Не си губи времето в самосъжаления. Потърси си щастието сега, че можеш да го изпуснеш!

Те ще те съжаляват, ако видят жал в твоето лице. Ако те видят наперена и готова за ново начало, ще ти се възхищават и подкрепят! Сега е времето за теб за много прозрения.

Ето това са полезни съвети! yahoo_17Няма да съжаляваш,ако ги изпълниш!

Ей като прочетох първия път това, мила Кати и избеснях  Как може да постъпиш така с любимия човек?? Ами ако проблемът беше в него? Тогава, по неговата "логика", ти трябваше да го зарежеш.
При нас има мъжки фактор, но не съм тръгнала да си оставям любимия мъж. Дори не мога да си представя да живея без него, защото ми е по-скъп от всичко на света.
Съжалявам, че не мога да опиша разумно в момента какво мисля за този мъж, но може би това е защото няма никакъв разум и такт в постъпката му.
Кати, знам, че когато сърцето говори, разумът мълчи и дори след болката, която ти е причинил още го обичаш и се надяваш да се върне. Да бъде всичко по старому. Може пък да преосмисли постъпката си и да "порастне". Пожелавам нещата ти да се наредят така, както е най-добре за ТЕБ! Скоро да имаш до теб мъж, на който можеш да разчиташ винаги.  Прегръщам те и ти желая това да е последното изпитание за теб - от тук нататък да те съпътства само щастие и любов! 

Благодаря отново и силно се надявам да ми светне пред очите по-скоро. Пък било то и без него.
Много е интересно, че след като споделих с вас се чувствам по-добре и по-силна и по-спокойна, и че има надежда.

Здравей Кетикат, няма начин да не си по-силна, след като сподели с нас чувствата си!!! Тук има особена магия в нашето огромно семейство. Аз съм така от 10 месеца насам, откакто съм част от това семейство и съжалявам, че го открих толкова късно. Толкова много ми помагат момичета, просто, не мога да ти опиша. Но затова се надявам да разкажа в друга по-оптимистична тема. Искренно ти желая да намериш човека, който ще те обича независимо от трудностите, които ще споделяте заедно. А аз съм сигурна, че си силна и красива жена. Прегръщам те.

KITIKAT, аз също желя да те подкрепя! Знаеш ли , наскоро със съпругът ми разговаряхме по този въпрос , дали би ме изоставил, ако не мога да забременея . За щастие отговорът който получих ме успокои : "Разбира се , че не бих го направил ,ти за какъв ме мислиш и т.н ..Последното оето каза беше следното "Ти ще ме оставиш ли ,ако причината е в мен ? Мисля, че ще прижевеем и това ! " Не ти казвам това за да се почувстваш зле, а просто за да разбереш , че нищо не си загубила .Ако този човек държеше на теб , то тогава никога не би си тръгнал . Пожелавам ти да срещнеш истинският човек, който заслужава да бъде бъща на вашето дете ! Вярвам ,че Господ си знае работата ! ЩЕ СЕ РАДВАМ СКОРО ДА НИ ЗАРАДВАШ С ДОБРА НОВИНА ! УСПЕХ И ГОРЕ ГЛАВАТА !

Благодаря mini-miss, ама ми е най-болно, че когато научихме, той ме крепеше и казваше, че ще се оправим-нали има инвитро. И сега, когато си тръгна не мога да повярвам, че се случило.

Трудно е да повярваш, че човекът когото обичаш и за когото си готов на всичко те изоставя в най-трудният момент. Но това е още едно доказателство, че той не те заслужава . Трудно ми е да се поставя на твое място и дано не ми се случи никога ,но щом се е случило това значи те чака нещо по- добро и пекрасно. Имай търпение и вярвай,че ще ти се случи нещо добро.

Кати, в далечната 2000 година, когато започнахме с опитите, моят съпруг ходи при едно голямо Варненско светило за спермограма, тъй като аз имам една бременност и смятахме, че може в него да е проблема. Върна се, ревейки, защото онова чудо му казало, че ако някога има дете, то няма да е негово. Малко след това му откриха диабет и той ме попита - Сега, след като бебето не става, а и аз съм инвалид, какво ще правим???
През октомври 2004 година на мен ми откриха двурога матка при цветната снимка. Казаха ми, че аз по нормален начин няма да имам дете. Моят мъж тогава каза - след като ти остана с мен, дори и да нямаме наше дете, дори да се наложи да осиновим - аз съм с теб. Подготвихме се за инвитро психически, в момента сме в Германия. Бяхме решили да го направим тук. Една седмица след като дойдох, за да започна процедури, съм забременяла естествено. Сега съм щастлива майка на едно 8 месечно момченце.
Мога да ти кажа от собствен опит, че ако един мъж наистина те обича - остава до теб във всяка една ситуация. Този мъж не е бил за теб. Не съжалявай! Щастието те чака там, някъде зад ъгъла - в една детска усмивка и в очите на един влюбен мъж!

