Отказах детенце.....
Чувствам се ужасно! Миналата седмица ни се обадиха за детенце. Бебето е момиченце, на няколко месеца. Произхода й е напълно неизвестен, майката е родила под фалшиво име и е напуснала болницата на следващия ден.
Когато ни се обадиха, направо пощурях. Две нощи изобщо не съм мигнала. Не казах на никой, дори на майка ми, за да не натоварвам никого.
Когато отидохме да я видим - беше си ромче отвсякъде. Иначе е здрава, смее се непрекъснато, много е сладка. Мъжът ми веднага я хареса...
Но аз не мога да се преодолея. Не мога! Продължавам да не спя, вече приличам на призрак, снощи трябваше да взема хапче...
Мисля си - какво толкова, детенце, здраво е, сладко е...но си представям как ще расте, как непрекъснато ще имам този пирон в главата, непрекъснато ще я сравнявам с останалите деца, ще плача всеки път, когато някой я обиди, а аз няма да мога да я зящитя...
За това, че ще чувам простотии че е осиновена съм подготвена, и понеже съм силно убедена в желанието си за осиновяване, ще мога да дам увереност и на детето си. Обаче за ромския произход....
Аз съм чудовище