Аз подкрепям решението ти изцяло! Дори не ми се струва нужно да коментирам, нека бъда откровена: бих постъпила по същия начин

Фуси, щом имаш и малко колебание, това бебе не е твоето.
Трябва да ти грабне сърцето веднага, за да го вземеш.

Това си го мисля непрекъснато! Не вярвам, че като видя бебето, което ще осиновя (ДАЙ БОЖЕ!) ще си го разпозная на мига. Но съм убедена, че трябва да осиновя без колебание, на 100 процента.

А аз не само че се колебая, ами вече 4-та нощ не съм мигнала, в ужасно състояние съм, изпитвам вина, страх ме е че това, което правя е грехота, представям си всякакви простотии...
Вчера пак ходих да я видя, занесох памперси, храних я, играхме си, гушках я.... Все пак тя е прекрасно, сладко, здраво и засмяно 4 месечно бебе...

Обаче е ромче... Не мога да се преодолея.
Господ ми е свидетел, че опитах и положих страшни усилия.
Най-положителното, което ми минава през главата е "ами какво пък толкова, може и да се промени". Никое дете не заслужава майка му да има такова отношение към него!
Детето е толкова сладко, че заслужава майка, която ще е горда с него

Безкрайно ви благодаря че сте с мен в тоя кошмар!

Фуси, много ми е мъчно като чета какво преживяваш в момента, но и аз не бих осиновила дете, което не ме е запленило още от първия път, в който съм го видяла. Не се самоизмъчвай, че не можеш да го вземеш, ако го направиш без желание, това ще ограничи и обезцени връзката, която ще създадете по-късно помежду си. А когато не можеш да му дадеш цялата си любов, то няма да може да израсне пълноценен и щастлив човек. Затова си мисля, че в този случай правиш на детето само добро.

Представи си, че въпроса с осиновяването е като едно "минирано поле" и ти трябва да минеш по него предпазливо, внимателно и обмисляйки всяка една крачка, за да си сигурна, че в бъдеще няма да е "осакатена" нечия душа (визирам твоята, на съпруга ти и на детето), че ще си абсолютно убедена в това, което правиш, че ще можеш да му дадеш всичко от себе си и най-важното е да сте щастливи заедно.
 
Напълно те подкрепям в това, което си решила. Не мисля, че въобще има причина да се самообвиняваш за нещо. Това си е твое и само твое право на избор.

Желая ти много успех и в най-скоро време да намериш своето дете и да се радвате на безрезервно щастие!

Благодаря ти много.
Виж, аз наистина не вярвам, че в мига, в който видя детенцето си ще го позная. Или поне, иска ми се да вярвам, но не разчитам, че това ще стане. Знам обаче, че в никакъв случаай не трябва да имам спирачки.

Със сигурност обаче, в този случай имам бариера, която не мога да преодолея. Опитах, наистина. Ходих отново, гушках я играхме си - не става. Не съм взела решението си с лека ръка и изведнъж. Виж как се оправдавам  ....
Не мога да се уча на доброта на гърба на едно дете. Просто нямам право.

Дано господ да ми прости.

Фуси, запомни от мен: когато един ден видиш своето бебе, веднага ще разбереш, че това е бебето, което ще вземеш.
Просто няма начин да не го познаеш.
Не ходи повече при това бебе, то не е твоето, то ще си намери друго семейство и ще е щастливо.
В ромчетата са генетично заложени разни черти, които не могат да се преодолеят.
Да ме прости Бог, но ромчетата трябва да са си в ромски семейства.
Там те ще са щастливи и ще се чувстват на мястото си.
Лоша услуга ще направиш на това бебе, ако го вземеш.
Не ходи повече.
Фуси, твоето бебе те чака някъде другаде, съвсем скоро ще го гушкаш, сигурна съм и ако трябва да съм честна малко ти завиждам, защото ние няма да осиновим със сигурност /по редица причини, които не искам да коментирам/. А ти с решението си да осиновиш си на една крачка от гушкането на щастието.
Много скоро ще си имаш бебе, ще си щастлива и то ще е щастливо.
Още малко търпение, щастието върви към теб, Фуси.

 При  осиновяването  имаш право на някакъв избор и така да си мислиш другото дете можеше да е по-умно, по-добро и т.н.А, когато раждаш нямаш право на такъв избор-каквото се роди,такова ще е!Трудно е решението, което трябва да вземеш Фуси.Незнам какво ще е то, но ние(поне мислено) ще сме с теб!

Още малко търпение, щастието върви към теб, Фуси.

Надявам се и се моля, щастието да върви към всички нас! Всички го заслужаваме да му се види!!! Благодаря ти Лалинка, много имах нужда.....

Джоши, така е, никой не избира собственото си дете, но може да разчита на наследствеността му.  

Благодаря момичета, голямо рамо сте ми

В ромчетата са генетично заложени разни черти, които не могат да се преодолеят.
Да ме прости Бог, но ромчетата трябва да са си в ромски семейства.
Там те ще са щастливи и ще се чувстват на мястото си.
Лоша услуга ще направиш на това бебе, ако го вземеш.

Напълно подкрепям Лали!
Фуси, ти инстинктивно си взела наи/ доброто решение, не за вас, а за детето.
Аз за себе си знам, че взимаики дете трябва да бъде приложимо за средата в която живеем, иначе това дете ще бъде нещастно. А аз много искам детето ми да бъде щастливо.
Фуси, не го взимаи това дете, лоша услуга ще му направиш.

