Здравейте моми4ета,
при мен стимулацията с Пурегон не даде резултат миналия цикъл, но аз бях в такъв стрес, поради това 4е се подготвях за един професионален конкурс , 4е просто бе невъзможно да стане нещо 
 Успях конкурса  , което ще динамизира доста кариерата ми, но сега пък по4ти ме е яд, щото бебеправенето, обективно не е най-подходящо взето обтоятелствата. Но пък ми писна от 5 години все така да се разкъсвам между желанието да съм задоволена в професионален план и това да имам дете. Сърцето ми се къса...
 Реших 4е каквото ще да става - няма да прекъсна протокола - ще направим предвиденото инсе и каквото Бог дал !
 За въпросната промоция се "борихме" 190 4овека от цялата страна за 35 места. Никога не съм имала по-тежки изпитания, не просто изпити, тоест много вложих  и много са тези които биха искали да са на мое място, а аз някак след бурната радост съм като 4е тъжна... Сигурна съм 4е ако бях спе4елила в другата борба - срещу стерилитета, щях да съм ЩАСТЛИВА истински...

Имали ли сте такива противоре4ия и как се справяте?

Мога само да ти кажа, че след 5 години борба - даже и за кариера нямах желание. Сутрин не ми се ходеше на работа, чак. Исках само деня да свърши по-бързо, за да се прибера в къщи и да си страдам сама.
Ако наистина искаш дете - кариерата ще се вмести някак в плановете ти. Просто дойде ли детето - всичко си идва на мястото. И желанието за професионално утвърждаване, и самочувствието... Всичко. Просто тогава се чувстваш като завършена жена.

Благодаря ти Гане, винаги си на линия.
ДА наистина искам дете, затова няма да прекъсвам плануваните стъпки...
Кой знае пък, може би не е станало досега и поради това, 4е ме беше все страх да не бъда фрустрирана, нереализирана социално и професионално   майка ! За мен това бе от зна4ителна важност, може би заради моето собствено детство, не знам.

Не мисля. Просто не си била готова за това решение. Когато спре да ти се ходи на работа и единственото нещо, за което мислиш е как да преживееш поредния отрицателен тест, значи си готова. Колкото до фрустрирана или нереализирана - повярвай ми, няма нищо по-хубаво на света от детската усмивка. Деня, в който ти се усмихнат за пръв път, абсолютно безкористно, само на теб, сякаш ти си цяла една вселена... тогава разбираш, че нито един професионален успех не може да се сравни с тази чиста, детска усмивка.
Пожелавам ти късмет и много сили в новото ти начинание!

Здравей, напълно нормално е да искаш кариера. Когато започнах да ходя по лекари и осъзнах, че пътя ще е дълъг оставих развититето си на заден план. Намирах си НЯКАКВА работа, която с удоволствие ще напусна при бременност. Но в един момент нито бебе, нито хубава работа. Преди година започнах нова работа, която ме прави наистина щастлива. Развивам се успешно, издигам се. Толкова много ми харесва, чувствам се пълноценна. Успоредно с това продължавам борбата със стерилитета. Оказа се, че може да имаш и двете. Просто намерих вътрешно равновесие и душевен мир. Пожелавам ти успех и с работата и с бебеправененто. Всичко ще си дойде на мястото един ден, сигурна съм. Не се отказавай:)

Аз също съм доволна от мястото където работя и работата която върша. Истината е обаче, че имах още поне 2-3 предложения за още по-хубава работа, по-висока длъжност, но разбира се и по-големи отговорности. Не приех нито едно от трите за да мога да отделям повече време за изследвания и манипулации. Мисля си, че след като така желаното дете се появи, ще имам по-голямо желание за кариера и лично развитие и ще наваксам пропуснатото.

В момента работя нещо, което не ми харесва особено, но живея в малък град и това е най доброто, което мога да намеря.
Ходих на няколко интервюта за по-добра работа в други градове, но винаги се отказвах, защото когато работиш с нови хора и имаш повече отговорности е трудно да вземаш отпуски, да излизаш в болнични и т.н.  А при сегашната ситуация на целенасочено бебеправене, изследвания, манипулации, АРТ, приоритет има безпроблемното излизане от работа. Вече мисля, че съм съгласна да работя и посредствена работа, ако това е цената на детската усмивка и думичката "мамо".

Всеки сам избира приоритетите си. На този етап моят е да имам ДЕТЕ, а не кариерата.

