Здравейте момичета,
Изчетох почти всички теми във форума. Това, което още повече ме отчая, беше, че май аз съм единствената, която е загубила куража си!
От две години /може вече и три да са/ сериозно се занимаваме с бебеправене. То не бяха лекари, лекарства, стимулации, прегледи, секс по график .... Последният хит беше инсеминацията - големи надежди след първата- още по-голямо разочарование, когато разбрах за неуспеха й. Е, последва втора - вече не хвърчах във въздуха, започна да ми става безразлично и почти никаква емоция когато, отново, се оказа неуспешна. Не виждам смисъл от трета, да не говорим за ин-витро. Омръзна ми да слушам "Успокой се" и "Има време"!!! Лошото, е, че усещам същото разочарование и в съпругът ми. Има явно нежелание от негова страна да говорим по въпроса.
Минават ми лоши мисли през главата - ами ако беше друг мъж, ако се разделим....Обичам го много, но ако не стане бебето, да го оставя да си намери друга жена, кояо ще може да му роди деца. Влагам всички сили в работата си, но едното не компенсира другото!
С две думи отчаяна съм!

 

Това, което още повече ме отчая, беше, че май аз съм единствената, която е загубила куража си!

Аз също съм загубила куража си, ако това те утешава донякъде, но не си признавам.

 :bighug:Момичета, я да се стягате - можете и двете, сигурна съм!
Какво е това "да ме оставя и да си търси друга"...дрън, дрън ярина! Ако проблемът е твоята яйцеклетка, по-добре помисли за донор на яйцеклетка, но през главицата ти повече да не минават подобни глупости!

И аз се присъединявам към миличко и Лали и то не само, че куража си изгубих, а и вярата (въпреки, че и аз не си го признавам). Не знам още колко молитви към Господ и сълзи ще излея. И като споменах вярата се сетих, че точно една година (на Коледа) преди да започнем с опитите за бебе ми се падна късмет от празничната питка, на който пишеше ВЯРА. Тогава  се засмях и си помислих що за късмет?! Е, сега вече разбирам значението . Направо са ме обзели едни чувства на меланхолия, отнесеност и напоследък все едно всичко ми е на сън.

...ако не стане бебето, да го оставя да си намери друга жена, кояо ще може да му роди деца.

 

Хей, това не си го и помисляй!
1-во: Знам какво е да се чустваш изчерпана и разочарована от многобройни манипулации, операции, болки, разочарование и хорско безхаберие.  А работохолизмът ми е станал втора природа. Но истински "скъпите" за някой неща искат да платиш висока цена. Миличко, щом си изчела повечето истории, трябва да знаеш, че има момичета които са понесли и много повече от нас. Помисли за тях - действа заразително.
2-ро: Дори и нещата да са безнадежни, двама души могат да усмислят общия си живот и по много други начини, освен отглеждането на детенце. Важното е обич да има, че без нея вече човек наистина губи кураж. А щом за момента половинката ти не иска да говори по въпроса, помълчете си, но заедно!!! - и това е форма на споделяне.

И аз се присъединявам към миличко и Лали и то не само, че куража си изгубих, а и вярата (въпреки, че и аз не си го признавам). Не знам още колко молитви към Господ и сълзи ще излея.

Аз също съм загубила куража си, ако това те утешава донякъде, но не си признавам.

Май доста станахме дето не си признаваме! :bad_idea:Миличко стягай се и не мисли глупости! :hug2:Винаги има надежда! :sunshine:С тебе сме!

milichkoмного сме тези по-загубили вяра ,отчаени....но не си признаваме!Всички имаме такива моменти!Аз се боря 7 години и повярвай ми много пъти съм била на ръба да се откажа от всичко!
Но трябва да се борим!!!!!Дължни сме да опитаме всичко!!!
Аз също имам 2 неуспешни инсета ,но мисля да продължа!Има много момичета успели 3-4 път!Така че мила почини за малко,и после продължавай напред!

Миличко, това с отчаянието и загубата на вяра на всяка една от нас е до болка познато  за съжаление. Но не трябва да се предаваш, все пак каузата си заслужава. Този месец аз също преминах през първото си неуспешно инсе и наистина възлагах големи надежди, но уви.... Когато М се появи и то без никакви симптоми сякаш света се срути върху мен. Поплакахме си и двамата и заради напрежението около последните месеци решихме да си дадем почивка до Нова година. Ще отидем някъде извън града, че в началото на месеца имаме годишнина от сватбата и ще се радваме един на друг, а пък за останалото каквото Господ реши. Както виждам и на теб ти е писнало от манипулации и напразни надежди, но никога не си помисляй за раздяла, щом се обичате. Това е изпитание, което трябва да преминете заедно, но изход винаги има. Просто си давай почивка понякога, за да се заредиш с нови сили.
Желая ти късмет и ако искаш пиши ми на лични!

Цитат на: milichko в Октомври 22, 2006, 21:14:29 pm

Това, което още повече ме отчая, беше, че май аз съм единствената, която е загубила куража си!

Аз също съм загубила куража си, ако това те утешава донякъде, но не си признавам.

Аз също съм от загубилите куража си. Уча се да свиквам  

И аз съм на дъното и страшно много се страхувам

  Аз също, но не се отказвам. След няколко дни започвам стимулация за ИКСИ и се моля да тръгнат поне 2-3 фоликула, за да стигна изобщо до пункция, пък после.....ако има поне едно качетвено яйце..., ако се оплоди....,ако сане лигавица.........
 Толкова много "АКО" са при мен, ама все се надявам че ще се получи. Куража може да ми е на изчерпване, ама вярата - НЕ.
  Два пъти преживяам ужаса да прекратяваме стимулацията. Повярвайте ми - ужасно е.  

