0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Тъжно....
« -: Октомври 18, 2006, 11:49:38 am »
Отказах детенце.....

Чувствам се ужасно! Миналата седмица ни се обадиха за детенце. Бебето е момиченце, на няколко месеца. Произхода й е напълно неизвестен, майката е родила под фалшиво име и е напуснала болницата на следващия ден.
Когато ни се обадиха, направо пощурях. Две нощи изобщо не съм мигнала. Не казах на никой, дори на майка ми, за да не натоварвам никого.
Когато отидохме да я видим - беше си ромче отвсякъде. Иначе е здрава, смее се непрекъснато, много е сладка. Мъжът ми веднага я хареса...

Но аз не мога да се преодолея. Не мога! Продължавам да не спя, вече приличам на призрак, снощи трябваше да взема хапче...
Мисля си - какво толкова, детенце, здраво е, сладко е...но си представям как ще расте, как непрекъснато ще имам този пирон в главата, непрекъснато ще я сравнявам с останалите деца, ще плача всеки път, когато някой я обиди, а аз няма да мога да я зящитя...
За това, че ще чувам простотии че е осиновена съм подготвена, и понеже съм силно убедена в желанието си за осиновяване, ще мога да дам увереност и на детето си. Обаче за ромския произход....

Аз съм чудовище
В очакване ....
Re: Тъжно....
« Отговор #1 -: Октомври 18, 2006, 12:00:01 pm »
Аз също бих постъпиала като теб, и сигурно също после щях да се самообвинявам...
 :bighug:много силно те прегръщам, и ти пожелавам бързо да се намерите с твоето детенце.
Re: Тъжно....
« Отговор #2 -: Октомври 18, 2006, 12:09:39 pm »
Здрасти, понеже и аз съм се замислила за осиновяване (все още не съм предприела нищо - чакам последно инвитро - трето) и аз съм мислила по този въпрос - какво ще направя ако се случи така - от една страна хиляди бели хора гледат деца с различен цвят на кожата (нека го наречем така), дори съм си мислила - не може ли да е негърче, само да не е циганче. Трудно е - боря се с вътрешната убеденост, която вярвам ми е наложена отвън, че ромчетата са по-глупави, по-незнам какви и така нататък - все глупости, според мен. Трудно е човек да вземе такова решение. От друга страна, каква гаранция имаш, дори и да е съвсем беличко, че не е ромче - има хиляди бели роми, а да не говорим, че може да е от ром и българин... Все въпроси, които нямат отговори - всяка една ромка оставяйки детето сама посочва произхода си - каква е гаранцията, че няма да каже българка? И какво значение има цвета на кожата - нали ще е твоето детенце. И не е ли по-добре да дариш добър живот на едно дете, било то и ромче, отколкото на нито едно. Не знам отговора на тези въпроси, мисля обаче че знам как се чувстваш - видяла си я, щеш не щеш си се обвързала емоционално с нея - чакала си да я видиш и знам калко е трудно да живееш с мисълта, че си я отказала.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
Re: Тъжно....
« Отговор #3 -: Октомври 18, 2006, 12:15:20 pm »
Така е, права си, всичко това минава и през моята глава....
Теоретично и аз съм си го мислила. Работата е там, че като ти се случи на практика, много се променят нещата...

От тридена само за това мисля. Оревах го това дете...
От друга страна ни мисля , че е добре за него да го осинови една предубедена майка...

Не мога да ти опиша колко ми е трудно в момента
В очакване ....
Re: Тъжно....
« Отговор #4 -: Октомври 18, 2006, 12:16:57 pm »
Фуси, миличка, не мога да се поставя в твоето положение и не мога да си представя как се чувстваш. Мога само да се опитам да те разбера и да ти кажа какво мисля. Наистина е тъжно, че стойностен човек като теб си разбива нервите и се чувства виновен и нещастен, че не може да преодолее задръжките ти и да вземе едно различно дете. Според мен не си чудовище и няма нужда се се измъчваш. Щом не желаеш ромче - не си длъжна да го осиновиш.

Напълно права си да се опасяваш от това как ще бъде прието детето ти. Първо като осиновено и второ като различно. На едно различно дете много по-трудно ще се прощават грешките и слабостите. За да бъде прието и оценено, дори и от тези, които нямат предразсъдъци, то трябва да бъде поне толкова добро, колкото едно българче, ако не и много повече. Наистина ще е трудно.

Ако смяташ, че има дори малка вероятност да го приемеш - говори с мъжа си. Предполагам, че сте го обсъждали, но все пак ...

Пожелавам ти скоро да ти се обадят, да погледнеш в очите на другото детенце и да разбереш с абсолютна увереност, че си чакала точно него.

