Здравейте момичета, пиша с надеждата да се почувствам по-добре, но едва ли. До скоро търсих съвети във форума как да се справя с ендометриозата и запушените тръби, а сега търся съвет  как да се справя с това, че съпругът ми ме напусна, защото не мога да забременея. Дори нямах възможност да направя втори опит. Тръгна си и не знам да се сърдя или е в правото си. Всеки иска в момент от живота си бебче, а при него проблем няма.
Факт е обаче, че освен че нямам късмета да забременея лесно, но и останах сама заради това. Как човек преодолява това? И ако стъпя на краката си дали няма да се случи отново?

Мила, katikat ,знам че няма думи ,които да те утешат !  Разбирам те ,много добре как се чувстваш. Щом се е стигнало до раздяла,явно така е трябвало да стане. Сега сигурно се чувстваш ,като непотребна вещ,ненужна и захвърлена ,защото не може да си изпълни функцията.Недей  ,защото това ще е най-грешното нещо ,което можеш да направиш - да започнеш да се самосъжаляваш или обвиняваш. Ти не си виновна за нищо !  Не го забравяй !
Помисли си ,добре .../ако ти е възможно изобщо в момента/ - щом този човек не е бил до теб в този труден момент ,значи не е бил за теб. Това е чудовищно. Да изоставиш любимата си жена,сякаш не е нищо повече от "утроба" . Не съжалявай ! Мъже колкото искаш,повярвай ми ! Ще срещнеш някой друг и ще започнете начисто. Може да е за добро . Има много добри и свестни мъже ,които искат същото ,като теб ! Не се предавай ,бъди силна и не гледай назад ! И още нещо - помни ,че ВИНАГИ може да е по- зле ! 

Вече не знам на къде по-зле. Знам, че мъже много, но когато този си тръгна просто така, без скандал, без до момента да ми причини нещо лошо, нищо-дори не разбрах от къде ми дойде. Много боли и дори не намирам сили да го виня. Дали, ако аз бях на неговото място щях да си тръгна? Едва ли? Незнам.
Защо някой който се бие в гърдите, че много те обича си тръгва? Защо когато всичко е наред-нещо се обърква. Защо жените трябва да сме силни-нали уж мъжете са. Как с лека ръка захвърлят няколко години от живота си на боклука? Толкова много питанки и болка.

katikat , дори не мога да си представя, как се чувстваш!
Сигурно наистина ти е много тежко. Но не мисля, че е в правото си. Това, че причината е в теб не значи, че подлежиш на смяна. Та ти не си телевизор, който ако не работи добре да върне в магазина. Ти си жена силна, мила обичаща. Това, че имаш проблеми не е по твоя вина нали - ти не си го искала или предизвикала. Това е здравословен проблем. Ами ако си болна - от грип да речем - и цяла седмица си на легло и не можеш да шеташ из къщи? Тогава какво пак ли би имал право. Вярно е че всеки иска да има дете, но ти не си се отказала, не си спряла да опитваш и да се бориш. Той точно това прави предава се и си мисли, че така ще реши проблема.
Миличка не знам какво още мога да ти кажа! Мога само да ти изпратя много,много   прегръдки. Сигурна съм, че не само аз, но и всички момичета ще бъдем до теб каквото и да се случи и ще те подкрепи каквото и да решиш.

Мила katikat,

Извинявай, че ще ти го кажа, но човек, който е постъпил така жестоко с теб не е възможно да те обича. Да си подвие опашката и да те изостави, когато всъщност трябва да се борите заедно ... та той те е ударил в най-болното място.

Не се трови сама с обвинения към него или гняв към себе си. Нито ще промениш нещо, нито ще го върнеш. Но и не унивай, момиче, не унивай дори за минутка. Знам, че е банална приказка, но наистина всяко зло е за добро и не знаеш какво всъщност печелиш когато губиш.

Огледай се около себе си, сигурна съм, че имаш приятели, на които да се опреш. Животът не е само да имаш мъж или дете, животът е шарен и нещо ново и по-хубаво е зад ъгъла.

Когато дъжда спре, и на твоята улица ще изгрее слънчице!
Кураж!!!

Katikat, това не е твоят мъж, той никога нямаше да те изостави. Дали сега или по-късно по други причини това е щяло да се случи, децата са плод на любовта, но те не могат да я заместят. Мъж, който наистина те заслужава няма да направи това и ще се бори с теб. И аз като Рони си мисля - всяко зло за добро. Някъде те чака Твоя мъж за да се срещнете, обичате, създадете и отгледате своите деца - когато има любов всичко е възможно. Не си виновна ти за случилото се. Не се самообвинявай и не страдай, защото той не го заслужава. Ти ще бъдеш прекрасна жена и любяща майка, повярвай ми! Някъде зад ъгъла те чака голямото Щастие - просто трябва да го намериш! Прегръщам те силно! 

Благодаря ви милички за думите и въобще за всичко. Знам, че не заслужава сълзите ми, ама пуста обич - убива ме. Защо на мен се питам. Знам, че има по-страшно и дечица умират и хиляди съдби, ама  от моята болка в този момент по-голяма няма. Така ми се иска най-накрая да заспя и да се събудя като нова. Да, ама не става. От къде да ги изровя тия сили и да се изправя?
Благодаря ви пак за подкрепата-безценна е!

Така е, в момента твоята болка е най-голяма, за самата теб. Виж, не е казано, че още утре трябва да се събудиш като нова. Изстрадай го, щом имаш нужда, поплачи си, но не губи надежда, че идва и хубаво!

