Според мен въпроса опира до личния избор. Поне аз съм против секцио, ако няма медицински показатели за провеждане. Все пак след секцио възстановяването е по-дълго, в родилното стоиш известно време без бебчо, а и след това има период мисля от 2 или 3 години в които е желателно да се пазиш от забременяване. А живот и здраве- аз не мисля да чакам толкова 

Солидарна сьм с mini.Както сьм писала вече тук вьв форума миналата година ноември месец правих лапаромиомектомия.Имам и едно дете,родено по естествен начин.Сравнявайки периодите на вьзстановяване сьм твьрдо за раждането.Родилните болки се забравят и отшумяват много бьрзо,докато оперативните дьлго напомняха за манипулацията.Малко сьм притеснена че в момента бебенцето ми е застанало седалищно,може и да се наложи да ми направят секцио,дано се обьрне до ноември.

 Аз също съм За нормалното раждане, ако не е наложително секциото. Поради простата причина,че и аз не искам да чакам 2 години за второ Разбира се, каквото се наложи

Аз пък съм за секцио, особено когато става дума за бременност след стерилитет и при по-напреднала възраст. По-голям е контролът от страна на лекарите при раждането и по-малка е вероятността от усложнения и най-вече бебчо не се мъчи. При мен беше планово секцио със спинална упойка и съм много доволна. Вярно, възстановяването е по-бавно за разлика от нормалното раждане, но не ми се поемаше излишен риск, а и не се знае при разкъсвания при нормалното дали възстановяването не става по-бавно отколкото при секцио. В крайна сметка секцио се прави при показания - голяма част от показанията ги имах - бременност след стерилитет (в частност след ин витро), двуплодна бременност, относително по-напреднала възраст (34) и не на последно място моята лична преценка освен тази лекарите

Морков, умирах от страх да не се наложи да раждам секцио! За радост Мати се объна още в 6 месец и най-голямото притеснение отпадна! Разбира се, ако се беше наложило щях да легна под ножа, но не се наложи! Ако нямаш показания за секцио, не виждам причина да го правиш, още повече, че знаеш за усложнинията, които могат да настъпят при него с бебето! И все пак би трябвало лекаря да прецени и ти да решиш, но аз винаги съм се водила от мисълта, че природата е измислила жената да ражда вагинално и всички механизми, свързани с раждането, са пригодени за това.

Аз пък съм за секцио, особено когато става дума за бременност след стерилитет и при по-напреднала възраст. По-голям е контролът от страна на лекарите при раждането и по-малка е вероятността от усложнения и най-вече бебчо не се мъчи. При мен беше планово секцио със спинална упойка и съм много доволна. Вярно, възстановяването е по-бавно за разлика от нормалното раждане, но не ми се поемаше излишен риск, а и не се знае при разкъсвания при нормалното дали възстановяването не става по-бавно отколкото при секцио. В крайна сметка секцио се прави при показания - голяма част от показанията ги имах - бременност след стерилитет (в частност след ин витро), двуплодна бременност, относително по-напреднала възраст (34) и не на последно място моята лична преценка освен тази лекарите

Напълно подкрепям Cygnus и аз не бих родила със секцио!!!

Абсолютно съгласна съм с Дони, аз също съм за секцио, особено при такива случаи като нашите.
И аз имам коремна операция от извънматочна бременност, ами честно да ви кажа, възстановяването ми беше супер кратко и нямах никакви оплаквания, естествено няма гаранция, че при повторна операция пак ще е същото, но поне долу горе знам какво е.
За мен най-важно е бебето ми да се роди живо и здраво по най-безопасния за него начин, а за себе си и възстановяването не се притеснявам, поне не на този етап.
И това че след секцио се чакат 2-3 г. за повторна бременност са митове и легенди. 1 г. е напълно достатъчна.

Айде и аз да си кажа като прясно оперирана Ако се беше обърнал бебчо и аз щях да се напъвам да си раждам нормално. Категорично бях против операция. Но... в болницата се срещнах с професорката, завеждаща отделението и тя ми обясни някои неща, та ми се наложи да се съглася с нея.
Първо - за мен беше опасно да раждам нормално, защото имам двурога матка и нямаше гаранция, че няма да скъсаме преградата. Освен това бебето не се беше обърнало и нямаше никакви индикации да го направи.
Второ - контракции почти нямаше, оказа се, след като ме отвориха, че съм имала изключително малко околоплодни води, което пък води до риск при едно нормално раждане.
Трето - по въпроса за пазенето и второто дете - след моите притеснения и обяснения, че съм чакала прекалено дълго за това и че искам веднага да почна опитите за второто дете - лекарите тук ми казаха, че 1 година пазене е напълно достатъчна и може да се сметне, че всичко е наред. След обстоен преглед, при който да се види дали матката се е прибрала и дали всичко е в ред - казват дали може да продължиш напред
Колкото до възстановяването - всичко си зависи от организма. Изобщо не е гаранция при кое раждане как ще се оправиш. Единственото нещо при секциото е да се пазиш да не вдигаш тежки неща в самото начало.
Ако има медицински показатели за това - не би трябвало да се притесняваш от секцио. Ако няма - и всичко е наред, т.е. бебето се е обърнало, тръгнало е и т.н. - раждай нормално. Важното е да се доверяваш на лекаря си какво е най-добре за теб и бебо!

Аз съм  за секцио

Морков, да вземем да сложим една анкетка към темата, а?

Морковче, специално за тебе секциото е по-добрия вариянт - предвид предишната ти доста утежнена акушерска анамнеза, соматотипа (строежа на тялото ти), възрастта и ценния плод.

Дони, за какво ти е анкета, тези неща не се решават така.

Аз не съм бременна и принципното ми мнение е следното:
при нормални бременности, млади родилки, добре следена бременност и липса на показания за цезарово сечение - твърдо съм ЗА ЕСТЕСТВЕНО раждане.  Обаче, при проблемно забременяване, проблемна бременност и съответната лекарска преценка - определено ЗА СЕКЦИО.
Преди да започна с продължителните опити за забременяване бях убедена, че няма да допусна секцио, а сега мисля, че ако някога забременея, ще планирам секциоот от самото начало.

Аз няма какво да умувам, за секцио съм. Много ме тревожи избора на упойката обаче. Предпочитам пълната упойка - познато ще ми е усещането. Кажете ми нещо повече за епидуралната.

Ето да кажа и аз като прясно родила.
Големият ми син е роден вагинално, през 1990 не бяхме и чували за епидурални и прочие упойки.Болките бяха несравними, също не можах да получа пълно разкритие и красавеца тръгна да излиза, наложи се епизотомия, отделно имах и вътрешни разкъсвания, хемороиди и пр.Два месеца не можех да си седна на д..то.
При тази бременност, с голяма 12 см миома, въпросът беше спорен.От една страна, миомата, при евентуално секцио, можеше да доведе до загуба на повече кръв, ако беше засегната, от друга страна, двуплодна бременност след инвитро, бебетата бяха напречно и нямаше много избор.Трето, пределната ми възраст от почти 37 години.
Всичко това водеше към планирано секцио, обаче бебе Тони реши да излиза 33 седмица и така се стигна до непланираното секцио.
Тук вече мога да кажа, че се въстанових много по-бързо, и освен болките от прибиране на матката, нямах други оплаквания.Е, остана белег и коремът ми се прибра по-бавно, в сравнение с преди.
Като заключение мога да кажа, само лекар трябва да даде препоръка за или против секцио.При нормална бременност, ако на жената физиката позволява и бебето не е голямо, аз съм за нормално раждане с епидурална упойка.

така че, нека доктор  прецени кое е най-доброто за теб, Морки

 
ема2


П.П И да допълня, явно от спиналната, няколко седмици следраждането имах леки болки в кръстта/те минаха/, и ако се заседя повече или сутрин след ставане, краката си ги усещам малко като изтръпнали.Но и това ще отшуми.
Боровинка, недей с пълна упойка, момента на изваждане на бебето е невероятен, не е за изпускане

Най-обективно мнение имат жените, които вече са раждали, но личното ми мнение е, че въпроса трябва да се обсъди с док и той да прецени кой вариант е по-подходяЩ, съобраzявайки се с всички определяЩи фактори в конкретния случай.
Аz по принцип съм zа естествено раждане, но не иzключвам и секциото като вариант, стига док да каже че има риск zа детето или мене. 

Теди, операцията от миома сега не ти ли казват да е причина за раждане със секцио?

И аз много си умувам по този въпрос - имам коремна операция от миома 2000г. и се чудя сега биха ли ми позволили да родя нормално (е, първо да забременея, де) - сега съм на 33г. Какво мислите?


Сигнусче, ти си друг случай, имаш си 2 и нямаш зор да раждаш догодина пак

Аз също мисля да раждам секцио (планово).С висок диоптър съм -4 (нося контактни лещи от 11 години) и не смея да рискувам.Чела съм,че може да се отлепи ретината от напъните и това да доведе до ослепяване.Дори и 1 на 5000 да става,знам ли ....
  Иначе съм на 22 години (ако това има значение) и мисля живот и здраве да имам поне още 1 дете.Една позната роди секцио и  2 месеца след операцията забременя отново и роди здраво бебче (не че трябва да съдим по нейния пример  )
  По въпроса с упойките- мисля с пълна, а не епидурална, защото ще колабирам от гледката.Предпочитам да заспя и да се събудя с бебче .

Боровинка, Пиера, аз пък исках да съм в час какво става и не исках да проспя точно този момент. С изключение на това, че ми беше студено все едно бях на северния полюс (индивидуална реакция към упойката ми казаха) не мога да се оплача от нищо и не съжалявам че бях с такава упойка.