Ох, мили момичета, чета и знам,че сте прави. Но е много много трудно да продължа напред. Когато се омъжих, се отказах от всичко - преместих се в друг град, откъснах се от приятели, роднини, напуснах работа. Всичко в името на семейството. Сега връщането е много болезнено. Да гледам съжалението в очите на хората, дори и не с лошо чувство е гадно. Чувствам, че съм се провалила, че не успях да науча човека до себе си, че по-важно от това да се подкрепяме, да споделяме, да сме заедно няма. Но той е голям човек, мъж е - трябваше да го знае.

Мила, знам че ти е трудно, но точно в такъв момент ще откриеш истинските си приятели. Независимо, че си се откъснала от тях преди време, сега когато имаш нужда от подкрепа тези които наистина държат на теб ще те подкрепят

 Катикат моми4е, съгласна съм с Мари, този до теб не е бил мъж, а л...но  
 Хи4 през ум да не ти минава да се самосъжаляваш ! Радвай се 4е си се отървала ! Знам, сега е трудно, но периода на "траура" ще мине - какво са 4-5, айде и 10 месеца в едни живот ?
 Ами ако имахте деца и след 2-3 години те оставеше, я щото сте безработни, или той или ти сте болни от нещо, или просто щото някоя или някой ти се е усмихнал на улицата ? Те такива не съзнават, 4е проблемите са смисъла на живота и 4е не проблемите са важни, а тяхното възприятие. Но те такива и не живеят, те си кретат в някакво затворено квадрат4е, гледат си телевизора и това им е единсвената инспирация и прозорец към света, който е страшен и пълен с проблеми.
 Както ти казват моми4етата, недей забравя, сега си свободна и ще тръгнеш към истинския живот и Мъж !

Кати, я се вземи в ръце - как така ти ще си виновна???? Ти не си виновна за това, че някой не схваща нещата като теб. Той си е виновен. Ще ти дам само за пример - една моя много близка приятелка и братовчедка ми в момента се развеждат. И двете имат деца и то трудно заченати, проблемно. И на двете мъжете са боклуци и мамини синчета. Е, какъв е смисълът - изстрадано забременяване, тежка бременност и за финал - сега, когато трябва да се радват на децата си - те са сами. Защото мъжете им нямат смелост да са мъже. Такова чудо не ти трябва. А и съжаление в очите на истински приятели няма да намериш. Те ще те подкрепят. Провала не е твой, ако изобщо може да се говори за такова нещо.

Сега връщането е много болезнено. Да гледам съжалението в очите на хората, дори и не с лошо чувство е гадно.

А бе животът е прекалено кратък, за да се притесняваш кой ще те съжалява и кой не. А светът е прекалено малък, за да се криеш от тези, които ще те мислят и ще искат да знаят дали си добре. Те ще те съжаляват, ако видят жал в твоето лице. Ако те видят наперена и готова за ново начало, ще ти се възхищават и подкрепят! Сега е времето за теб за много прозрения. Всеки стига до такъв момент в живота си-когато разбира кои са ИСТИНСКИТЕ хора около него.

 Не и не , не си права - ти не можеш да промениш някой, ако той не го иска. Защото не си му майка, пък и той ве4е не е дете. Пък и дори професионалистите не го правят: при психоанализата прихиатъра не поу4ава пациента, той му помага сам да открие недостатъците си и го оставя да ги разреши, но никога не дава директиви !
  Пък и от друга страна, стъпката му показва и липса на смелост, но и това 4е не те оби4а. Защото от лоибов хората вършат невероятни неща, които мислят 4е не са способни да извършат- възвишени, благородни, а не мерзки, без грам съжаление ! А да накараШ някой да те оби4а - това така или ина4е е невъзможно.

Знам, че живота трябва да продължи, знам, че един ден ще се обърна назад и ще се смея на случилото се. Но си мисля, толкова болка има по света-болести, бури,земетресения и т.н., защо ние съвсем съзнателно се нараняваме и си създаваме проблеми? Защо всичко е толкова трудно? Защо се нараняваме така?

Китикат,

Аз също преживях такава драма, но за щастие я преодоляхме и сме заедно.
Аз няма да те убеждавам, че това не е човекът за теб, защото не знаеш той дали ще преживее раздялата след толкова голяма обич, или просто ще остане сам, ще премисли за да разбере, че сте си нужни заедно.
Подкрепям те в надеждите ти той да се върне. Та нали всички казват, че не мъжете е ние жените сме по-силните. Явно го е направил от слабост и от страх. Щом не можеш да махнеш с ръка, дай му време, не се отказвай от него, но бъди ти по-силната - каквото и става да го преживееш.

Дано дойде ден в който пак да сте заедно и късмет да стане бебче.

Stefani, благодаря. Наистина точно в този момент се надявам това да се случи. Правилно или не, обичам го. Но момичетата са прави, че не може така. И кажи ми - как я караш? Как успя да простиш?

