Благодаря ви момичета! Благодаря ви, че ме разбрахте и че не ме оставихте!
Аз ще се оправя, не защото съм силна, а по навик. 4 години съм падала и ставала, и сега ще стана. Незнам само като стана, какво ще правя. След тези години съм друг човек, вече и аз не знам каква съм.
Утре съм пак за кръв, следят дали ЧХГ/то пада. Ако всичко е наред, няма да има абразио, ще чакам само да падне. Ако не пада, ще влезна в болница за абразио. Докторът е оптимист, твърди, че ще пропусна абразиото.
Всички изследвания сме направили, знаини и незнаини.
Не съм оптимист, по- скоро се чувствам в безнадежност.
Има за какво да се живее, знам. Но ми е толкова кухо, че не мога да го почувствам. Убито ми е, дори сетивата са ми убити.
Вече не съм сигурна, дали искам да съм оптимист. Незнам дали и искам да се качвам пак на тая въртележка със забременяването.
Дано времето да ми помогне!
Благодаря ви за всичко! И за това, че ви има!