и да и не.
нашето момиче се оказа на другия край на България. не познавахме никой там. хората от Закрила на детето се оказаха много свестни и разбрани. много са ни съдействали през цялото време вкл. и по телефона от София сме звъняли за каквото се сетим...
И аз знам за двата типа опит независимо от "личните познанства". Например, чувала съм, че директорката на ДМСГД в Търново била изключително кооперираща и влизаща в положение и дори ако кандидат-осиновителите пожелаят определен преглед, тя осигурявала линейка, за да може детенце да посети съответния специалист. От личен опит знам, че в Добрич и в Стара Загора не само не позволяваха преглед от външен лекар, но и не допускаха придружител с кандидатите. В Добрич кандидатите бяха ограничени само до 2(!) виждания с детето до вземане на решение за осиновяването и подаване на исковата молба. Иначе даваха да се подписват формуляри, в които бяха описани повече осъществени срещи...
В дома, от който осиновихме дъщеря ни, нямаше никакъв проблем да си заведем специалист, но ние не го направихме, защото имахме пълно доверие и на съответните социални и на директорката на дома... а и честно казано бяхме взели решението много, преди да видим госпожицата... Всичко това се случи без никакви връзки. Всъщност...(по повод думите на
tipin)... За някои домове дори и да имах познанства, пак не бих казала нищо добро... Важно е, КАК се гледат децата, а не какви познати имаме някъде... Нашата психоложка изготвяше докладите за психологическото развитие на децата в съответния дом, тя също е осиновител и каза, че осъзнато изключила съответното РДСП от формуляра си...
Зайко, успех и кратко чакане! Стискаме палци за скорошна новина!