Ето да кажа и аз като прясно родила.
Големият ми син е роден вагинално, през 1990 не бяхме и чували за епидурални и прочие упойки.Болките бяха несравними, също не можах да получа пълно разкритие и красавеца тръгна да излиза, наложи се епизотомия, отделно имах и вътрешни разкъсвания, хемороиди и пр.Два месеца не можех да си седна на д..то.
При тази бременност, с голяма 12 см миома, въпросът беше спорен.От една страна, миомата, при евентуално секцио, можеше да доведе до загуба на повече кръв, ако беше засегната, от друга страна, двуплодна бременност след инвитро, бебетата бяха напречно и нямаше много избор.Трето, пределната ми възраст от почти 37 години.
Всичко това водеше към планирано секцио, обаче бебе Тони реши да излиза 33 седмица и така се стигна до непланираното секцио.
Тук вече мога да кажа, че се въстанових много по-бързо, и освен болките от прибиране на матката, нямах други оплаквания.Е, остана белег и коремът ми се прибра по-бавно, в сравнение с преди.
Като заключение мога да кажа, само лекар трябва да даде препоръка за или против секцио.При нормална бременност, ако на жената физиката позволява и бебето не е голямо, аз съм за нормално раждане с епидурална упойка.
така че, нека доктор прецени кое е най-доброто за теб, Морки
ема2
П.П И да допълня, явно от спиналната, няколко седмици следраждането имах леки болки в кръстта/те минаха/, и ако се заседя повече или сутрин след ставане, краката си ги усещам малко като изтръпнали.Но и това ще отшуми.
Боровинка, недей с пълна упойка, момента на изваждане на бебето е невероятен, не е за изпускане