Добре де, ясно, че раждането на дете е супер емоционален момент, може би най-емоционалният в живота на една жена. Но когато обсъждаме чисто медицински въпроси, ми седи доста несериозно темата да се обгръща в романтичен ореол, за сметка на фактологията.
Има и леки естествени раждания, има и доста тежки такива, всяка жена има различен праг на болка, различни страхове относно родоразрешението. Една се страхува от упойки и операция, друга от потенциални усложнения в хода на естествено раждане и съпровождащите го болки...лекарска намеса, за да се извади бебето, ако се налага с вакуум, форцепс и пр.
В крайна сметка, когато се говори по тези теми, най-важно е да се предостави максимално обективна информация, на базата на която жените, на които им предстои раждане да си преценят кое и защо предпочитат и естествено да консултират своите решения и заключения по въпроса с лекаря си.
Лично аз, изхождам от позицията, кои са най-лошите варианти за мен и бебето при секцио и при нормално раждане и на базата на това преценям. Ако се случи най-доброто – добре дошло. Ако нямам този късмет – поне да съм подготвена какво ме очаква при проблем. Взимам предвид естествено и индивидуалните си особености. Това при коя жена, как е минало конкретно – не може да бъде база за изводи и заключения. Всички се надяваме при нас да мине леко и безпроблемно /все едно естествено, или секцио/, ама не всички ги огрява както знаем.
За това считам, че е най-добре тези въпроси да се обсъждат с почти суха фактология, без да се преекспонира нито „страшната”, нито романтичната им страна.
„Сладки болки” – няма. Хора, които биха се насладили на какъвто и да било вид болка, обикновено могат да бъдат диагностицирани от съответните специалисти.
Има мотивация, която би те накарала да понесеш определено количество физически страдания, така казано – да. Но това трябва да е осъзнат и дълбоко мотивиран избор, а не да ти се наложи да го преживееш, поради липса на достатъчно информация, или некоректна такава, когато настъпи момента и „няма назад”.
Че всичко се забравя – ясно. Човешкият мозък е така устроен, че да ни защитава от всякакви негативни спомени преживявания. Но няма нужда нещо „да бъде забравяно”, ако то просто може и да не бъде преживяно нали?
Та, за да не ни се налага да забравяме каквото и да било, понеже е било тежко и неприятно, най-добре е да сме добре информирани и подготвени какво аджеба ни предстои и как точно се случва.
Пожелавам безпроблемно раждане и здрави бебета, на всички, на които това им предстои!