Фуси, прегръщам те!
Не знам, защо се налага да минаваме през тези препятствия...
Сигурна съм обаче, че нито ти, нито детенцето заслужавате всички тези въпроси, които се въртят в главата ти.
Убедена съм, че нито за миг няма да се съмняваш, когато погледнаш в очите твоето мъничко съкровище. Това е като любовта - изпитваш я с всяка клетка на тялото и не можеш да го обясниш. Не си задаваш въпроси, не забелязваш недостатъци, просто се потапяш в нея.
Твоето щастие е някъде зад ъгъла, ти вървиш към него, то върви към теб. Скоро ще се срещнете. И тогава ще се чувстваш цяла, готова на невъзможното и безмерно щастлива.
Вземи от моите сили, за да дочакаш този велик момент.
Скоро, съвсем скоро...

Мила Фуси, 
имам близки и приятелки с осиновени дечица....та те са ми казвали,че го чувстваш,като го видиш и разбираш,че това  е  твоето детенце.
Не се измъчваи и не се обвиняваи.Прегръщам те.

Фуси, ти си изключително смела млада жена! Не трябва да чувстваш угризения, защото смятам че си постъпила правилно. След толкова перипетии, през които си манала заслужаваш да си щастлива. Затова помни, че твоето щастие чака и съвсем скоро ще бъде с теб!
Желая ти късмет!

Еххххххххх Фуси, наистина ми е тъжно за теб 
Недей осиновява това детенце ! ще го лишиш от шанса един ден да си има майка, която да го оби4а безусловно.
А Господ е милостив и прощава !

А Господ е милостив и прощава !

Не мисля, че има за какво да й прощава Господ!
Не е редно да се вземе дете само от милосърдие и добро сърце.
Фуси, милчка, не си постъпила неправилно! Не се самообвинявай!
Заслужаваш своето щастие и съм сигурна, че то те чака!
Успех и горе главата!

Фуси, щом имаш и малко колебание, това бебе не е твоето.
Трябва да ти грабне сърцето веднага, за да го вземеш.
И аз не бих осиновила ромче.
Фуси, твоето бебе е българче, чака те някъде, може би още не се родило, като го видиш, ще го познаеш веднага.

Напълно съм съгласна със Лали.Щом не ти е грабнало сърцето веднага,значи не е било твоето дете.
Бих искала да ти дам един съвет.Говори със социалният работник,и напишете една декларация,обикновенно се пише на ръка,за това,че детето което искате да осиновите,държите да е българче.Така ще избегнете подобни срещи.
Знам,че се чувстваш отвратително,защото съм го изпитала ан гърба си.Нямах сили за още една подобна среща и именно заради това написахме въпросната декларация.Два месеца след това ни се обадиха за нашето момиченце.
Успех ти желая и горе главата.

Мила Фуси, едва сега виждам твоя постинг. Искам да ти кажа, че ако бях на твое място щях да постъпя по същия начин. Така ще е по-добре и за теб и за детето. Каквото и да решиш знай, че те подкрепям и съм с теб. 

Фуси, мила, не се измъчвай повече.
Взела си правилното решение!

Мила, Фуси, не се измъчвай повече. Прави са момичетата, като ти казват, че сърцето ти ще познае точно твоето бебче. Щом не си го почувствала така - просто не е било твоето. Тези неща трябва да се решават с разум, но и със сърце. А твоето е голямо и топло и затова ти е тежко. И аз мисля, че си взела правилно решение, не се съмнявай в себе си.

Благодаря ви момичета! Много много!
Убедена съм, че постъпих правилно, но пак си ми е мъчно - малко, само мааааалко.

Но няма отказване - пак с нови сили напред!

 ,миличка!Чак сега влизам и първо твоята тема отворих - сърцето ми се сви като разбрах какво преживяваш,но и то е част от нещата през които си минала до сега.Искам само да ти кажа,че никой не може да очаква,че всяка двойка ще се хвърли на първото дете което и бъде показано само от задължение и чувство за отговорност. Момичетата вече са ти написали всичко.Аз само искам да ти кажа,че си мисля,че съм една от малкото за които няма чак толкова голямо значение дали детето ще е ромче или не, но не мога да си представя че някой ще иска от мен да взема за цял живот първото дете което видя, и сам убедена,че сърцето ми ще познае моето дете и не бих взела дори идеалното бяло и здраво дете ако отвътре нещо не ми го подскаже.Имаш и моята подкрепа!Усмихни се - взимането на детето трябва да ти носи щастие,а не вина и мъка!

       Fussii !
Прочетох темата ти и не спирам да мисля за теб!
За избора ти,как най-чакания миг,
изведнъж се превръща в трудна душевена борба!
Това да откриеш детето си е като влюбването,
ще го усетиш веднага!Няма да имаш и миг на съмненеие!
Не мога да ти кажа да не страдаш,и аз бих страдала!
А страдаме,защото сме чувствителни!И искаме нещо толкова силно!
Бъди смела и се съхрани за онзи миг на влюбването,
който ще бъде само твой и на твоето дете!
А той,ПОВЯРВАЙ МИ,ще бъде много скоро!
Прегръщам те и ти желая СИЛА!