Подкрепям Ганка и ще съм щастлива , ако и ние имаме нейното щастие да станем родители, но преди това да се случи е важно да имаме човек до себе си на когото да можем да разчитаме в трудни моменти, както се е случило при нея и при съпругът и. Вярата и любовта им са били възнаградени с едно малко съкровище !

Ganka, много сладък малък мъж имаш. Да ти е жив и здрав и само радост да ти носи.
Искренно се надявам и на всички ни това щастие да ни огрее. Пък и ако трябва сама да си го отгледам.

Мила, силните жени затова са силни - да се справят с всичко, което им се изпречи на пътя. Вярвам, че ти си такава!
Колкото до бебето - всички вие ще ме последвате, просто човек не трябва да се отказва от мечтите си за щастие!

 katikat ,прочетох всичко тук и искам да ти кажа едно:
Когато двама души се обичат,няма проблем при мен,
няма проблем при теб!Има ОБЩ проблем!
При първата ни спермограма,момчето на моя живот,
ми каза-никога не бих ти причинил това,ако знаех!.............
...........................................................................
За мене той е ВСИЧКО,вселената,слънцето.......
И дори и да нямаме свои деца,важното да сме заедно,
и в този,и в другия живот!За жалост,винаги има време,
проблем да се появи и при другия партньор!
Този човек,няма място в твоя свят!За него проблема ви е бреме!
И за да го преодолеете се изисква сила на духа,която имаш само ти!
Пожелавам ти,от този миг напред слънчеви и зелени пътеки-
а ЛЮБОВТА да те чака там,при първото кладенче с жива вода!
       Ние сме с теб!
           

Напълно нормално е всяка двойка да си задава подобни въпроси, когато бебето не става. Това е огромно изпитание,знаете го всички. Katikat,може би при вас раздялата не е окончателна ..може би ви трябва време да размислите. Ако наистина се обичате ,със сигурност ще се съберете пак. Ако ли не - значи така е трябвало да стане. По думите ти личи,че все пак ти още обичаш този човек,въпреки всичко и сама казваш,че човек като обича прощава.
Едва ли ще мога да ти кажа нещо ново..Искам само да знаеш,че от позицията на човек,чиято връзка не издържа на това изпитание те разбирам и подкрепям,макар че в нашия случай причина не беше открита и аз бях тази ,която си тръгна. Не издържах психически. Сега ми е много по-леко. Дори съжалявам,че не съм си дала този шанс по-рано. По-лесно ми да не се надявам всеки месец. Няма ги вече сълзите и скандалите ,нервните кризи и безсънните нощи ,в които си задаваш хиляди въпроси "защо???"
Има неща ,които човек може да прави само когато е сам. Погледни всичко от добрата му страна... свободна си ,не се съобразяваш а никой ,имаш толкова нови възможности пред себе си...
Не е лесно ,знам - дай си време и се опитай да търсиш положителното във всеки и всичко около себе си. Само не се затваряй и не се обвинявай.
Това може да се случи на всеки. Успех и бъди силна !
Времето лекува всичко.

Катикат, за него пове4е няма да ти говоря, а на теб ти пожелавам  да си силна, и да си Жена като Ели и Рали-г !

......... Тръгна си и не знам да се сърдя или е в правото си. Всеки иска в момент от живота си бебче, а при него проблем няма..........

НЕ! Разбира се ,че не е в правото си.ТЕЖКО е !Дори много ,когато разбереш ,че не можеш да осъществиш най-съкровената си мечта.Че трябва да се бориш за това , което за другите е съвсем естествено
Но в това ли само смисълът на брака- жената да не е средство за разплод.Та нали човек се жени ,защото не може да живее без другия,защото е готов да посвети живота си на него; готов да бъде с него в болест и здраве, в богатство и бедност....докато смърта ги раздели.
И колоко хора с такива проблеми са успели да се излекуват , някои са си осиновили дете.И пак мечтата им се е сбъднала.Защото са били заедно , защото са вярвали един в друг.
katikat, щом мъжа ти те е напуснал за такова нещо -значи не е достоен да ти бъде съпруг и още по-малко да бъде баща.И едно ще ти кажа:"Не плачи ,защото е минало, смей се че изобщо се е случило" и горе главата.