честно казано, аз едва ли бих могла да простя и да продължа да обичам.
може ли да обичаме човека, който ни е предал?
бракът не се сключва само, за да вечеряме заедно пред телевизора и да имаме гарантирана възможност за секс.
спомнете си думите от църковния обряд, дето толкова често ги дават по филмите - for good and for worse - за добро и за зло се събираме. ако сме заедно само за доброто, а при първата поява на злото подвиваме опашка и като пълни страхливци си вдигаме чукалата, за какво става дума? за брак ли? не! става дума за съжителство с егоист. аз съм се омъжила за човек, с който знам, че ще остарея, ако съдбата ни позволи. за който знам, че няма да ме изостави, ако легна болна или безпомощна. а ти ще можеш ли да разчиташ за такова нещо на твоя мъж, дори и да реши да се върне, както ти се иска в момента?
познавам момичета тук, които са се отрекли от възможността да имат деца, само и само да са с мъжа, с когото са решили да живеят живота си.

честно казано, аз едва ли бих могла да простя и да продължа да обичам.

Аз също не смятам, че мога да простя. Съмнявам се и, че ще имам тази възможност да разбера. И въпреки това, нали сме хора - правим грешки, прощаваме. Не знам, наистина не знам.

Незнам,мила, но все си мисля, че има неща, които човек не може да прости, колкото и да му се иска Това е мое мнение, разбира се.

katikat,
мила, мъжът който е за теб, трябва да е до теб и в "добро и в лошо". При нас също проблемът е в мен. Когато ми извадиха едната тръба бях в ужас - мислех си, сега имам двойно по-малък шанс да стане. Мъжът ми каза: "И въобще да не стане - ще си осиновим деца, ти си най-важното за мен", може би го каза, защото докторите (преди операцията) го наплашиха, че може да си ида. Факт е обаче, че в този момент ми даде крила! Ще те намери мъж, който ще ти даде крила и на теб, мила, а този - този е мекотело!

Кати, миличка, наплачи се хубаво, а после го забрави! Дай да си направим отделна тема на "страдащите от ендометриоза и неподкрепяни морално от мъжете си жени "!Простиш ли му един път, той ще разбере, че може да ти се "качва на главата"и ще повтаря ситуацията. За да му дадеш урок- никаква прошка, никакво връщане назад/това го казвам от личен опит/. Ще страдаш известно време, знам какво ти е, но наистина вярвай, че един ден ще срещнеш някой, който те заслужава и който те цени, заради самата теб!Ако си от Пловдив, или от областта, може да се срещнем и да си поговорим. Но моля те, не повтаряй моите грешки-да прощаваш безброй пъти, защото след време ще съжаляваш за това. Наистина!

Lan, при мен се случи същото. И на мен ми махнаха едната тръба. Тогава плаках много и мъжът ми ме успокояваше, че няма страшно, че всичко ще се оправи, че това не значи че не можем да имаме деца. Но просто не зная какво се случи сега.
Higia, нали знаеш, миличка, че като обичаш прощаваш. От една страна се надявам да не се върне,та да не ми сеналага да прощавам, а от друга се моля да се върне. Толкова е гадно да стоиш на средата и да не знаеш на къде да хванеш. И да ти кажа и аз вече не знам от къде съм. Сега съм при родителите си в София.

Киткат мила, дори да можеш да простиш,- което няма да ти е лесно - ще можеш ли да вярваш на този който те е предал така. Мисля че дори и да простиш нещо от любовта ти ще си е отишло завинаги. Лан е права в добро и зло - когато аз се затръшках, че причината е в мен моят мъж каза, че той иска да е с мен, а ако имаме и бебе то това е бонус, но ако не стане не е края на света. Такова отношение заслужаваш и ти мила и не се съмнявам, че ще го получиш някога от правилния човек.   Позволи си да страдаш известно време и после вдигни глава и давай смело напред.

Скъпи момичета, безкрайно съм ви благодарна за поткрепата и отделеното време. Думите ви са безценни и наистина край вас се почувствах по-добре. Надявам се никога да не ви се налага да търсите такава подкрепа, но ако имате нужда винаги съм насреща.

Е, не така.Ще бъда много кратка.Добре че си е тръгнал сега.Прав му път.

Миличка, ако ти кажа, че този човек не те заслужава, ще се повторя с другите, но въпреки това ще ти кажа друго. Нима искаш този човек да бъде баща на децата ти и да ги възпитава??? На какво ще ги научи, че бракът съществува само когато нещата вървят по мед и масло, а после винаги могат да се измъкнат, така ли? Това е подло, нелоялно и адски грозно да постъпиш така с половинката си. Просто нямам думи да изразя възмущението си от тази жалка постъпка. Не съжалявай за него, явно така е трябвало да стане, за да намериш истинската любов, която няма да те наранява. И вярно е, че всички грешим, но дори в грешките има разлика. Защото докато той е гледал на теб като на "обект за разплод" /извинявам се за израза/ ти си очаквала подкрепа и разбиране. И през ум не ти е минавало да си събереш багажа при първите трудности и да го зарежеш, нали? Сигурна съм, че родителите ти ще ти помогнат да превъзмогнеш болката, а ти
помни, че най-тъмно е преди разсъмване.
Желая ти късмет и цялото щастие на света, защото ти го заслужаваш!
Прегръщам те!

децата не са наи/ важното нещо на света.
Бързичко огледаи света с нови очи. Някъде те чака твоето щастие. Не си губи времето в самосъжаления. Потърси си щастието сега, че можеш да го изпуснеш!