Благодаря ви момичета за отговорите. Ники при мен проблема не е болката. Това е най-малкото ми притеснение дали ще ме боли 2 часа или 2 седмици. Просто искам да съм наясно и да се подготвям вече психически за това което ми предстои, а не да съм в невидение. По принцип съм ЗА естествено, че ми писнаха вече тия интервенции, то не беше операция на гърдата, лапароскопия, коремна... Е стига толкова. Като ветеран от войната съм вече 

Илейни и на мен ми се ще да родя нормално. Нямам някакви гинекологични проблеми, но заради възрастта ми казват, че било по-рисковано. Избрах си лекар, който по принцип е за нормално раждане, но също така е добър и в секциото. Още при първия преглед ми заяви - Щом си на 40г., нека не рискуваме, а да правим секцио. Обясних, че предпочитам нормално. Каза, че за сега нищо не може да ми обещае, не било невъзможно, имал пациентка родила нормално на 46г. Разбрахме се, че при прегледа в началото на 9 месец ще вземе решение в зависимост от ситуацията.

Момичета,нуждая се от съвет.
Преди 3 години родих по естествен начин и бях сравнително доволна.Изтраях си болките в къщи,получих нужното разкритие и почна същинското раждане.Очакваше се да стане бързо(от думите на лекаря),но не би.То за мен,както очаквах дни да се мъча 2-3 часа ми се виждат малко.
Проблема бе ,че детето тръгваше да излиза и се връщаше.Караха ми се,че не напъвам правилно.
След като се роди бебка доктора спомена нещо за ръчичката ѝ,че била до вратлето и затова не излизала.Това ми бе последна грижа тогава(дори реших,че ме успокоява да не виня себе си),а и ми предстоеше 30 минутен шев и кройка.
Съвсем скоро пак ми предстои раждане и АГ-то ме пита как ще раждам(а я знам като доктор препоръчващ естествения начин),стана дума и за предното раждане и се оказа,че е доста осведомена,а накрая говорейки за трудностите,които съм изживяла ги обясни с това,че „отдолу съм тясничка“ .Аз това си го знаех и преди,но така и не попитах има ли значение.Сега обаче ми минава през ума,че ако пак ще ме шият( най-ужасният момент от цялото раждане)и ще се възстановявам цял месец,то по-добре да ми насрочат секцио.Отгоре на всичко плацентата е предлежаща и четох,че също е условие за секцио.
Има ли някой с подобен проблем и какво можете да ме посъветвате...

Момичета, за такова нещо съвет само лекаря може да даде.
Изберете си лекар при който ще раждате и му се доверете!

Аз от опит мога да споделя. Първото ми раждане на 18год. беше нормално. С 12 часа болки и после 2-3 седмици не можех да седна на д-то си.
Второто раждане на 37год., бременност след ИКСИ и един куп притеснения дали ще го износя и дали ще се роди здравичко, реших че искам до родя секцио. 3 дни след секциото почти нямах болки и се чувствах чудесно.
Ако трябва да раждам 3-ти път бих избрала отново секцио.

Каквото и да решите, успех!

При нормалното след раждането няколко часа след това си на крак, но ако имаш тежки контракции, болките са нечовешки.

Защо да трябва да боли? Има начин хем да е нормално, хем да не се мъчиш - казва се епидуралана упойка. Аз родих нормално с епидурална и никакви болки. Възстановителен период не съм имала - бях си добре веднага след това. Имах слаби болки отдолу точно един ден.

Б.

Боби, ненавсякъде има епидурална в България (в по-малките градове не се предлага тази "екстра"). А и Галя говори за преди доста години.

Илейни, мила, наистина каквото каже доктор, който води много раждания. Аз се доверих на д-р Дяволов и не съжалявам. Но, моят съвет е, ако е възможно нормално раждане, да го избереш. Възстановяването след секцио е доста по-продължително. Секциото си е операция и аз ако имах избор щях да родя нормално. Успех!

Bobbie много добре знам какви упойки има в Бг. Представи си, че имах проблемно раждане и трябваше да изтърпя тези болки, говоря за контракции, много преди 2см разкритие дори.
И не съм първата, която е със силни болки по време на раждане.
Моята приятелка  ражда във Ванкувър, 30ч силни контракции до изваждането на бебето.
Упойката й я сложиха малко преди да роди.
Така че няма как да ти сложат упойка от 1 контракция и ти да си пиеш сладко кафенцето и да си чакаш.
Извинявай, но ме ядоса твоя пост.