Прегръщам те!

Рони
*
Re: Тъжно....
« Отговор #5 -: Октомври 18, 2006, 12:47:29 pm »
Fussii,
tolkova nejno i lesno ranimo cvete si!
Razbiram te za razmislite. I smiatam kato teb, 4e ne e dobre s predubejdenia da stroite nesto zaedno. Jestoko e, iztoshtitelno, ubiistveno, no v kraina smetka triabva da se postupva vinagi i samo pravilno, a ne po milost greshno, za da sme uj "hora"...
Pregrustam te!
Marie
Alexandra
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Тъжно....
« Отговор #6 -: Октомври 18, 2006, 12:57:13 pm »
Фусинка, мила, не си чудовище! Чудовища са тези, които виждайки, че детето е ромче и няма как да не се познае че е, са те извикали за среща с него. Ти си нормален човек и като такъв имаш пълното право да имаш нормален живот. Не се терзай, не го оревавай - трудно е това, с което си се заела, но не може да си подготвена за всички беди, които ще се струпат на главата ти и на главата на едно различно дете. Каквото и да направиш, ако не си вътрешно убедена, че това е твоето дете - не пристъпвай към такава крачка.
Всички ние ще те подкрепим каквото и да решиш, но е важна твоята убеденост ще можеш ли да се справиш с такава ситуация.
Каквото и да решиш, както и да постъпиш - ние сме с теб, морално ще те подкрепим и не се измъчвай за това, че си добър човек. Не можем да спасим всички деца в домовете...
Прегръщам те :bighug:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    borovinka

  • *
  • 1118
  • таЙалеЩ на кълГо...
Re: Тъжно....
« Отговор #7 -: Октомври 18, 2006, 13:00:49 pm »
Милото ми "чудовище", нищо не ми идва да ти напиша... Ти знаеш защо. Само искам да те напрегръщам силно, да си опра челото в твоето и да поплача с теб.  

Защо ми повтори грешката?! Щади си душицата!
*
Re: Тъжно....
« Отговор #8 -: Октомври 18, 2006, 13:06:10 pm »
Е сега вече рева с пълно гърло!
Благодаря ви за разбирането...

Боровинчо, разпитах аз по тел., но соц. работник не я беше виждал. В документите за произхода пише неизвестен....

Поне ми казаха, че детето има всички шансове да бъде осиновено от някой друг, защото е много малко.
В очакване ....
Re: Тъжно....
« Отговор #9 -: Октомври 18, 2006, 13:48:50 pm »
Fussii, като чета как се чувстваш, мисля си, че би било чудовищно да вземеш едно детенце, когато имаш съмнения дали и как ще го приемаш, когато имаш задръжки, когато винаги го поглеждаш с едно наум...когато няма да имаш пълноценна връзка с него. Просто не си готова да осиновиш ромче. И никой не може да те упреква за това. Ако на мен ми се наложи (нищо чудно) май и аз никога не бих била готова... Това е. Различни хора сме, различно мислим и чувстваме. 

Някой ден ще намериш твоето детенце и когато това стане, сигурна съм, че няма да имаш никакви колебания и резерви, а ще изпиташ само безгранична любов. Пожелавам ти да стане скоро.  :kiss: 
*
Re: Тъжно....
« Отговор #10 -: Октомври 18, 2006, 14:11:52 pm »
Фуси, не се самоизмъчвай, ти не си чудовище и никога не би могла да си такава. За твое успокоение ще ти кажа, че аз също не съм готова да осиновя ромче, а когато човек не е готов да приеме съвсем съзнателно и целенасочено едно такова дете, то най-добре е да не пристъпва към това, ще се измъчва и той, ще се измъчва и детето. Така мисля и затова още веднъж ти казвам да не се самонаказваш и да не обременяваш съзнанието си и със това. Прегръщам те  :)
When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



*
Re: Тъжно....
« Отговор #11 -: Октомври 18, 2006, 15:01:42 pm »
Послушай сърщето си и ако то не иска не го прави. Нали става въпрос за вашето семеиствои вашия живот. Аз също напоследък мисля доста за осиновяване, но за ромче е по скоро не.  :(
*

    peti_pati

  • ****
  • 746
  • Обещах на Марианче-догодина на днешния празник
Re: Тъжно....
« Отговор #12 -: Октомври 18, 2006, 15:23:15 pm »
Мила Фуси,

