Вярвам,
за да получат прошка, те трябва да я поискат първо. Аз не искам да съм велика, но не искам и да се гаврят с мен, с чувствата ми, със страданието ми, с достойнството ми. Никога не съм им дала повод за това и никой не им дава право за това.  Така че, докато не се променят условията, всеки да си знае къщата и толкоз.

Мари, мила, лошото е, че като сме се 3аженили 3а чужденци и роднини, бли3ки и приятели са надалече. Ей това ми тежи
Вярвам, не мога да се съглася с теб.
Понякога търпението има граници.
В предишния си брак търпях и се и3винявах, дори и да не бях виновна. В тоя ка3ах, не.
Достатъчно. Стига съм се молила и просила уважение.
И а3 имам достойнство.
Вече не прощавам.
А ако мъжа ми, толкова му е мъчно, че не се ра3бираме с неговите, нека им постави условие. Или да е всичко нормално, като хората или бе3 тях.
Ако моите родители не се ра3бират с мъжа ми, а3 3аемам страната на мъжа ми, 3ащото с него живея и с него искам да остарея.
Просто е, но свекървите си мислят, че ние като по млади трябва да им целуваме краката.
Не.
Това съветвам и Гането.

Перле, недеи така. И за българин можеш да се ожениш и пак да си далеч от приятели и роднини. Освен това, приятелите и роднините не решават проблемите, само могат да те подкрепят, да са ти опора. А както се вижда, някои дори и това не могат да направят. Наи- важното е да се обичате с мъжа си, да сте "отбор". Другите, ако са добри към вас - добре, ако не са - на кучетата.  Но, добре сте решили с продажбата. Бягаите далеч, докато можете. Пък току виж може да се заобичате с "кака"! 
На мъжа ми роднините са на 100 км от нас, голям рахат. Не, че имат отрицателни чувства към нас, дори мога да кажа, че ме харесват. Но ми отпада задължението да съм непрекъсното любезна. Лошото е, че и мъжа ми така ги чувства, не като семеиство, а като задължение. 
Гане, ти не страдаи толкова, всички ти казаха, няма хора без проблеми. Различни сме, съдбата някак ни е събрала, не можем да се обичаме, ама трябва да се понасяме.

Гане, мила твоята история напълно потвърждава една теза на майка ми, лека й пръст. Тя казваше така "с прост човек не можеш да се разбереш, единствено можеш да му паднеш до нивото, но и тогава няма да се разберете, само унижаваш сеибе си". И е точно така. Интелигентния човек, дори да не те харесва ще ти го каже и ще се опита да разреши ситуацията по цивилизован начин. А простака от своя страна, ще съботира всичките ти опити за разбирателство, не защото наистина иска да не се разбирате ами просто ей тъй на на инат и за да стане на неговата. Така че каквото и да направиш си мисля, че ще ти правят напук, само защото ти си го направила, а не защото не мислат така. Опитай се да запазиш добрия тон, но не им се оставай да те мачкат. За себе си се убедих, че най-добре работи стратегията "каквото повикало, такова се обадило" и стъпили ми някой накриво си казвам. Каквото и да решиш мила знам, че ще бъде правилно защото си интелигентна и умна жена.

Кафенце, така е. Знам че няма семейства без проблеми. Аз и не очаквам да е идеално. Просто се надявах на уважение. Друго не ми и трябва. Ама явно не става.
Пешек, така е - права си. Баба ми, лека и пръст имаше една приказка - в живота човек трябва да е келеш. Аз опитах и като интелигентен, и като простак. Не стана. Явно трябва да съм келеш. А иначе нещата се опитвам да ги реша по най-безболезнения за нас тримата начин. То е ясно, че нея не мога да я включа в сметката.

  Гане, Мари, Перла, под прошка не разбирам "целуване на крака" 
  Аз я разбирам като решението да си кажеш - този 4овек ми стори лошо, вадя го от сърцето си, но не се измъ4вам да го мразя, да го ненавиждам, контактувам с него дотолкова доколкото съм реШила спрямо контекста, близостта му с дуги близки итн.  За съжаление, за да адаптирам към себе си християнската догма на прошката   (вярваща съм, но индивидуалистка  ), просто имам индивидуален и даже егоисти4ен подход към прошката- тя е на4ин  да  освободя себе си от негативни 4увства и емоции (поне в по-дългостро4ен план). Да не се тровя от нерви заради някакви други хора , не тези които са ми в сърцето.
  А ина4е наистина нямам деца все още, но мислех 4е като ще имам, ще бъда по-щедра, по-блага, ще видим...
  Затова ви казвах, 4е и без да ги допускате до сърцето си, именно като го освободите от всякакви  страсти -било то позитивни или негативни спрямо тези хора, може все пак  да не скъсвате отношенията си радикално,  заради тези които оби4ате .
 Това е просто съвет, знам ще кажете, 4е е лесно отстрани и 4е "тежкия балкански субект" трябва да се вземе под внимание, аз менаджирам един такъв, но въпроса за радикално скъсване не се поставя, щото става дума за баща ми

"А иначе нещата се опитвам да ги реша по най-безболезнения за нас тримата начин. То е ясно, че нея не мога да я включа в сметката."
-именно, то4но това имам вредвид, решаваш спрямо тези, които са ти в сърцето 

Мила, аз също съм индивидуалистка вярваща, щото си имахме спор с оня от горе. Аз още не съм му простила за някои неща, нищо, че той удари едно рамо. Така или иначе ти няма как да го извадиш от живота си този човек, а това винаги по един или друг начин ще те натоварва. За съжаление. Просто този тип - простаците, винаги намират какво да заджуркат и колкото и да си ги отделил /простил/, никога не можеш да ги изолираш напълно, в такава степен, че да не вредят.
Колкото до това - да си щедър и благ, когато имаш дете - получава се, но само с хора, които към теб са щедри и благи. Когато посегнат на най-милото ти, защото едно дете е точно това - най-милото, винаги ще си готова да скочиш като лъвица, за да го защитиш. Там нямаш право на отстъпление. А когато си се борил толкова дълго да имаш такъв безценен дар, борбата за неговата закрила е още по-жестока. И не подлежи на преоценка.

аз съм в същата ситуация. само дето са баща му и сестра му. за близо 10 год положих нечовешки усилия да имаме нормални отношения. колкото повече се стараех той (баща му) толкова повече се осираше. един ден преди няколко години предупредих мъжа ми че правя последен опит. опита се срина с гръм и трясък пред очите му. тогава най-отговорно и окончателно заявих че баща му е мъртав за мене и не искам да го знам повече. мъжа ми нямаше как да не ме подкрепи.
нашта най-голяма драма идва от там че ни се налага да живееме заедно. коридорче метър на метър ни дели физически. но другото разделение от моя страна е пълно. гадничко е но се свиква...
другата ми голяма драма е че баща му е лицемер до мозъка на костите си. чувствата му към мене са съвсем същите и точно толкова силни колкото мойте към него. разликата е че той като ме види се почва едо мазнене, едно лицемерничене...едно...не е за разправяне. чудя се кой ден ще му повърна в краката. не може ли и той като мене просто да си млъкне като гъз и да се обърне на другата страна като трябва да се разминеме.
ноооо заявила съм на мъжо още отдавна - ако някой ден ни огрее да се отделиме от него не ща и на снимка да го видя вече. хич да не си мисли че ще ми се влачи в нас и ще му устройвам развлечения. мъжо и тука ме подкрепя.
ако доживея деца още не съм решила как ще процедирам. най-вероятно ще го лиша от срещи с тях в мое присъствие. ще ги вижда когато мъжа ми има възможност и желание да му ги покаже. та така. никакъв компромис вече. така и така винаги съм била лошата и неподходящата - така поне си заслужавам епитетите и оценките.
усилията за нормалниотношения не видяха и не оцениха. усилията за никакви отношения няма как да не видят. дали ще ги оценят - хич не ми пука

Лиле, права си, душа. Аз имах късмет, че моята ми спретна номера в присъствие на мъжкото. Иначе щях да се пъна да доказвам кой крив, кой прав. А така той видя и чу за какво иде реч. Така че вече няма връщане назад. И моята си осра пътеките. За мой огромен късмет не живеем заедно, а сега сме и на 2000 км от тях. За щастие прекалено далеч

и 20 км биха ми стигнали...ама няма
а иначе поне зълвата е на 2000 км. нещо напоследък взе твърде често да си идва и тя та ужас. ама кво да се прави - нещата от живота.

"Така или иначе ти няма как да го извадиш от живота си този човек, а това винаги по един или друг начин ще те натоварва"
- ми аз пък го правя, разбира се ако не го оби4ам този 4овек (ако не ми е бил или ве4е не ми е в сърцето). Радразни ме краткосро4но, 1 ден ще го мисля, после край, казвам си толкова по-зле за него 4Е е прост и сърцето ми се освобождава от негативни 4увства (простено му е  ).
 Това е може би щото съм близнаци, не знам, нали уж сме способни "от страни" да се наблиудаваме, да решаваме емоциите си.  Фройдиското обяснение, ще да е, просто щото така съм се нау4ила да решавам трудностите с баща си.
 Лили, наистина ти съ4увсвам щом живеете заедно.

Гане миличка сега видях темата ти . Всъщност аз не съм влизала в саита от доста време, заради не доброто си емоционално състояние, но както и да е. Прочетох първия ти постинг и реших да кажа мнението си по въпроса. Значи не според мен не си длъжна да търпиш свекърва си изобщо даже. Тя може да му е майка, но за теб е един чужд човек. Дори не ти е роднина, да си го кажем (кръвна нали ). От друга страна не е задължително да я лишаваш от внука й, но това може да става и без да се налага ти да я тръпиш. Все пак наистина проблема си е м/у вас двете и детето няма вина нито пък ще е честно да й го отнемаш. И ти знаеш това не по малко от мен.Щом имаш подкрепата на твоя съпруг, което е повече от прекрасно спокоино може да оставяш Алексчо с баща му да ходят при родителите му, без да се притресняваш, че тя ще му налива женска омраза в главата спрямо теб и тя ще повлиява по някакъв начин на вашите вазимоотношения.Личен пример няма да давам все пак нямам дете още, но само ще кажа че и моята ( бъдеща ) свекърва е супер студенокръвно, човек от който не мога да очаквам подкрепа само че в моя случай аз все още не съм видяла сина й да застане изцяло зад мен.Това е моето мнение. Дано да постигнеш някакво вътрешно решение и нещата да се наредят. Прегръщам те и също много прегръдки за малкия красавец.

И аз да се намеся в темата . Имам си същото "съкровище" в къщи което търпя вече 10 години, живеехме заедно 5 години след което заминахме извън България и мисля че тя беше причината за това. Неискам да ви разказвам за всички премеждия през които минах защото дори неискам да си спомням за тях, но устоях на всичко заради милото ми съкровище нали му е майка, и аз като Вярвям мисля че трябва да се прощава заради спокойствието на любимия човек , няма безгрешни хора а и със свекървите ни свързва доста .
За мен най-важното беше че любимият ми винаги е бил зад мен винаги ме е защитавал и това още по-вече ме стимулира да и прощавам, заради него. На мен примерно не би ми било лесно ако той неиска да говори с майка ми и винаги ще ми тежи точно затова неискам да го карам да се чувства така.
ПП: може би ми е лесно да и прощавам защото не я чувствам близка и каквото и да казва не може да ме нарани така както може да го направи някой който обичам.
Целувам ви милички

Здравейте мили момичета.
Аз си мислех че само аз съм в такова положение.
Моята свекърва е по-готина от всички.
Когато бях бременна в 7 месец,тя дойде до мене,прекръсти се,
и ми каза:"Дано да те хване рак,нелечима болест и да умреш,а аз да съм жива и да се радвам"........
Забравих да кажа че тя е на 82 години.
Това и още много други такива ми ги каза защото аз казах на сина и /брат му на моя/че е глупак,а от него с мъжа ми стигнахме до развод.
А най-много ме заболя,че мъж ми я защити.щом съм убидила детето и как няма да ме прокълне....
Какво да ви кажа,ужас,не се ядосвайте/ако можете/,пък каквото дойде.
Целувам ви.

Гане, след толкова съвети не знам какво да ти кажа.
А и аз нямам такъв проблем. Живеем с родителите му и слава богу се разбираме. А аз мисля, че щом обичаш мъжа си трябва да ги изтърпиш заради него. 
А между другото - ако кажеш отивам до Нептун и............
само кажи кой балкон беше.
Хайде оправяй настроението!!!

Мила, Жени, каквато и любов да имам към моя мъж, просто повече не става с търпение. Тя прекрачи всички граници. Аз не мога да издържа повече, така че вече караме на прекратени дипломатически отношения. И така си е по-добре
Хихи, ще ми е жал да го лежиш за човек това чудо бре По-добре да се видим на кафе, не да я търсиш по балконите

...А между другото - ако кажеш отивам до Нептун и............
само кажи кой балкон беше.

а в софия работиш ли... 

Лиле

що бе гане, ти като отказваш барем аз да се възползвам

Е, кофти сега момичето да лежи за човек, пък да те оттърве от добитък