Фуси, щом имаш и малко колебание, това бебе не е твоето.
Трябва да ти грабне сърцето веднага, за да го вземеш.
Това си го мисля непрекъснато! Не вярвам, че като видя бебето, което ще осиновя (ДАЙ БОЖЕ!) ще си го разпозная на мига. Но съм убедена, че трябва да осиновя без колебание, на 100 процента.
А аз не само че се колебая, ами вече 4-та нощ не съм мигнала, в ужасно състояние съм, изпитвам вина, страх ме е че това, което правя е грехота, представям си всякакви простотии...
Вчера пак ходих да я видя, занесох памперси, храних я, играхме си, гушках я.... Все пак тя е прекрасно, сладко, здраво и засмяно 4 месечно бебе...
Обаче е ромче... Не мога да се преодолея.
Господ ми е свидетел, че опитах и положих страшни усилия.
Най-положителното, което ми минава през главата е "ами какво пък толкова, може и да се промени".
Никое дете не заслужава майка му да има такова отношение към него!
Детето е толкова сладко, че заслужава майка, която ще е горда с него
Безкрайно ви благодаря че сте с мен в тоя кошмар!