Мда, тук съм съгласна с Николина. Често доста некоректно се представя информацията за обезболяване при естествено раждане /не казвам нарочно/. Страшно много жени, между които и мои познати, остават с впечатлението, че едва ли не при първите контракции още, ти слагат епидуралчето и ти си седиш спокойно докато бебето излезе и това е. Не е особено ясно за повечето, че трябва да се дочака 4,5 см разкритие /ако не греша/, че чак тогава да се пристъпи към епидурална анестезия.
А кога и дали ще настъпи такова разкритие, никой не може да каже, освен ако не претендира да е врачка, а не лекар  Последният случай в тази връзка, за който се сещам е Раиска, която си отнесе 12 часа контракции и е докарала до 2 см. разкритие...е на жени като нея опцията епидурал не им е от полза все пак.
Отделен въпрос е, че в БГ, извън няколко големи болници в София, Пловдив, Варна и може би още няколко града - няма анестезиолози обучени и способни да поставят такава упойка. Примерно в Стара Загора /където съм/, секцио се прави масово с пълна, а не със спинална упойка, просто защото няма кой да постави спиналната. Включително и в двете лъскави, частни болници, а тук не е някой забит малък град все пак, в още по-дълбоката провинция...ясно как стои този въпрос 

Умишлено не взимам отношение конкретно по темата "секцио, или нормално раждане", защото според мен това е въпрос на личен избор, медицински показания, лекарска преценка и пр.

Просто исках да обърна внимание на факта, че както се натъртва за прословутото "трудно възстановяване след секцио" примерно, редно е да се каже и как и на какъв етап всъщност, се обезболява естественото раждане. Не някое момиче да попадне в родилното с контракции и да се "охълца" тогава от новината, че трябва да си изтърпи контракциите до нужния от медицинска гледна точка момент, за поставяне на епидурална упойка.

Така че няма как да ти сложат упойка от 1 контракция и ти да си пиеш сладко кафенцето и да си чакаш.
Извинявай, но ме ядоса твоя пост.

Не знам защо те ядосва това. В повечето случаи няма силни контракции преди да станат по-начесто. На мен ми я сложиха при 2 см разкритие, защото контакциите ми бяха на 3 минути и бях със спукани води.  Общо взето баш така стана както казваш, че нямало как да е - сложиха ми упойка и седях и чаках. Ако започнеше да ме наболява си пусках нова дозичка.
 А като стигнах до 10 см ( след 6 часа - общо 8 часа беше всичко до тогава) решиха че ще чакат лекарката още един час и ми казаха да поспя докато дойдела, че тогава да напъвам. И аз общо взето това правих - дремах. Дори пишех из форумите през повечето време, момичетата от темата за бременните могат да потвърдят. Мъжът ми не можа да повярва, че така леко мина всичко, защото очаквал поне изморена да изглеждам, пък аз не бях.

Всички, с които тук съм говорила са ми казвали че раждането им не е било кой знае какво именно заради епидуралнатаи съм учудена, че тук има подобни мнения. Явно проблемът е не какво има, а как го ползват. Кел файда, че ти я дали като се измъчиш преди това. Не разбирам защо го правят. Не ми е ясно от какъв зор ще те карат да чакаш, ако имаш толкова чести контракции.


Б.

Никой не слага упойка "малко преди да се роди" бебето, упойката си има интервал от ... до см разкритие да се постави, защото ако е под определения минимум ще забави разкритието и ще удължи предродилния период, а ако е над определени см разкритието ще въздейства върху периода с изгонването на плода и родилката няма да може активно да участва, а това всъщност е важното в процеса на нормалното родоразрешение
ето тук идва мястото на добрия специалист, да определи правилната доза и точния момент

На мен ми сложиха катетър в гърба, в който течеше постоянна малка доза през цялото раждане. Освен това имах възможност, ако не ме е обезболила да натискам един бутон, така че да получавам допълнителни дози, ако имам нужда. При мен стандартната доза дето върви постоянно  беше прекалено силна и започнаха да ми играят краката, та се наложи да ми я намалят и да ме оставят предимно на моето си натискане.


Боби

Съгласна съм с Мини,и аз постъпих с 4см. разкритие със много леки болки,а на 5см. ми сложиха епидуралната като за 30мин. направих 10см. и участвах активно в раждането

Според мен много зависи от прага на болката на човек и тогава евентуално да се прецени дали има нужда от такава упойка. Мен ме приеха с 5см, като въобще нямах никакви болки дотогава. Пукнаха ми мехура и седях и чаках да ме заболи. Чак на 9см започнах да усещам болка от контракциите и то лека. През цялото време си говорих по телефона с мъжа ми, той дори се чудеше аз ще раждам ли или не.
Когато доктора започна да намества Криси и почнах напъните, тогава започна и по-силна болка, но само за около половин-един час. Мигновенно изчезна и тя, при вида на моето първо малко бебче. Докато гледах него, дори не разбрах какво стана и как изкараха Дани (той се обърна с краката и се наложи да ми срежат шийката да го изкарат).
Мисълта ми е, че не винаги е необходима упойка. Пък и вкрайна сметка това са няколко часа и най-сладката болка на света! Няма значение как ще родиш, дали със или без упойка. Важен е крайния резултат - здраво бебе и здрава майка!

Добре де, ясно, че раждането на дете е супер емоционален момент, може би най-емоционалният в живота на една жена. Но когато обсъждаме чисто медицински въпроси, ми седи доста несериозно темата да се обгръща в романтичен ореол, за сметка на фактологията.