Независимо кога във времето но ти ще се пребориш с проблема и ще имаш детенце - важното в случая колкото и да ти е тежко и трудно е да оцениш че този човек не струва грам - просто намери начин да благодариш на съдбата си че те е отървала от него преди да се е наложило да разчиташ истински на него .. колкото по-бързо се отървеш от такава порода мухоморки толкова по-добре за теб - жената може да има дете и без мъж до себе си ама за мъжете е почти невъзможно Дай си време да се възстановиш психически и паралелно с това започни лечение - нали знаеш че една врата се затваря пък друга се отваря - никога не знаеш какво ще ти се случи на другия ден - аз винаги съм обичала фразата, че най-тъмно е преди зазоряване та и ти си така в тъмното, но то няма да е вечно.
Късмет миличка и упоритост - пък за лишени от стойност хора не си струва да се страда - просто бягай далече от тях.

Знам, че живота трябва да продължи, знам, че един ден ще се обърна назад и ще се смея на случилото се.

Мило слънчице,
повярвай ми точно това ще направиш!
2 месеца преди сватбата ни, точно когато всичко беше в разгара на едно от хубавите събития в живота на човек докторите ми казаха че имам стерилитет. И знаеш ли какво? Нищожното създание което беше до мен и се кълнеше в любовта си си тръгна...
Изживях го като теб много тежко. И те разбирам напълно в този момент защото болката е жестока! Но който каквото и да ти говори ти се питаш - Защо на мен?, Нали ме обичаше?, Нали бяхме едно цяло?    На всички тези въпроси ще си дадеш отговор - Защото не те е заслужавал и така е трябвало да бъде.
Моята поука от всичко това е невероятно положителна. Да, не мога да отрека че го изживях много тежко. Бях сама и сама се борех със сълзите и коварната болка която не спираше да мъчи моята душа.
Но сега знам само едно - аз станах по силна, борбена, цена себе си и това което съм, и най-вече след като трезво премислих всичко осъзнах че този човек не ме е заслужавал и няма ни най-малкото място в живота ми. Щастлива съм че се случи така.

 Горе главата, успех и повярвай в себе си!

Мила Катикат,
Не всички хора са силни. Пък и много от тях страдат от какви ли не предразсъдъци.
Аз лично имам връзка от 10 г. с мъж, по-малък от мен почти 4 г. От година и 7 месеца правим опити за бебе, докато, преди 10 дена след лапароскопия се разбра, че имам жестоки сраствания в тръбите и заличен фимбриален апарат. Препоръчаха ин витро. Моят приятел си е наред. Та значи една след друга му поднасям лошите новини и не знам дали ще издържи. Засега казва, че това няма значение и т.н. и че ще си осиновим, ако не стане, но аз винаги ще имам едно на ум в главата. Това е наистина трудно решение, самата аз му казах добре да си помисли, защото искам да съм наясно. Поставям се и на негово място, мисля и за семейството му. Но дори и да си тръгне, колкото и да ми е мъчно, пак ще се боря за детенце. Ако трябва ще осиновя и съм абсолютно сигурна, че мога и сама да се справя!!! Пък мъже - колкото искаш в крайна сметка, дори тук-таме има и свестни 
Ти най-добре си стой при вашите в София и си възстанови старите приятелства или си създай нови. Гледай само напред! И вземи ела в неделя на 5-и в 13 ч. пред НЗОК! Може да се запознаем, ако се чувстваш самотна 

Ралала ти не знам на колко годинки си, но разликата в годините след определена възраст няма никакво зна4ение. Майката на мъжа ми е с мъж, който е с 20 години по-млад и са си много щастливи, нищо 4е познатите им посрещат новината с няколко секундна по4уда.
 Важно е не възрастта, а зрялоста, това при4инява големи нещастия, както виждаш.

  :lol:Хи,хи и аз съм кака на мойто мило,нищо че 2 год. не са кой знае каква разлика! :lol:Естествено,че възрастта е без значение,когато други приоритети водят във отношенията за семейството!Я,какъв хубав пример е дала Вярвам!