Винаги с интерес съм четяла постингите ти и съм се възхищавала на смелостта ти. Мога да ти кажа, че напълно те разбирам и искам за сетен път да повторя думите на другите момичета, че не си чудовище.
Със съпруга ми започваме събирането на документи за осиновяване, но още от сега съм 100% убедена, че не желая да осиновя ромче, та дори и да остана завинаги без дете. Съзнавам колко ти е тежко, но не можем до безкрай да насърчаваме т.нар. малцинство да си ражда потомство, след което да го захвърля в някой дом с родители "неизвестни" и да очаква от държавата и нещастните семейства като нас, да се грижат за него.
Не се вини - щом дълбоко в душата си чувстваш, че това не е вашето дете, значи си постъпила правилно :bighug:.
Една моя позната лекарка, с която споделих, че ще започнем процедура по осиновяване ми каза: ще познаеш СВОЕТО дете със сърцето си.
Дано следващия път да разпознаеш в малкото човече ВАШЕТО детенце. :kiss:
Намерихме нашето синче.
Re: Тъжно....
« Отговор #13 -: Октомври 18, 2006, 15:34:39 pm »
  Мила, Fussii, за мен ти си една всеотдайна и  чувствена жена и винаги, когато пишеш тук влагаш част от себе си. Така е и този път. Страдам заедно с теб, но ще е по-полезно, ако мога да ти бъда упора да продължиш напред. Магия, химия, флуиди- това изпитвме всички ние, когато срещнем Човека, който ще стане част от нас. Изпитваме го рядко, но остава завинаги. Това привличане става независимо как е изглеждал  този Човек в представите ни. То просто се случва. И когато видиш ТВОЕТО детенце ти веднага ще го разбереш с топлата си и любяща душа. Може би това момиченце е едно от многото сладки дечица, които ни заобикалят, но не е твоето дете.
 Прегръщам те сърдечно.
*
Re: Тъжно....
« Отговор #14 -: Октомври 18, 2006, 15:36:50 pm »
миличка, миличка, Фусинка! Страшно много съжалявам, че трябва и през тоя кошмар да преминеш  :(
Но в никакъв случай не се наказвай допълнително - никакво чудовище не си, а прекрасна и умна жена, която знае какво иска!
На снаха ми в рамките на 2 седмици и бяха предложили 2 дечица, знам как беше полудяла и едвам не пощуря от болка. Избра второто и сега си има мъничка, сладка принцеса, на леля умницата!
Дано най-скоро срещнеш твоето малко съкровище, много силно ти го желая и те прегръщам!
*
Re: Тъжно....
« Отговор #15 -: Октомври 18, 2006, 16:10:05 pm »
Скъпа Фуси, много ти мина през главата миличка.Не се измъчвай, че си отказала детенцето.Сигурно борбата, която водиш вътре в теб е жестока.Погледнала си го в очичките, видяла си му усмивката и сега страдаш, че не можеш да му бъдеш майка.Не се терзай - и то ще си намери мама и ти ще намериш твоето детенце.То те чака там някъде, в някой дом и скоро ще те повикат да си го вземеш.Всички ние сме с теб.Ще ти стискаме палци, Фуси.Пиши,споделяй и може да е по-леко(поне малко). :youwoman:
*
Re: Тъжно....
« Отговор #16 -: Октомври 18, 2006, 16:18:28 pm »
Не се самобичувай, мила Фуси! Дала си и на себе си и на детенцето шанс за по-добър избор! Какво по-правилно от това!?
Re: Тъжно....
« Отговор #17 -: Октомври 18, 2006, 19:43:53 pm »
Фусинка, недей да се самообвиняваш.
Мисля си, че когато видиш твоето дете ще го усетиш и произхода дори не би имал значение. Аз лично така си представам нещата.
За мен ти си една силна и прекрасна жена.
Желая ти възможно най-скоро да срещнеш твоето дете.
Прегръщам те
« Последна редакция: Октомври 19, 2006, 07:50:34 am от Диана »
*

    Lali

  • *
  • 6277
  • Вярвам в чудесата!
Re: Тъжно....
« Отговор #18 -: Октомври 18, 2006, 21:03:12 pm »
Фуси, щом имаш и малко колебание, това бебе не е твоето.
Трябва да ти грабне сърцето веднага, за да го вземеш.
И аз не бих осиновила ромче.
Фуси, твоето бебе е българче, чака те някъде, може би още не се родило, като го видиш, ще го познаеш веднага.
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Тъжно....
« Отговор #19 -: Октомври 18, 2006, 22:49:18 pm »
Fussi,на теб лично винаги съм ти се възхищавала! :sunshine:Аз също много се разстроих от случката,която си преживяла. :cuddle:Много съжалявам и ти пожелавам скоро да се съвземеш! :flower:Ще дойде денят в който ще имаш точно твоето си детенце,ще го почувстваш веднага! :heartbeat: