Valex,
много си се наострила и си напрегната предварително, което уверявам те не е нужно. Тези хора са ми съдействали максимално и смея да кажа, че много са помогнали детето ни да дойде в дома ни и на фона на това някак си не мога да съм срещу тях. Те не са испектори и проверяващи органи, а по-скоро наблюдатели. Общо взето са добре настроени и дружелюбни. Това, което основно гледат е дали детето се развива нормално за неговата възраст. Има осиновени деца, които много трудно се адаптират към промяната, новия дом, родителите, средата и пр., което се отразява на развитието.

...и не може да не съгласиш защото подписваш документ с който се съгласяваш...

Valex,
много си се наострила и си напрегната предварително, което уверявам те не е нужно. Тези хора са ми съдействали максимално и смея да кажа, че много са помогнали детето ни да дойде в дома ни и на фона на това някак си не мога да съм срещу тях. Те не са испектори и проверяващи органи, а по-скоро наблюдатели. Общо взето са добре настроени и дружелюбни. Това, което основно гледат е дали детето се развива нормално за неговата възраст. Има осиновени деца, които много трудно се адаптират към промяната, новия дом, родителите, средата и пр., което се отразява на развитието.

...и не може да не съгласиш защото подписваш документ с който се съгласяваш...

Настроила съм се защото от две годишния ми опит съм 100% разочарована от отношението на социалните към нас. Освен по форуми като този, няма от къде и как да разбера, че социалните всъщност са "добрите". По начина, по който ни третират имам чувството, че ние сме тръгнали да искаме от тях нещо, което в никакъв случай не може да се определи като "добро" ами напротив. Постоянно ни поставят в позиция на обвиняеми, а ние все трябва да доказваме обратното. По презумция сме лоши и все трябва да доказваме, че имаме някои положителни черти и че нямаме намерение да навредим на бъдещото си дете.
Не разбирам практиката да се следи всяка стъпка на осиновителите като че ли по подразбиране са некадърни родители, щом като не сме си го направили сами това дете!
Бих казала, че голям процент от биологичните родители (особено такива на около 15 години) имат нужда от професионална подкрепа, а не зрели хора като нас които гонят последния влак! Не ми понася мисълта, че аз ще чакам детето си 10 години (от толкова се опитваме да забременея) а някой ще ми каже, че ще съм некадърен родител по подразбиране и ще ми досажда в дома още две години! Ако аз реша, че имам нужда от помощ - ще се обърна към някого за такава. Ако някой им сигнализира че има проблем, тогава могат да заповядат. При положение, че нямат повод и не подозират нищо не би трябвало да досаждат в собствения ми дом (според някои цивилизовани закони е така и това е моето мнение)

Има осиновени деца, които много трудно се адаптират към промяната, новия дом, родителите, средата и пр., което се отразява на развитието.

Чия е вината за това - естествено на социалните! Значи те са докарали едно дете до фаза, в която нормалното семейство вече не е нормално за него, а аз трябва да им търпя доказано неработещите методи още две години!
Защо се смята, че ако има такъв проблем, социалните са тези които ще го решат, а не собствените му родители? Нима ще дойдта да ми дадат "съвет" как да адаптирам детето си и ако пак не се адаптира, тогава какво следва?! Ще си го вземат обратно може би да постои още някоя година при тях за да не се стресира от промяната! Ами няма да се адаптира лесно, след като са го държали години наред в институцията си. Вината за състоянието на детето е тяхна а не моя, така че повече "полезни съвети" от тях не бих искала. Никое дете няма нужда от професионалисти, има нужда от майчина обич.

Валекс, с тази настройка никак, ама никак не си помагаш. Нито практически, нито емоционално.

Ако се караш с някого, как очакваш да си сътрудничиш с него?

Валекс, с тази настройка никак, ама никак не си помагаш. Нито практически, нито емоционално.

Ако се караш с някого, как очакваш да си сътрудничиш с него?

Не съм се скарала с никого, най-малко със социалните. При всяка среща стискам зъби и търпя всичко, което ми се казва и нарежда. Но все пак не съм доволна от начина, по който ни третират. Нима трябва още нещо да понеса? Какво повече има да ми се изсипе на главата и колко още трябва да чакам. Не знам дали ще ми стигнат нервите и здравето да се влача по институции още бог знае коло години! А и нямам много  познати, с които бих могла да споделя какво се случва с мен ... все пак е добре, че има форуми като този че да си излея мъката някъде...

Здравейте, от почти година не бях влизала тук. Какво се случи с мен - бях много отчаяна миналата година, когато от едно РДСП ми бяха казали, че изобщо няма да ни гледат документите - прескочили са ни и толкоз и спрях да чета по форуми. Казах си, ако е рекъл господ, ще стане.
Потретихме си документите, увеличихме възраста на 4 год., тази година решихме и за последно вдигнахме на 5 години, за повече ще ни е трудно да се справим.
И ни се обадиха за бебенце на 4,5 месеца. Видяхме се, харесахме се, тя ни посрещна с усмивка и с гукане. Направихме и втора среща. И сега подготвяме документи.
И влязох да се похваля.
Обаче четейки темата за отказ на Чандра ми стана много тъжно от цялата неизяснена предварително ситуация и искам да питам вие как процедирахте когато ви се обадиха за детенце. Водили ли сте лекар да преглежда детето, показвали ли са ви някакви мед. док. На нас ни казаха социалните и лекарката от дома, че е здрава и ние вярваме, не сме видяли никакви документи, нямаме познати лекари за да заведем, пък е и много далече. А сега като научиха наши познати, че не сме водили лекар, започнаха едни въпроси, че постъпваме лековато. Ей такива неща ме интересуват.

Здравей Tipin!
Най-напред честито за прекрасната новина! Много се радвам за вас! След толкова премеждия имате страхотен късмет, браво!... Пожелавам ви от сърце здраве и много радостни мигове заедно... Дано бързо се развият нещата и скоро можете да си приберете малката мома в къщи...

Аз всъщност се надявах, с онази тема да помогна на някого, а не да разколебавам... Ако са ви казали, че госпожицата е здравичка, ако в нейния доклад няма нищо притеснително, ако тя се усмихва, гука, маха с ръчички и вашето чувство е добро, може би не е необходим преглед от външен лекар. Аз лично бих си водила записки с информация от доклада на детето - кога е родена, какви килограми, размери, как е наддавала, боледувала ли е и какво, как се развива, какви ваксини има... Бих настояла и на изследвания за СПИН и васерман, в случай че не са направени такива..

...А сега като научиха наши познати, че не сме водили лекар, започнаха едни въпроси, че постъпваме лековато.

Вярвай на вътрешното си усещане и не се оставяй да те разколебават...



П.П. Ние също сме на финалната права, но предпочитам да пиша, когато имаме с какво да се похвалим...

Здравей, tipin! Първо едно голямо честито от мен!  
 Всеки сам решава за себе си как ще постъпи, но аз като майка на биологично и осиновено дете искам да ти кажа, че и в двата случая не знаеш със сигурност какво те очаква за в бъдеще, можем само да се молим децата ни да са живи и здрави.
 На нас  ни се обадиха за бебенце на 2 месеца (преди малко в бързината бях написала на 4-ри  , в същност на 4-ири месеца вече си беше при нас у дома),  и единственото което си казахме с мъжът ми на тръгване за първата среща с бебка беше, че е най-важно да е здрава, нищо друго. Още преди да отидем в дома да я видим соц. работничка ни изчете медицинското и ( то за едно бебе на тази възраст и няма кой знае какво да се напише). В общи линии че е здрава и няма фамилна обремененост, същото ни потвърдиха и в дома.
 Не сме водили лекар, защото и при нас разстоянието беше доста голямо, просто се бяхме разбрали с нашата педиатърка ако видим нещо което ни безпокои в това което ни кажат да и звъннем (но не се наложи). Беше единствено със слаба желязодефицитна недостатъчност, което бързо преодоляхме.
 Та така вече от година сме и с нашето малко слънчице, слава богу за момента си е доста здравичко дете (дано е все така)  
 Така че ако сте решили това да е вашето детенце и не са ви казали нищо притеснително смело напред! Страхът за здравето на децата ни винаги ще го има.
 Ако мога да ти помогна с нещо друго съм насреща!
 А за познатите... не ми се коментира, ако знаеш на нас какви ни ги приказваха...но сега вече всички се радват на бебка  

     Здравейте от 4дена и ние сме вече в къщи,
като ни изписаха ми дадоха медицинско свидетелство за здравословното и състояние с проведени изследвания-вътре пише колко кг и см е родена,направени ваксини,двигателно развитие ,кога се е заслушала,задържала поглед,обща ПКК,изследвания за сифилис,спин и др.
   Така че Типин не се шашкай а си искай всичко.
   Вече сме трима в къщи,висят бебешки дрехи на простора,осеяно е с играчки ,шишета,дрешки, просто къщата ухае на бебе.

