Здравейте момичета,
Изчетох почти всички теми във форума. Това, което още повече ме отчая, беше, че май аз съм единствената, която е загубила куража си!
От две години /може вече и три да са/ сериозно се занимаваме с бебеправене. То не бяха лекари, лекарства, стимулации, прегледи, секс по график .... Последният хит беше инсеминацията - големи надежди след първата- още по-голямо разочарование, когато разбрах за неуспеха й. Е, последва втора - вече не хвърчах във въздуха, започна да ми става безразлично и почти никаква емоция когато, отново, се оказа неуспешна. Не виждам смисъл от трета, да не говорим за ин-витро. Омръзна ми да слушам "Успокой се" и "Има време"!!! Лошото, е, че усещам същото разочарование и в съпругът ми. Има явно нежелание от негова страна да говорим по въпроса.
Минават ми лоши мисли през главата - ами ако беше друг мъж, ако се разделим....Обичам го много, но ако не стане бебето, да го оставя да си намери друга жена, кояо ще може да му роди деца. Влагам всички сили в работата си, но едното не компенсира другото!
С две думи отчаяна съм!