От 3 години се борим упорито за бебче. Преди това не бяхме узрели за такова решение. Работех много, даже по 24 ч., няма събота, неделя, няма отпуски, непрекъснато проекти, срокове, командировки... Раздавах се максимално. Естествено, чудесна кариера, чувствах се добре, докато не дойде момента, когато се оказа, че  бебеправенето ще бъде труден и мъчителен процес. Бях свикнала, че мога да постигам всичко, което съм решила, независимо колко много трябва да вложа от себе си, но ето, оказа се, че бебеправенето ще зависи изцяло от други хора (лекарите) и сигурно от Божията воля. И въобще нещата няма да са под мой контрол, както е било винаго до този момент. Освен, разбира се, да се съхранявам психически и физически и да намирам необходимото време за поредното ин витро. Не искам кариера без бебче. Поставих работата си в някакви рамки и не правя никакви компромиси с бебеправененто. Знам, че никога няма да бъда щастлива нито аз, нито съпругът ми, дори да имаме най-зашеметяващата кариера, когато се прибираме вечер и няма кой да ни подаде ръчички да го гушнем.

Аз съм поставена пред същата дилема. И аз досега отдавах приоритети на работата. Още повече,че аз работя и извънредно, просто професията ми е таква,че позволява и частна практика. Излишно е да казвам, че целия ми ден ми преминава в работа, излишно е да споменавам за преумората, нервите, напрежението. При такова състояние, започнах опити за бебе. Ами неуспешни засега. Незнам дали са от преумората, липса на време или от огромното напрежение. В момента си лекувам възпален яйчник и докато трае лечението отново съм активно натоварена с работа.  Семейството ми и половинката ми се сърдят и обвиняват, че все отлагам и все се товаря, а аз все обещам, че ще се освободя от ангажиментите си. Но честно на моменти мисълта за дете така болезнено ме пронизва и се усещам, че тези моменти зачестяват. Та аз още 30-40 год. ще имам възможност да работя и да градя кариера. Но уви няма да мога да правя деца след толкова години.
Затова "Viarvam" те съветвам да си решиш на първо време въпроса с детето, след това пак ще имаш възможност за работа и за кариера.Е вярно трудно ще е, но кариера така или иначе се прави трудно, поне докато я правиш ще знаеш за какво я правиш и покрай нея ще си изживееш много положителни емоции с децата.
Защото сега при мен само работа, работа, напрежение, отговорности.Единствено ме стопля усмивката на половинката, защо да не ме стопля и усмивката на прекрасната ми принцеска или малкия юнак. Дай боже да стане така!!!:-)))

Viarvam, това е една везна, която ти не можеш да наклониш на където искаш. Би трябвало да искаш да запазиш равновесието. Знам ,че те тормозят разни мисли (кое да избереш?,дали е правилен избора ти?), но приеми че това не са две дини под една мишница, а са две отделни цели които могат да вървят и ръка за ръка. Ти си силна и можеш да се бориш. Ще се справиш, но трябва да си повярваш. Все пак  и можем всичко 

Миличка, убедена съм, че всички тук знаят за какво точно говориш, но всеки си прави разчет на приоритетите. Сигурна съм, че искаш да имаш бебе, затова не се притеснявай да преследваш целта си. Кариерата си е кариера, но животът назад не се връща, затова го изживей пълноценно. Когато усетиш малкото да мърда в теб, а после и като видиш усмивката му, ще разбереш, че всичко това си е струвало. А пък и аз смятам, че всички тук сме способни млади дами и ще се справим и с двете  така че действай с работата смело, а като дойде бебока така или иначе ще я отложиш за известно време.
Успех!

Първо поzдравления zа спечеления конкурс!
Не се чувствай виновна, че професионалният ти успех ти носи такова удовлетворение. Може би точно от такова приzнание имаШ нужда, zа да успееШ и в борбата със стерилитета. А когато нуждата ти да станеШ майка се превърне в смисъл на живота ти, теzи въпроси Ще намерят прост и едноzначен отговор.
Успех!

Браво на момичето! :balk_16:Превърни професионалното си издигане в позитивна тяга в борбата за малкото човече!Ще се справиш,не бой се!Дори мисля,че така "залисана" професионално,няма да ти минават мрачни мисли за другата борба!Успех и много щастливи мигове!

Бях свикнала, че мога да постигам всичко, което съм решила, независимо колко много трябва да вложа от себе си, но ето, оказа се, че бебеправенето ще зависи изцяло от други хора (лекарите) и сигурно от Божията воля. И въобще нещата няма да са под мой контрол, както е било винаго до този момент.

Защо ли ми звучи много познато?!

Благодаря ви моми4ета за съветите и за поздравленията.
Аз наистина икам вки4ко - да не работя само за едната заплата, а да имам професия, която да ми носи социално признание и ли4но удовлетворение. От труга страна не мога дори за миг да си представя да си изживея живота без да отгледам детенце 
 Около мен има доста жени постигнали и двете неща, бившата ми директорка има 3 деца ( последното го е родила на 40) и 2 брака,  възхищавам им се безкрайно , но се питам как правят това?
 Ако беб4о се бе явил слу4айно, щеше да е по-лесно : нямаше да имам избор. Но аз не исках това, знам какво е родителите да се лишават заради  теб , знам и от обкръжението си какво е да имаш депресирани родители, които не дамо не са се реализирали, но не могат да го преодолеят и просто да възпитават децата си с лиубов. Но понеже много планувах и умувах, ето ти сега - борбата е по вси4ки линии, кариера, бебеправене... Изтощетелно е, но така е трябвало...
 Но не се съмнявайте, искам много, но ако не си поставяме високи цели няма и да имаме големи успехи 
 Дерзайте вси4ки вие, еманципирани и независими моми4ета, които сте  в подобна на моята ситуация
   

Цитат

Бях свикнала, че мога да постигам всичко, което съм решила, независимо колко много трябва да вложа от себе си, но ето, оказа се, че бебеправенето ще зависи изцяло от други хора (лекарите) и сигурно от Божията воля. И въобще нещата няма да са под мой контрол, както е било винаго до този момент.

Защо ли ми звучи много познато?!

Аз си мисля, че това е основният ни проблем, на повечето момичета тук.
Всичко в живота си сме контролирали и сме се намирали решения, защото сме били достатъчно силни. Но на този фронт, явно силата не помага. А когато си свикнал да държиш контрола и изведнъж нещо ти попречи, се чувстваш без почва под краката си. Аз поне, така се чувствам.

Ами повечето от нас се борят за всичко сами, свикнали сме да разчитаме на себе си, защото сме мъжки момичета. Вярно не без помощ от мъжете си. Но това, което е уж запазена марка само за нас жените, изведнъж се оказва извън нас и не можем да го контролираме. Все едно някой ни е издърпал килимчето под краката и ни е оставил да се чудим за какво иде реч. А всички знаем колко е трудно една жена да се реализира сега, каква е българската действителност и през какво сме принудени понякога да преминаваме. Вярно, победите ни са по-сладки когато са по-трудно извоювани, обаче това, което е извън нас и с което не можем да се справим сами ни прави ужасно безсилни. Учим се от малки да сме "оправни", да можем всичко и изведнъж... нещо, което не може да направим. А когато зависиш от някой друг, безсилието е невероятна спирачка за ентусиазма. Въпреки това не се отказваме да имаме едното и другото

Гане, знаеш ли аз пък си мислех 4е в България е по-лесно някак. щото като имаш деца можеш да раз4иташ на родителите, а тук е толкова сложно, няма места в градините, добрите гледа4ки са малко и скъпи...
Пък като излезеш от университета си на 24, ( безработицата за 20-25 годишните тук е 22 процента, а за ниско кфалифицираните 40, знам 4е  БГ политиците обещават реки от мед и масло в Евро Съиуза, но действителността е малко по-друга ), докато намериш работа по специалността пък и на стабилен, безсро4ен договор станеШ на 28-29. После пък ако искаш да растеш в кариерата и си без деца, не те вземат щото знаят 4е към 30те ще по4неш да мислиш за деца, ако пък ве4е имаш не те искат щото ще отсъстваш и няма да приемаШ да стоиш в офиса до 20 4аса. Затова и тук средната възраст за 1во дете е 30 години, а в България това се с4Ита за третата възраст
 Аз имам късмет 4е не съм в 4астния сектор, но съм изклиу4ение.
 А може пък и в България да ве4е така, поне в по-големите градове. Ех не е лесно за нас жените, никъде  Но както казах, който няма смелост не успява !

Котаранка, Ред Моника - дотолкова ми е познато, това което сте писали... аз просто не мога нищо повече да добавя... При мен ситуацията е същата...

Добре, че поне по отношение на излизането от работа не ми се създават проблеми... само казвам, че ще закъснея, или ще отсъствам по-дълго време... Това е достатъчно