Благодаря ви момичета за пожеланията, дано поне част от тях да се сбъдне.
Точно на рождения ми ден ми дойде МЦ и от тогава съм доста зле емоционално-много съм обезверена, но въпреки това продължавам борбата. Бях засякла точно ову-то и бяхме пробвали с бебеправенето, но уви ... Между другото имах много дълъг цикъл - ову чак на 19 ден и МЦ чак на 31-я ден, а преди инжекциите бях на 26 дни с ову на 11-12-ти ден.
Започнах да си подготвям нещата за ИКСИ, но преди това реших да пробвам инсе. Оказа се, че хормона ми TSH е много повишен и ме пращат на консултация с ендокринолог. Ще питам док специално дали пък диферелина не е направил тази беля. Това се лекува и може би ще ми предпишат нещо хормонално да пия един месец,а може да е лабораторна грешка-незнам. Има вероятност от това да съм напълняла, чувствам се и аз като "подута" все още. Никога не съм била дебела - висока съм 1.72 и бях 60-62 кг, сега съм 70 /много лошо/.
Топли вълни имах до момента, когато ми дойде МЦ за пръв път след инжекциите, оттогава нямам такива притеснения /слава Богу/.
Навила съм си обаче на пръста, че тази година трябва да се бременее, иначе догодина ще подавам документи за осиновяване - не мога повече, нямам нерви да чакам и да си съсипвам нервите, а и не си представям да гледам бебе на 100 години. Е, аз станах на 34, но пак не са малко и е крайно време, часовника "цъка".
Честно казано сега инсето ми се струва "като на игра" и хич не разчитам, че ще се получи, но съм длъжна да пробвам всичко и тогава да мина на последния вариант.
Явно, че "Сатурновата дупка", в която съм около рождения си ден се оказа много дълбока и незнам как ще изплувам от нея, но съм силен характер и смятам да го направя все пак.
Пишете ми какво става с вас, ако мога-ще помагам с нещо, нали сме тук, за да се подкрепяме?