от кръвта й.
Моят мъж и моите родители не се разбират, но в името на семейния мир майка ми и баща ми се пречупиха, нищо, че са по-възрастните и заслужават добро отношение. От майка му не сме получили и една коричка хляб. А моите родители всяка година правят буркани и пълнят мазата. Без да се оплачат от отношението му. Майка му за празника на здравния работник, дето и баща ми го празнува, понеже пропуснах да се обадя - такава забележка ми отпра, че чак мъжа ми се възмути. ТО бяха въпроси ще се развеждаме ли, какво мислим да правим, защо мразя тоя или оня... За 6 години заедно имаме повече скандали заради нея, отколкото заради нас си. Е, как да не се отделиш от такъв човек, да си дистанциран и да не искаш да го виждаш. И съжалявам само, че свекър ми е добър човек, ама е мъж под чехъл....
Колкото до прошката - не мога да простя. Един ден, когато твоето дете дойде на бял свят, ще ме разбереш. Когато си майка, ако си истинска майка, защитаваш детето си до смърт. Моето дете няма нужда от такава баба...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю