Гане, знаеш ли аз пък си мислех 4е в България е по-лесно някак. щото като имаш деца можеш да раз4иташ на родителите, а тук е толкова сложно, няма места в градините, добрите гледа4ки са малко и скъпи...
Пък като излезеш от университета си на 24, ( безработицата за 20-25 годишните тук е 22 процента, а за ниско кфалифицираните 40, знам 4е  БГ политиците обещават реки от мед и масло в Евро Съиуза, но действителността е малко по-друга ), докато намериш работа по специалността пък и на стабилен, безсро4ен договор станеШ на 28-29. После пък ако искаш да растеш в кариерата и си без деца, не те вземат щото знаят 4е към 30те ще по4неш да мислиш за деца, ако пък ве4е имаш не те искат щото ще отсъстваш и няма да приемаШ да стоиш в офиса до 20 4аса. Затова и тук средната възраст за 1во дете е 30 години, а в България това се с4Ита за третата възраст
 Аз имам късмет 4е не съм в 4астния сектор, но съм изклиу4ение.
 А може пък и в България да ве4е така, поне в по-големите градове. Ех не е лесно за нас жените, никъде  Но както казах, който няма смелост не успява !

Viarvam, за съжаление не е така. От собствен опит знам за какво говоря. Навремето, в далечната 2000 година, когато вече се бяхме събрали с мъжа ми да живеем заедно и течаха плановете за сватба, кандидатствах за работа. На сравнително хубаво място, но абсолютно безперспективна - работа за машинописка, с гръмката титла - технически сътрудник. Няма да забравя на интервюто шефа ми тогава ме пита как така съм се преместила в града. Казвам - ми женя се след 3 дена. А той веднага - а как стои въпроса с децата. Ми викам - никак не стои. Все още нямаме. А аз си правех планове да забременявам и правехме опити. Обяснението беше, че като съм толкова млада (26 годишна) имало опасност да ги оставя в най-неподходящото време и да изляза в майчински.
В България за съжаление има един голям Параграф 22 - не те вземат на работа, защото нямаш достатъчно опит, а опит няма как да придобиеш, ако не си на работа. И така си се въртиш в кръг.
Градините са еднакво скъпи и в БГ и в чужбина. На родители няма как да разчитам - майка ми работи и освен аз да бачкам за по-голяма заплата, а тя да взема майчинство - не виждам друг вариант. Освен всичко друго сме в различни градове. А на свекърва си и котка не бих поверила, за съжаление. Така че си е еднакво трудно навсякъде.

Мога само да ти кажа, че след 5 години борба - даже и за кариера нямах желание. Сутрин не ми се ходеше на работа, чак. Исках само деня да свърши по-бързо, за да се прибера в къщи и да си страдам сама.

Колко познато ми звучи само... Като добавим и обилно измиване сутрин на очите със студена вода да не си личи, че съм плакала ... всяка сутрин ...

Предложиха ми по-висока позиция и по-високо заплащане, които отказах  да ми е спокойно и да си остана в сянка и да не поемам нови отговорности за да мога да отсъствам от работа често. Каква кариера ... Добре, че работя в страхотен екип и имам страхотни шефове ... Досега да ме бяха изхвърлили на друго място - бременните и майките имат защита от закона спрямо работодателите, а жена правеща ин витро е уязвима отвсякъде ...

а жена правеща ин витро е уязвима отвсякъде ...

Даже всяка двойка бореща се с безплодието е уязвима, защото през ден се налага да ходиш на доктор и то не в твоя град....

Цитат на: cygnus в Октомври 06, 2006, 12:36:38 pm

а жена правеща ин витро е уязвима отвсякъде ...

Даже всяка двойка бореща се с безплодието е уязвима, защото през ден се налага да ходиш на доктор и то не в твоя град....

Затова не си публикувам снимката и избягва да се идентифицирам. Не, че не ме изхвърлиха от моя си отдел, за който бях единствената влязла с конкурс, когато правиха редукция на персонала. Ама, нямаше как, да не разбере шефката ми- отпуски, болнични, на които пишеше "заплашващ аборт", включително бяха в течение на лекарствата, които ползвам...

Всичко в живота си сме контролирали и сме се намирали решения, защото сме били достатъчно силни. Но на този фронт, явно силата не помага. А когато си свикнал да държиш контрола и изведнъж нещо ти попречи, се чувстваш без почва под краката си.

Точно така е !!! За съжаление. И аз съм свикнала да постигам всичко в живота си труд и упоритост. Когато срещнах тази трудност си казах "няма начин и с това да не се справя" ,но уви... И въпреки всичко надежда има докато човек е жив. Дори и да искаш да се предадеш и да се примириш - не може ! Майчинския инстинкт е невероятно силно нещо. 

Вярвам, мила! Най-напред честито за спечеленото място! Аз съм убедена, че няма място за тъга, защото ти предстои И борбата със стерилитета да спечелиш! Ще бъдеш хем добра майка, хем изявена професионално жена със самочувствие! Аз смятам, че двете неща-добра кариера и майчинство, са съвместими, стига жената да е умна и находчива. Ако фирмата ти е голяма и стабилна, ще можеш и отпуск да вземеш за процедури, лечение, в болнични да излезеш, после ще си ползваш майчинство. После все ще се спогодите с бабите или детегледачките за през деня, а вечерта ще си пълноценна майка във вихъра си. Аз си мисля, че не е важно колко на брой минути прекарват децата с майките си, а колко от тези минути са магия и истинска връзка майка-дете. Една умна жена, винаги може да комбинира нещата и да намери сили и за двете!
Успех в новата работа и скоро да се похвалиш и за другата спечелена битка!
Мари 

Не съм сигурна, че нещата зависят само от нас, умни или не, въпроса е как приемат честите ти липси на работното място. (Вярно, не за всеки това е проблем, ноооо за голяма част мисля, че е).

"Ама, нямаше как, да не разбере шефката ми- отпуски, болнични, на които пишеше "заплашващ аборт", включително бяха в течение на лекарствата, които ползвам..."
Alia-Alia, мисля 4е след 1ви 01 06 в това отношение нещата и в БГ ще се променят, защото законодателството ще трябва да е съобразено с европейското, ако ли не , 2 ще бъдат съдебните истанции към които Ще може да се прибегне, и те повярвяй не си поплиуват, в Лиуксембург и в Страсбург.
 Защото това, 4е на болни4ния ти пише мотива и 4е работодателя ти го вижда, е напълно незаконно тук- противоре4и и на конституцията, и на кодекса на труда и на няколко евро директиви против дискриминацията. УЖАС нямам думи просто  ЗА това което ти се е слу4ило в банановата ни още република.
 Мари, много ти благодаря за насър4енията, аз наистина ме4тая да създам такава интензивна и пълноценна връзка с моите биологи4ни или осиновени деца 

Viarvam, не знам в коя чужбина си, но изобщо не мисля, че с дете в България е по-лесно. защо? първо, защото детските ясли и градини вече са един малък мит - в София се чакало по 2-3 години да ти дойде ред на детето за прием в такова заведение и бъди така добър да го взимаш не по-късно от 17 часа, което при софийските задръствания означава излизане от работа в 16 часа - кой дава така?
второ, защото за гледане на дете се плаща 160 лв месечно, с което ще му купиш само памперсите. детските храни и пюренца са точно 2 ПЪТИ по-скъпи от там, където вероятно живееш, при доходи 10 ПЪТИ по-ниски. дрешките, обувките, играчките - също.
трето, работодателите основно вече са частни и желаят да обичат само млади несемейни без деца, по възможност до 30 години и с 20 години стаж, ако може...
четвърто, законодателство трудово и да има, никой не го бръсне, освен в държавните учреждения, за разлика от там, закъдето сме се запътили. но не си мисли, че на 1 януари 2007 с магическа пръчка ще станем добри и законоспазващи - няма да станем, това е сигурно.

колкото до дилемата деца или кариера (може да е деца или да си поживеем още малко) - за човек, който забременява проблемно или е на възраст, подобен въпрос не би трябвало да стои изобщо, щом така или иначе иска деца.
човек никога не знае колко време ще му отнеме борбата за дете, за да я отлага прекалено във времето и да се мъчи да я планира - това от личен опит. и нещо друго - колкото си по-възрастен, толкова по-трудничко се гледат деца, мда...

Не съм сигурна, че нещата зависят само от нас, умни или не, въпроса е как приемат честите ти липси на работното място. (Вярно, не за всеки това е проблем, ноооо за голяма част мисля, че е).

Мари_ПЗ, ако коментарът ти е по моето мнение:
аз пък съм убедена, че зависи точно от това колко е умен човек. Може би на теб и мен критериите ни за умност са различни. За мен умен човек е този, който знае, може и иска. Човек, който има самочувствие и няма да се остави да бъде разиграван, мамен, мотан и т.н. Умен човек няма да седи да работи в миризлива фирма, в която няма да те пуснат в болнични за ин витро процедура, в която няма да те освободят един пълен ден за инсеминация, в която няма да можеш да си вземеш майчинство и т.н. Умният човек, преди още да му е дошло до главата да се жени и създава деца, отдавна да е избягал от такива условия на работа. Човек винаги трябва да се стреми към прогрес, винаги да постига повече и повече-да се квалифицира, усъвършенства, да учи още и още, да обмисля нови идеи, да търси нови начала. Когато работникът се самоуважава, то и работодателят ще го ужважава. Когато работникът се самоунижава, то и работодателят му ще го унижава. Говоря от собствен опит и от това, което гледам, че става около мен. Трябва да има револЮция в главите ни-всеки миг и по всеки въпрос, иначе прогресът отива на кино.
Хайде, със здраве!
Мари

Даааааа, съгласна съм с мнението. Единственото, което имах в предвид е, че за момента в България, голяма част от частните фирми, при интервю, не приемат жени, които смятат скоро да имат деца. Говоря също от собствен опит. За 1 година - 3 интервюта с финалните реплики - Много съжаляваме, но в момента ни трябват постоянни кадри. 
Може би си права, че не се боря достатъчно, незнам... Може би не съм и достатъчно умна, но за мен на първо място е това да имам дете и наистина ще се боря, докато го постигна, пък ако ще да ми коства и работата. Не ме съдете, това си е мой избор.
Успех!

"колкото до дилемата деца или кариера", Jam скъпа, тази дилема слава на Господ пред мен не стои. Както писах по-горе, работя в държавния сектор във Франция, така 4е такъв избор е невъзможно да съществува или да бъде толериран. Моите съмнения и въпроси бяха относно това как да направя и дали въобще ще успея  да имам "кариера и бебе", но това е сигурно защото някак несъзнателно бих искала успеха, който наскоро постигнах да бе, не в професионален план, а в порбата срещу стерилитета...
 Колкото за ситуацията спрямо отглеждането на деца, явно наистина съм с впе4атления с давност отпреди 10-15 години, поне що се отнася до големите градове  Но като гледах в малкото град4е, където съм родена, как пове4ето ми познати забременяха на по 22, мислех си 4е то е защото  за тях няма конфликт с другите им дейности в живота.
  А за градините, да права си 160 лв за БГ са страшно пари. Тук цената е 10 процента от месе4ния доход на 2мата родители - ако вземаш пове4е плащаш пове4е, според приходите. Цялата социална система е на принципа на редистрибуцията (пари4ните вноски и правата са пропорционални на заплатата), не е перфектна, но е поне социално справедлива.
 Така 4е да са живи и здрави родителите ни,Гане да ме прощаваш, не вси4ки са безнадеждни
  Фанта и ако има други у4ащи се - детегледа4ка на запад е страшно перспективна професия и добре платена при това, та ако не сте си избрали професия...

   Така 4е да са живи и здрави родителите ни,Гане да ме прощаваш, не вси4ки са безнадеждни
 

Мила, за съжаление майка ми и баща ми са далеч и няма как да ми помагат. Както казах вече - на други не разчитам. Така е - не всички са безнадежден случай, но не винаги родителите имат възможност да помогнат.

Viarvam, имах известно предчувствие, че си във Франция.
щом си там, особено пък щом си функционер - мисля, че ще успееш да съвместиш двете дини
ако не е секрет, в кой град си? може и на лично съобщение...

И аз мисля, че е отвратително, че се пише диагнозата пред работодателя - като съм носила болнични и със "sterilitas primaria"  ми е било много неприятно да го представям, това си е нахълтване в личното пространство и влизане в устите на хората

И аз мисля, че е отвратително, че се пише диагнозата пред работодателя - като съм носила болнични и със "sterilitas primaria"  ми е било много неприятно да го представям, това си е нахълтване в личното пространство и влизане в устите на хората

От една страна, даване на храна на клюките, които в някои фирма са и доста злонамерени, не просто "чесане на езици", а тактически планирани;
От друга страна, добър повод за отхвърляне на такава служителка при поредната редукция на персонала.

За мен умен човек е този, който знае, може и иска. Човек, който има самочувствие и няма да се остави да бъде разиграван, мамен, мотан и т.н. Умен човек няма да седи да работи в миризлива фирма, в която няма да те пуснат в болнични за ин витро процедура, в която няма да те освободят един пълен ден за инсеминация, в която няма да можеш да си вземеш майчинство и т.н.

Мари и умен да е човек като е притиснат от време (репродуктивно) и нуждата от средства е склонен да прави всякакви компромиси и спрямо работна среда, ръководен персонал и т. н. и да го понася В България повечето от хората са още такива, еснафи и тесногръди егоисти

Мари и умен да е човек като е притиснат от време (репродуктивно) и нуждата от средства е склонен да прави всякакви компромиси и спрямо работна среда, ръководен персонал и т. н. и да го понася В България повечето от хората са още такива, еснафи и тесногръди егоисти

Тук е момента да спомена,че аз лично съм в това положение.Преди повече от три години се преместих на нова работа,която единствено ми дава възможност за повече свободно време.Това беше крачка назад в кариерата ми(на този етап не мога да се развивам изобщо професионално).Компромисът,който направих със себе си бе адски болезнен,но това бе решението в моят случай,а то е ,че избрах да се боря да стана майка.При мен не се получи да са съвместими двете неща.Но,не съжалявам!Знам какво искам и ще се боря за него!Така,че не всичко е розово в този живот,колкото и да си умен!

Баракудка съкровище, Господ вижда ! Няма да те забрави !
А ина4е пак повтарям, то4но такива граждански и обществени сдружения като За4атие ще допринесат за това, ако не нашето пожертвано поколение, то поне следващите (нашите деца  ) да не страдат от социалната и финансова, и правна немощност на мащехата "държава".

Viarvam,затова се гордея с тебе! :hug2:Искрено ти се възхищавам и наистина ти пожелавам да се сбъдне най-съкровената ти мечта!