[b]МИЛА МИНИ! ТОВА Е МНОГО ХУБАВА НОВИНА. МНОГО СЕ РАДВАМ, ЧЕ ЩЕ СИ ИМАТЕ МОМИЧЕНЦЕ. ДАНО МАЛКАТА ПРИНЦЕСА СТАНЕ КРАСИВА ДЕВОЙКА!!!! СТИСКАМ ТИ ПАЛЦИ, КОЕТО ДОБРЕ ГО ЗНАЕШ!!!! [/b]

Ей Мини, браво слънце за госпожичката
Силве, помпа за кърма не съм носила, но ако потрябваше винаги може да помолиш някой да ти донесе стерилизирана. На мен ми се появи кърма чак предпоследния ден (5-я след секциото) много рано сутринта, а на 6-я ни изписаха. Не съм ползвала помпа там, но Мима засука още там и не ми се и наложи (е сега и двамата не щат и действа само помпата). Ако те интересува модел горещо препоръчвам AVENT ISIS - 82 лева е , но върши чудна работа. Пък и най-добре е да засуче още там, пожелавам ти го!

За помпите и аз съм за Авент....нашия хубавец не засука въобще и съм само на помпата...цедя и давам. Дони в Стара Загора е 68лв. Авента с две шишета.

Mini добре дошла в отбора на чакащите девойки . Да ти е жива и здрава госпожицата. За плацентата и аз бях с ниска в началото. Малко повече пазене и лежане и всичко ще е наред.

Cygnus, благодаря за съвета за помпата.Точно такава съм си купила.
Jam, да права си че много ги хвалят капките Инфакол и аз реших че помагата най-много затова и ги търся, ама май ще се справяме с каквото намерим ,ако има нужда.
Аз в понеделника определих с докторката дата за моето секцио и след 11 дни ще се видим с нашата малка красавица. Стискайте палци всичко да мине успешно, а после ще разказвам как е минало.

Аз си поживях безгрижно няколко седмици и ето ти ново двайсе - снощи ме стегна главата ниско отзад, усетих очите си пред изхвърчане, апарата за  кръвно показа 140  (не запомних долната граница от притеснение). До сега съм имала от ниско до нормално кръвно. Днес, естествено, го мерих едно 5-6 пъти и все се върти около 120-130/60-70. Утре влизам в 8-я месец и дано не го качвам повече това кръвно.

Спокойна вечер на всички ви!

Аз съм с много ниско кръвно. Последния път беше 80 на 50 . И най-страното е, че се чувствам добре . Преди 110-100 на 80-70, ама чак пък толкова да го сваля.

Аз си поживях безгрижно няколко седмици и ето ти ново двайсе - снощи ме стегна главата ниско отзад, усетих очите си пред изхвърчане, апарата за  кръвно показа 140  (не запомних долната граница от притеснение). До сега съм имала от ниско до нормално кръвно. Днес, естествено, го мерих едно 5-6 пъти и все се върти около 120-130/60-70. Утре влизам в 8-я месец и дано не го качвам повече това кръвно.

Много внимавай с кръвното, всеки ден си го следи!

Херчо, не се шашкай ами го опитвай непрекъснато, най-вече, когато е нито много гладен нито много сит, на спокойствие и когато си сама в стаята. Ще се научи. Митко се научи на 2 месеца чак, ама аз нали искам да им давам по-равно и съвсем я обърках явно, та сега само той суче предимно сутрин докато е сънен и докога не знам.

МИНИ , поздрави за красавицата. Лека бременност до края с момата и много положителни емоции на теб и таткото
Боровинка , надявам се това да е последното неразположение, което ще почувстваш до края на бременноста. Много мина - малко остана...вижда му се края.

високото кръвно ако се задържи може да ти направи проблем, проследявай няколко пъти на ден.стискай малко остана .

Мили мои и мен ме "опандизват" другата седмица, но кога ще е секциото още не е ясно. Доктора икса да съм му под ръка и ще решаваме в движение или в края на другата седмица и началото на по-следващата
Малко ме тресе вече шубето дали всичко ще е наред, но гледам да не мисля много много

Стискам палци, Стеф! Много силно!

Силви, Боровинка, Стефи, милички, стискам ви палци да сте добре и вие и бебчетата. Мислено съм с вас!!! Дано всичко мине бързичко и после ви очакваме отново в отбора но с 3-ма повече   и пишете как сте.

Момичета искам да споделя с вас, нещо което може би не буди тревога , но мен ме притеснява. През цялата си бременност не съм имала оплаквания, освен една алергия и малко болки в кръста. Всичко това отшумя в началото и си работих до миналата седмица. Малкият беше много спокоен до началото на 8-ми месец, но това много бързо се промени, започнаха и да ми се подуват краката. Всички изследвания, включвам и кръвно налягани са норамлни и винаги са били такива. Проблема ми е, че малкия е неописуемо див. Страшно много се джазка и ме е страх да не реши да превари с появяването си на бял свят дори и преди датата на секциото. Повечето от вас знаят, че към края на бременността е доста трудно и тромаво и ме се иска да споделите вашите последни два месеца. По книгите и интернет пространстовто се пише, че точно през тези месеци бебетата стават по спокойни и не шават толкова много,поради липса на пространство. Защо обаче при нас е точно обратното Започнах и да се чувствам виновна  да не би аз да правя нещо нередно на малкото си сладкишче и то да се опитва да му е добре.

Момичета, благодаря ви за хубавите думи
Наде, спокойно и ние сме така, само че от самото начало. Голямо джаскане е, но сега вече ти прави впечатление, защото са големи и мърдането се усеща много ясно, дори пръст да помръдне. Аз сега имам чувството, че изобщо не спи, защото постоянно нещо се избучва на корема ми

Надин и Боровинка, следете кръвното внимателно и често - в третия триместър почват проблемите с кръвното. ако е необходимо, трябва да се контролира и медикаментозно, но над 140 на 90 да не се качва! аз цяла бременност ходих с апарата за кръвно в джоба и иззобих три кила Допегит.

Надин, успокояване от джасането идва едва в началото на деветия месец, когато съвсем наедрее плодът и стане много тясно, така че не се притеснявай - от ритане не излизат предсрочно бебетата, няма връзка. ама мисля това д-р Даскалов сигурно ти го е казал

Наде, моята мома до последно си вършееше яко из корема. Няма такова нещо, че нещо нередно си вършила , живей си пълноценно и се радвай на последните месеци от бременността, колкото и тежки да са 
На мен лично през осмея месец ми беше най-тежко. После като че ли свикнах, въпреки неистовите августовски жеги, и хич не ми се разделяше с коремчето 

А моите притеснения са точно от обратното - подритва ме, но по-нежно от това няма накъде. Как да разбере човек къде е златната среда

И аз вече не се разделям с апарата за кръвно и дебна за отоци.

Наде, тя боровинката ме знае, щото накрая бях във Варна, за какви отоци ставаше дума. Краката ми си бяха загубили нацяло формата, носих маратонки 40 номер (иначе съм 37). Обаче на следващия ден след секциото направо сякаш с вълшебна пръчка всичко спадна! Прибрах се с 20 килограма по-малко, според мен всичко това  са били задържани течности (бебетата общо нямаха 6 кила). Мерех си кръвното на всеки няколко часа и се стараех да не шавам много за да не се вдига над 130. Вечерта преди секциото не знам естествено ли или вече и от силно напрежение беше станало 100 на 150-160 поне толкова го измериха там.
А за бушуването накрая нямаше място никакво да бушуват, но така ме притискаха, че направо сутрин ми идваше да извикам от болка в ребрата, явно госпожицата се е протягала с краката и ме е натискала Чудех се как да се изправя За тежестта няма да говорим