След около година неставане на бебе, я помолих да започнем да правим изследвания, за да видим има ли проблем. Единственото, което счете за нужно да изследваме, беше микробиология и проследяване на овулация. След като там всичко беше ок, каза "Дай да направим сега една спермограма, при теб явно всичко е наред" - за лош късмет спермограмата не се оказа много добра, та айде д-р Кацаров, операция, пиене на Оксибор, и т.н.; година и половина мотане и чакане спермограмата да се подобри (което така и не стана). А аз - спокойна, че при мен няма проблем. Добре че след толкоз чакане ми дойде акъла да отида в специализирана клиника - ей така, за всеки случай. И... проблем има, и то не малък - двустранно запушени тръби, три лапароскопии, януари инвитро. Колкото до спермограмата, оказа се, че всъщност нещата не са толкова зле - за донор не става, но е съвсем прилично положението. Та така - ако някой навреме ме беше насочил да изследвам всичко, щях да си спестя доста чакане и напразни надежди.