Благодаря ви много.
Ами какво да ви кажа - не са ни чели документи, казаха - здрава е. Не беше боледувала до първата среща. На втората я заварихме - болна с пневмония и я видяхме за мъничко. И двата пъти питах лекарката за проблеми - не е имала. Всъщност под проблеми разбирам заболявания, свързани с двигателното развитие, неврологични или подобни. Ще се обадя по телефона да питам за изследвания за Спин. Родена е мъничка и лекичка, с 2 месеца е избързала, доколкото може да се вярва на БМ, но пък си е дишала самичка. Най ме е яд на БМ, хубаво не го искаш детето, ама иди поне веднъж на доктор, не им ли трепват сърцата за тези човечета, не се ли питат дали всичко ще бъде наред с тях?

Чандра, извинявай
Ти изобщо не си ме разколебавала. Аз точно затова писах в практически съвети -какво да правим след получаването на писмото?
Трябва ли да се доверим на социалните, ако те са лаконични какво да правим, каква информация да търсим, защото при вас разбрах, че нещо е имало недоизказано? Те познатите ни казаха задължително да водим лекар, а ние се харесахме и вярваме, че всичко е наред.

Стискам палци финалът да дойде бързо при вас!

И аз бях полудяла да водя приятелка-педиатър, но съпругът ми ме спря. Видяхме детето - нормално развито за възрастта. Мисля, че това бихте могли да прецените и сами след малко предварително информация по въпроса, било от лекар или от родители, чиието спомени от тази възраст на детето им са по-пресни. В дома ни осигуриха среща с техен лекар, който ни информира по-подробно какви иследвания са правени и какво е състоянието на детето. Можехме да и поставяме въпроси, които ни вълнуват. То в нашия случай и нямаше кой знае какво за обсъждане, защото бебока си беше здравичък, като изключим ниския хемоглобин, за който се погрижихе, като си дойде в къщи. Само да вметна, че според педиатрите, недостига на желязо е обичайно състояние на повечето деца, отглеждани след раждането си в институции - веротяно заради не дотам пълноценно хранене.

Момичета ново питане, и аз като Valex май се изнервям.
Става въпрос за необходимите документи - от общината ни дадоха удостоверение, че не сме лишавани от родителски права. Обаче сега ни казаха от РДСП-то, от което ще осиновяваме, че тамошните съдии искали в удостоверението да пише и че не са ни ограничавани род. права и не сме поставяни под запрещение. Да но в наредбата пише друго и нашата община спазва наредбата.
Второто нещо е за мед. удостоверения - в чл. 15 пише, че трябва удостоверение за психично здраве - дадоха ни такива бележки, че сме психично здрави. И пак тамошните съдии искали да пише, че не сме поставяни под ограничение и запрещение. Но нашия психодиспансер дава такова каквото е изискването на наредбата.
И последно - какъв беше вида на вас за другите изследвания - там нищо не са ни казали, но това, което ни дадоха е - на едно мед.свидетелство ни написаха от тубдиспансера, че сме здрави и след това от кожния диспансер ни сложиха данните от изследванията за Спин, сифилис и хеп Б. А накрая лич. лекар се разписа, че не страдаме от заболявания, посочени в приложения 1,2,3 от инстр. 1.
Стана много дълго, но вече се изнервям

Поискайте от вашата община удостоверение, в което в свободен текст да се казва, че съгласно базата данни ГРАО не сте поставени под пълно или ограничено запрещение.
Трябва да направите следното:

1. Написвате молба - по една за вас и отделна за съпруга ви, която горе долу трябва да изглежда така:

ДО
КМЕТА НА ОБЩИНА .....
МОЛБА
ОТ
... - ТРИ ИМЕНА, ЕГН, ПОСТОЯНЕН АДРЕС

Уважаеми господин кмет, моля във връзка с предстоящо дело по допускане на осиновяване, да ми издадете удостоверение, че не съм поставен под ограничено или пълно запрещение.

дата ...
подпис

Пускайте го веднага, че има 7 днавен срок. Имайте предвид, че можете да го представите и на самото съдебно заседание, така че социалните нямат пречка да внесат преписката ви във съда

Успех

Благодаря ти. То проблемът е, че вчера взехме едните и вчера ни казаха за допълнението. Та не могат ли съдиите да имат единни изисквания според някакви нормативни документи и да не се налага това размотаване. В психодиспансера това даваме ние. Сега пак трябва да се ходи и отсъствия от работа. То работодателя ни е частник и вече ме гледа на кръв.
Ама така де, аз искам и се нуждая. Вече забравих за здравословни проблеми, само да мине делото, то май ще е по-сложното.

