Колко ли безсънни нощи е прекарала всяка една от нас? Слушайки приятна музика сме се заблуждавали че всичко е наред, а всъщност сълзите в сърцата ни не спират...

 Успех на всички момичета борещи се за най прекрасното в живота

Не съм оптимист, по- скоро се чувствам в безнадежност.

Има за какво да се живее, знам. Но ми е толкова кухо, че не мога да го почувствам. Убито ми е, дори сетивата са ми убити.
Вече не съм сигурна, дали искам да съм оптимист. Незнам дали и искам да се качвам пак на тая въртележка със забременяването.

Ако знаеш как те разбирам с всяка една дума, която пишеш и как ми се свива гърлото, обаче искам да знаеш едно: Господ няма да те забрави! Вярвай в това! Има какво да дочакаш и затова явно трябвало да почакаш, както и всички ни. Това хубаво нещо, точно то и никое друго, в точно определено време  чака някъде в бъдещето да се появи за теб, да го гушнеш, вярвай ми и то е най-хубавото нещо на света. Силно те гушкам, Кафенце, и съм с тебе, никакво отказване!

 

 Кафенце, НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ !

Мила Кафе, аз нещо съм изпуснала историята, чак сега разбирам и много съжалявам, че се е наложило да преживееш това.
Много хубаво си го казала, че продължаваме ако не заради друго, по навик

Иначе имам един философски въпрос, на който още не съм намерила отговор - дали е по-хубаво да имаш някой и друг спонтанен аборт - поне си забременявал и имаш шанс пак да стане, или никога да не си забременявал - тогава пък не си изживял надеждата и разочарованието - и да ти кажа, още не мога да си отговоря със сигурност, аз съм от вторите. Не че има значение отговорът на въпроса, де, но понякога се чудя.

С други думи - щом е станало 2 пъти, няма как да не стане пак и тогава всичко трябва да е наред

Прегръщам те и ти желая бързо съвземане!

FreshBreeze,
може и да звучи мазохистично, но аз се чувствам по-добре след извънматочната. Сега поне знам, че е възможно да стане! Може пък на теб да ти е отредено само да изчакаш без да преживяваш стреса от несполучливи бременности. Така че - кураж и при теб ще стане и то успешно!  
 

Кафенце, съжалявам, че си преживяла това, но ти си силна и всичко ще се оправи.
Когато сме на дъното единственята възможност е да тръгнем отново нагоре.
Кураж и вяра!
Прегръщам те.

Иначе имам един философски въпрос, на който още не съм намерила отговор - дали е по-хубаво да имаш някой и друг спонтанен аборт - поне си забременявал и имаш шанс пак да стане, или никога да не си забременявал - тогава пък не си изживял надеждата и разочарованието - и да ти кажа, още не мога да си отговоря със сигурност, аз съм от вторите. Не че има значение отговорът на въпроса, де, но понякога се чудя.

С други думи - щом е станало 2 пъти, няма как да не стане пак и тогава всичко трябва да е наред

Прегръщам те и ти желая бързо съвземане!

Фреш, моя отговор противоречи на отговора на Лан.
След моята извънматочна (този месец стават 2 години) изобщо не се чувствам по-добре. Тогава се чувствах смазана и все още се чувствам така.
Може би бих успяла да го преживея ако забременея.

Кафе,горе главата!
И при нас ще дойде щъркела-сигурна съм!

Иначе имам един философски въпрос, на който още не съм намерила отговор - дали е по-хубаво да имаш някой и друг спонтанен аборт - поне си забременявал и имаш шанс пак да стане, или никога да не си забременявал

:heartbeat:С уважение към Кафенцето и тези които са преживели нейното нещастие,но да не си забременавала никога си е направо убийствено.Чувството е не по-малко смазващо!Вяра и късмет на всички!

дали е по-хубаво да имаш някой и друг спонтанен аборт - поне си забременявал и имаш шанс пак да стане, или никога да не си забременявал - тогава пък не си изживял надеждата и разочарованието - и да ти кажа, още не мога да си отговоря със сигурност, аз съм от вторите. Не че има значение отговорът на въпроса, де, но понякога се чудя.

Фреш, аз съм си го мислила същото. И аз не знам какво е да си бременна. И се чудя дали все пак не е по-добре поне веднъж да си бил да знаеш какво е . Или пък не. 

  Пипе мила,разбирам те и те прегръщам  .....незнам колко пъти ми се е искало да заспя завинаги и всичко да забравя....преди много години,далечната 90-та  се събудих от упоика и доктора ми каза:отново извънматочна,момиче за съжаление вече нямаш шансове да забременееш по нормален начин,само инвитро.Помислих,че сънувам кошмар,но не оттогава пропадам...после някак си намирам сили,събирам натрошената си душичка и пак продължавам напред ... човек крие в себе си неподозирани възможности.Едно клише,но  на мен ми помага -след нощта винаги идва ден! 

Пипе, и Мартин дойде от третия път. седи мирна..

Kaffeeмиличка много съжелявам за случилото се! :balk_21:Но не се предавай!!!!!Ще се получат нещата......просто по някога съдбата ни изпраща много жестоки
изпитания ,и ние трябва да се справим с тях!И твоето сълнце скоро ще изгрее!

Kaffee, мила, стой на терасата, ако ти се стои, но не гледай надолу, а нагоре, към небето! Там, между многото звезди, има поне една звездичка, която търси своята "мама"! Бъди силна въпреки всичко, и твоята звездичка ще дойде при теб! 

Пипе, няма вече къде надолу, това е. Това ти го казвам аз - другата дънна риба в момента.
Ние сме неваляшки - няма падане - колкото по-силен ъперкът ни забият, толкова по решително се изправяме.

Няма да се предаваме на демоните си! С първата прегръдка, която гушнем децата си - ще разберем, че всяка сълза си е заслужавала! УБЕДЕНА съм в това!

Kаффе, искрено се надявам да не се налага абразио.Стискам палци.Аз съм с 3 кюретажа, последните два бяха през 5 дни.Напълно разбирам състоянието ти, всяка вечер от болничната стая изкарвах на терасата в сълзи.Имах чувството, че аз съм най-нещастна на света.Но живота продължава.Трябва да вярваме, за да се сбъднат най-съкровените ни желания.Бъди силна и гледай напред.