Има и леки естествени раждания, има и доста тежки такива, всяка жена има различен праг на болка, различни страхове относно родоразрешението. Една се страхува от упойки и операция, друга от потенциални усложнения в хода на естествено раждане и съпровождащите го болки...лекарска намеса, за да се извади бебето, ако  се налага с вакуум, форцепс и пр.

В крайна сметка, когато се говори по тези теми, най-важно е да се предостави максимално обективна информация,  на базата на която жените, на които им предстои раждане да си преценят кое и защо предпочитат и  естествено да консултират своите решения и заключения по въпроса с лекаря си.

Лично аз, изхождам от позицията, кои са най-лошите варианти за мен и бебето при секцио и при нормално раждане и на базата на това преценям.  Ако се случи най-доброто – добре дошло. Ако нямам този късмет – поне да съм подготвена какво ме очаква при проблем.  Взимам предвид естествено и индивидуалните си особености. Това при коя жена,  как е минало конкретно – не може да бъде база за изводи и заключения. Всички се надяваме при нас да мине леко и безпроблемно /все едно естествено, или секцио/, ама не всички ги огрява както знаем.
За това считам, че е най-добре тези въпроси да се обсъждат с почти суха фактология, без да се преекспонира нито „страшната”, нито романтичната им страна.

„Сладки болки” – няма. Хора, които биха се насладили на какъвто и да било вид болка, обикновено могат да бъдат диагностицирани от съответните специалисти. 

Има мотивация, която би те накарала да понесеш определено количество физически страдания, така казано – да. Но това трябва да е осъзнат и дълбоко мотивиран избор, а не  да ти се наложи да го преживееш, поради липса на достатъчно информация, или некоректна такава, когато настъпи момента и „няма назад”.

Че всичко се забравя – ясно. Човешкият мозък е така устроен, че да ни защитава от всякакви негативни спомени преживявания.  Но няма нужда нещо „да бъде забравяно”, ако то просто  може и да не бъде преживяно нали?
Та, за да не ни се налага да забравяме каквото и да било, понеже е било тежко и неприятно, най-добре е да сме добре информирани и подготвени какво аджеба ни предстои и как точно се случва.

Пожелавам безпроблемно раждане и здрави бебета, на всички, на които това им предстои! 

Аз едно нещо не мога д аразбера, въпеки че отскоро ме занимава темата. Защо лекарите, на които би следвало да вярваш, че изпълняват дълга си, съветват всички и дори настояват да раждат с цезарово сечение. По-доходно ли е за тях, въпреки че цените с избор на екип са еднакви? Или май ако си избрал екип тогава евентуално може да са искрени и не настояват, защото да родиш по принцип е БЕЗПЛАТНО.
Разбира се има и изключения, но това са ми общите наблюдения.. Също изключвам случаите, когато е ясно че няма избор или има риск за бебето и майката.

При нас тезата ти за лансирането на секциото важи с пълна сила. Предполагам защото е планувано /няма да вдигаш доктора в 3 през нощта, краткотрайно /в най - лошия случай час и половина/ и доста по - скъпо платено. За лекарите е абсолютно рутинна операция.
Аз бях подготвена след усложненията от нормалното си раждане за следващо секцио, но въпреки това отидох на друго мнение. Изчела съм достатъчно за себе си и ще се доверя на лекаря.

Аз пък се чудя какво я бистрите тая тема, че и тука всеки обяснява и се тръшка, че неговата теза е най-правилна.
Има лекар, лекарски екип, той носи отговорност за вас и като сте си го избрали, ще му се доверите. Ако вие разбирахте от секцио, епидурална, спинална анестезия, забременяване и т.н. нямаше да пишете по форумите, ами щяхте да работите гинеколози.
Харесвате си доктор, той е вашия водещ в дебрите на раждането и го слушате. Като завършите медицина, тогава ще имате право на свободни съчинения.
И това за болката - сладка, горчива - и при двете я има. Всеки си знае задните части и колко от това, сладко или горчиво, може да понесе.
Като си намерите доктора, на който се доверявате - питате за всичко, което ви тревожи и заедно с него решавате какво да правите. Ако има риск за вас или за бебето, доктора преценява какво да ви прави, не вие, защото не носите отговорност за себе си.

Ако вие разбирахте от секцио, епидурална, спинална анестезия, забременяване и т.н. нямаше да пишете по форумите, ами щяхте да работите гинеколози.
Харесвате си доктор, той е вашия водещ в дебрите на раждането и го слушате. Като завършите медицина, тогава ще имате право на свободни съчинения.

Не съм съгласна с това. Лекарят може да даде мнение и да осведоми, а аз мога да взема  информирано ( благодарение на него) решение. Това в случай, че съм избрала лекар, на който да вярвам. Ако още не съм, то аз не съм човек без никакъв мозък, че да се доверявам на някого само защото има тапия за нещо. Има добри и не толкова добри лекари и всички го знаем това. Нормално е човек да желае да е по-информиран по въпроса, че сам да си прецени после на кого и какво да вярва.

По тази твоя логика излиза, че този целият сайт е напълно излишен.

Боби