не, съдиите не могат да имат едни и същи изисквания, защото казусите са различни.
Детето има ли декларация за съгласие за основяване подписана от родителите

не сме я видяли, но казаха, че има.
Мисълта за единните изисквания беше, че след като по наредбите за водене на регистри се иска декларация, че не сме лишавани от родителски права, никъде не пише за запрещения и ограничения, защо съдията има по-различни искания. Аз говорих и с нашето РДСП - тук искат само, че не си лишаван от родителски права.
Както и да е, ще трябва утре пак да се моля да излизам от работа за да искам нови документи. Те общината ще са доволни - бюджета се пълни.

 Ако мога да бъда полезна с тази информация. : На нас за делото ни искаха :1.свидетелство за съдимост на двамата,2.медицински и 3.платени държавни такси за разходите по делото 25лв+5лв такси=30 ,На делото бяхме аз,мъжът ми и директорката на социалното,при затворени врати,точно 10 мин.продължи цялата работа,като съдийката още на момента каза решението си в наша полза,и след 7дена си я взехме.

Пак се самоцитирам 

Съгласно Правилника за администрацията в районните, окръжните, администратвните, военните и апелативните съдилища, страните по делата осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. Разпоредбата на чл. 87, ал.4 от цитирания правилник, изрично указва, че в деня преди съдебното заседание делата са на разположение на страните, техните представители и адвокатите.
Искрено ви съветвам – един ден преди насроченото съдебно заседание, въоръжени с личната си карта, лист и молив, отидете в деловодството на съда, легитимирайте се като страна по делото си за допускане на осиновяване и поискайте пълната преписка по делото. Това е моментът, в който имате пълното законно право сами, със собствените си очи да прочетете всеки един лист от социалното досие на детето, което ще осиновявате. Прочетете всичко подробно и запишете нещата, които ви се сторят важни. Това е добре да сторите , най-вече в името на вашето дете, така един ден по-лесно ще можете да отговорите на евентуалните му въпроси за неговия произход и историята му, преди да се срещнете. Имайте предвид, че тези неща много бързо се забравят, а след години дори да не забравите основното, детайлите ще избледнеят.
 

Съдебно заседание
При пълно осиновяване съдът изслушва доклада на дирекция “Социално подпомагане”, после разглежда внимателно представените доказателства и ако прецени, е възможно да разпореди събиране на още доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Ето защо, макар повечето дела за осиновяване да минават в рамките на едно съдебно заседание, има вероятност да бъде назначено второ заседание, на което да бъдат представени поисканите нови доказателства. На финала съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.
При изграждане на вътрешното си убеждение съдът взема под внимание и приложения доклад на база социалното проучване, относно осиновяващия. След изясняване на фактическите обстоятелства, посочени в молбата и в хода на производството, след като констатира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на осиновяването и че то е в интерес на осиновявания, след изслушване заключението на прокурора по допустимостта на осиновяването, съдът се произнася с решение.

Така: от общината ще ни издадат документ за запрещения и ограничения на род. права. Обещаха даже за 2 дни. Но от психодиспансера - не. За тях- психично сме здрави и това е. За поставяне под ограничение и запрещение - това съд можело да направи и каже. Те могат да кажат дали сме, или не психично здрави, водим ли се или не на отчет. И така с тези документи ще ходим в съда, пък каквото има да става, ще става.
От тубдиспансера не ни дадоха отделна бележка, а написаха на медицинското.
Много ми беше полезна информацията, че ден преди делото може да прочетем досието на детето.

Не се притеснявай. Данните за пълно или ограничено запрещение са в Общината, защото това е органа, който назначава на такива лица "попечител" или "настойник", след като има съответното решение на съда. Т. е. удостоверението, което от Общината ще издадат ще бъде напълно достатъчен официален документ, че отговаряте на това условие /да не сте поставени под пълно или ограничено запрещение/. Това всеки съдия го знае е не мисля, че би изисквал други документи за същото обстоятелство, а не е и редно. Явно става дума за някакво престараване от страна на социалните или пък някой някъде по веригата не е предал или разбрал добре. Всичко ще бъде наред.