и се моля да тръгнат поне 2-3 фоликула, за да стигна изобщо до пункция, пък после.....ако има поне едно качетвено яйце..., ако се оплоди....,ако сане лигавица.........

yahoo_17Момичетата,които забременяват без усилия,дали някога изобщо оценяват ,какви невероятни късметлийки са! :heartbeat:Едва ли са чували за горепосочените молитви...Solei,бъди силна! :sunshine:Дано чудото те споходи този път!

Момичета, като стигнеш дъното - няма на къде да ходиш - има само един път и той е нагоре. Значи и вашето време идва. Нали затова сме заедно тук - да си даваме кураж. Умиране има, ама отказване - не. Ще се получи, по един или друг начин. И винаги има шанс за успех. Просто не трябва да спирате да вярвате. Светът е пълен с чудеса, значи следващото трябва да е вашето!
Всички си имаме страхове, изпитваме ужас от неизвестността и неуспеха, но няма друг начин - трябва да стане!
Прегръщам ви всички и ви пращам малко от моята сила и вяра, че ще се получи при всяка една от вас!!!

ААААААА БЕЗ ТИЯ!
Лали, Бора, Дианке, миличко, аз също съм на дъното - ако не сте вие, кой ще ме измъкне?

Мисля, че човек е така устроен, че всичко преживява (за съжаление понякога). Трябва да се стягаме, че деца имаме да гледаме, а това ми се струва по-трудна работа от зачеването и раждането.

Мрачните мисли са абсолютно противопоказни на бебеправенето. Аз лично съм УБЕДЕНА че си провалих поне 2 от инсетата (от общо 6), особено последното - донорско, защото тръгнах с нагласата "Ами и тоя път няма да стане"

Само като ви чета и ми се плаче.
 
Ама недейте така бе момичета. Може да се побъркате така.
Няма кой да ви помогне в емоционално отношение, само във вас е тази сила!!! А ако поискате може да е много голяма!!!
Много пъти стигах дъното, искаше ми се да изчезна от този свят. Не това ми помогна обаче.
На всичко отгоре сега е есен и с наближаване на зимата човек се затваря във себе си и започва да мисли глупости. Не го правете!!!
Обърнете внимание на себе си, външен вид и физически тонус.  
Поглезете се,   направете си малка екскурзийка през уикенда   , изненадайте милото с нещо, излезте с приятели  (и по - честичко).
Просто "излезте в отпуск" , ако чувствате безисходица в момента.
И най - вече правете любов.   Вземайте всичко от секса, без да ви пука поза ден за ову и т.н.
Вие сами си дайте срок за тази "отпуска", но и го спазете. Никакви мисли, никакви доктори. Само разнообразие. Нека всеки ден да е различен.
След 5 г. това ме спаси от лудостта.

Имайте вяра и не забравяйте, че със сигурност ще станете майки, а затова трябва да сте здрави и физически и психически! 
 

Айде ся, всички отчаяли се да си поизмъчат пръстчетата и да се разпишат в темата : Малките неща, които ни радват.
Няма да се предавате, я! Бой ще има!

А,така Лаленце и Лейди_11! :bighug:Карайте ни се,че много се отпуснахме! :balk_21:Благодарим за подкрепата!

Миличко, не се отчайвай скъпа! И аз съм минала през тези неща. И аз си мислех, че света ще се срине когато с първото инсе не се получи. После дойде и второ - пак нищо. И какво от това - докато съм жива се надявам. И аз се отчайвам понякога, но нали затова сме всички тук. Да си даваме кураж и да се подкрепяме. Знам, че и на двама ви е много трудно сега, но ще се справите. И не си мисли глупости за оставяне и друга. Това, че не става засега не значи, че твоето момче ще те зареже. Знаеш ли какво ми каза моя мъж, когато след второто инсе го натиснах да говорим( иначе и той не е по приказките). Тогава бях решила, че няма да стане никога и исках да знам той какво мисли. "За мен е важно да сме двамата и да се обичаме, а бебето ако стане - добре."
И никакво отказване! Докато опитваме имаме някакъв шанс, дори и нищожен, но ако спрем наистина няма шанс.
Момичета желая ви сили, за да се преборите с депресиите. Бебето е само въпрос на време!

А,така Лаленце и Лейди_11! :bighug:Карайте ни се,че много се отпуснахме! :balk_21:Благодарим за подкрепата!

А така, аз не съм се карала. Аз плаках.
Как ме възприемате по презумция скандалджийка.

А така, аз не съм се карала. Аз плаках.

Плачла!
Ставаме две. В събота, дори мъжът ми, който е голям и принципно гледа лошо, напълни очите, като заговорихме за мечтаното ни бебе. Аз пък най-откровенно си плача (ама само в къщи) и гушкам Хъкълбери, докато го омокря съвсем.
Обаче.... обикновено... като се разкисна много, накрая ме напушва смях. Луда работа а? Започвам да се подигравам със себе си, черния хумор ми е в повече, и така минава....

Така стана и тоя път - самоиронията пак ми помогна, днес вече съм добре и готова за нови подвизи по пътя към детенцето ми. Ще си направя всички тироидни хормони като начало.


П.С
Хъкълбери е кокер шпаньол