Май първо трябва да приема факта, че наистина останах самичка, и да не се надявам и аз незнам на какво. Така съм се вкопчила в идеята, че мъжът ми се е уплашил  и утре ще се върне, че за момента само това ме крепи. А знам, че това е огромна грешка.

Аз също мисля, че това не е мъжа за теб. Не можеш да изоставиш, човека когото обичаш, когато най-силно се нуждае от подкрепа. Не е бил той миличка, не съжалявай за нищо. Може да е за по-добре. Там някъде по света те чака истинския мъж.

миличка, всяко зло е и за добро! това очевидно не е бил мъжът на живота ти и съдбата ти е дала този начин да разбереш това. тежък и нараняващ начин, но е по-добре, че си го разбрала и че не си създала деца с такъв човек. та той един ден след години така можеше да те изостави и защото се разболееш, примерно...

а ти деца ще имаш, бъди сигурна в това! не скърби, не страдай от обида, а приеми станалото като едно избавление. вдигни брадичката нагоре и започни отново!

В първия момент като прочетох си помислих - глупак такъв!

Сега знаеш ли какво си мисля - горкия, жалък човек - защото той не те заслужава и не би могъл да се бори, и не би могъл да изпита насладата от победата!

А ти, миличка, поплачи - нормално е да ти е тъжно и болно, отърси след това перушинката и смело напред!

 

Горчив урок си получила, мила. Но все пак има и един положителен момент. Имаш шанса да разбереш, че това не е подходящия човек достатъчно навреме, за да можеш да подредиш живота си наново.
Знам, че в момента няма думи, които да приглушат болката ти. Но един ден, когато гушкаш едно малко сладурче и до вас стои истинската ти половинка, ще се обърнеш назад с облекчение и ще си кажеш "Благодаря, че имах шанса да поправя живота си навреме."
Имам много примери от живота на приятели и приятелки, които са намерили половинките си от втори опит и са щастливи, че е станало навреме.
Прегръщам те!

Моля ви, спрете да употребявате думата "мъж" за този човек. "Мъж" е натоварена смислово със смелост, упоритост, борбеност, неотстъпчивост, лоялност и отговорност.

Катикат, гледай напред! Късмет ти желая от все сърце!

Миличка Катикат, не мисля че такъв човек жаслужава да му родиш дете. Знам че сега ти е много тежко, но ще дойде време да срещнеш истинския мъж за теб, заедно ще създадете дете и ще бъдете много щастливи. Прегръщам те силно и ти желая много кураж и късмет.

В първия момент като прочетох си помислих - глупак такъв!
Сега знаеш ли какво си мисля - горкия, жалък човек - защото той не те заслужава

Супер точно казано! :balk_103:Не само,че не те заслужава,ами бягай от такъв"индивид" като дявол от тамян! :balk_602:И къде си отиваш,ние не те пускаме! :bighug:А,бебче ще имаш,мила!Повярвай ми!Просто това не е бил човекът!Късмет! :blowingdust:

Катикат, мила, искам да ти споделя нещо - в рамките на 2 седмици с мои близки се случиха страшни неща, които не пожелавам на никой. Неща, които наистина не се преживяват, просто ги криеш дълбоко в сърцето си и се опитваш да живееш с тях. При теб съдбата е решила да ти покажа с едно такова изпитание (да не можеш да забременееш веднага, защото съм сигурна, че всяка от нас ще стигне до своето щастие да има дете), за да ти покаже с какъв човек си свързала живота си. Е, той не издържа изпитанието! Това трябва да те накара да преосмислиш нещата, да ги изтъгуваш и да продължиш напред. Защото наистина истинската ти любов ще бъде до теб, пред каквито и изпитания да се изправите!!!
Късмет мила, бъди силна и ти пожелавам много скоро, наистина да срещнеш мъжа на живота си!!! 

Катикат, миличка, трудно е в такъв един момент, когато няма обяснение за това, което ти се случва. Когато един мъж обича една жена истински, не само се кълне, но и доказва тази любов - не прави такива неща. Някога, мое гадже, което уж беше любовта на живота ми, а ме правеше луда и непрекъснато казваше колко ме обича, ме заряза по същия начин - без обяснение. Никога няма да забравя майка ми какво ми каза тогава - "Баща ти ми е казал един единствен път, че ме обича, но ми го доказва всеки ден." За мен това винаги е било водещо. Думите са думи, всеки може да ги каже. По-важно е какво се прави. Това същество, за което си била омъжена, явно не те обича достатъчно. Той трябва да се бори с теб, а ако вече няма никакви шансове - да търси алтернативи. Не да си вдигне чукалата и да си замине. Това не е бил твоя мъж, за съжаление. Когато наистина обичаш един човек - обичаш го такъв, какъвто е. А не такъв, какъвто ти се иска да е. Ти не си виновна, за това което се е случило. Отърси перушинката, поплачи, ако трябва покрещи, но стани и загърби този епизод. Там някъде те чака човек, който ще ти бърше сълзите, няма да те разплаква... Който ще ти покаже дъгата, цветята... Който ще бъде баща на децата ти... За който ти ще си цялата вселена...

 здравей миличка, това е ужас, знам че утеха няма, но може би всяко зло за добро, защото тази постъпка доказва на мен , че човекът до теб не е бил истински. бъди силна и му докажи, че ще си имаш бебче от някой друг, когото ще застане не до теб а във теб, ще те подкрепи и ще запази усмивките ти до края на живота ти. не се предавай и скоро пиши за нови приятни и хубави моменти от живати ти.