Зайко,винаги може да се окажеш прецакан, тия ромки се мислят за българки Важното е да сте убедени в това което правите и всичко ще е наред. Иначе социалните това им е работата, да има повече осиновени деца.

Зайко,винаги може да се окажеш прецакан, тия ромки се мислят за българки Важното е да сте убедени в това което правите и всичко ще е наред. Иначе социалните това им е работата, да има повече осиновени деца.

Повече от убеден съм!И все пак е добре да има някакви правила!

Това с "прецекването"  ми звучи малко преувеличено,все пак. Има пълни данни за майката и социалните ги отразяват коректно. Когато бащата е неизвестен, според акта за раждане, но известен за майката - пишат това, което тя е благоволила да сподели. В нашия случай пишеше дори, че бащата бил студент. 

Цитат на: Fussii в Ноември 10, 2012, 00:26:04 am

зайко, вие сте двама 

Тъй като съвети по темата какво да е детето, което да осиновите си е ваша семейна работа, тук ние споделяме собствения опит по пътя до осиновяването и след това.

Съпруга ми беше готов с решението да осиновим около 5 години преди мен. Благодарна съм му, че ме изчака без допълнителен натиск по темата. Аз романтично исках да съм бременна и да дебелея, и да повръщам, и всичко. Узрях за идеята, но все отлагах, когато  загубих мама, вече се почуства най-самия човек и реших да бързам - документи, препоръки, изследвания, внесохме целия пакет документи в Социално подпомагане. И нямахме търпение. Изискванията ни бяха:
- български произход -изискване на съпруга ми, с което аз се съгласих, в крайна сметка, на нашето дете БМ много вероятно е от ромски произход, а ББ никой не го знае. БМ се е самоопределила като Български гражданин и е била права - родена е и живее в България, значи е Българка;
- здраво дете -изискване и на двамата, по-скоро мое. Съпруга ми е с тежко заболяване от детска възраст, вече навън се придвижва с електрическа количка, цял живот съм гледала болни хора, а сега работя с деца с увреждания - уморих се! Да ме съди Господ! Но нямам драми с това изискване;
- възраст - до една година, колкото е възможно по-малко. В интерес на истината по-късно разширихме изискването до 18м., но Мартин беше вкъщи точно една седмица след като навърши 1 г.
- за пол ние не поставихме изискване, но съпруга ми тайно и явно мечтаеше за момче.

Пиша ги подробно тези неща, защото ясно Зайко поставя въпроса, но аз дълго само съм чела и надничала тайно във форуми за осиновяване и осиновители и за тези хора, които не така явно, но усилено търсят отговори на съмненията и въпросите си. И моето мнение е - поставете си ясно въпроса мога ли цял живот да живея със съмнения и с ясното съзнание, че съм направил компромис с толкова важно за мен обстоятелство. Това е вашия живот и вашето семейство. Много лесно хората извън семейството дават насока на живота, но кому е нужно?!

Малко извън темата, но пак е свързано. Когато тръгнах да живея със съпруга си, всички от приятелки, до съседки и мнооого далечни познати изразиха мнение - как аз млада здрава жена, с образование и в началото на живота и кариерата си свързвам живота си с инвалид! Защо бе момиче?! Акъл имаш ли?! Но това беше моя избор. Само няколко години по-късно същите тези закостенели хора изведнъж станаха много широкоскроени и без предрасъдъци и веднага ме посъветваха: оооо много е благородно да осиновиш! Тооолкова нещастни душици има в домовете, ми вземете си, пък нищо че е ромче, нищо че е болно - нали пък е благородно!
Зайко, имайте силата да поставите ясно изискванията си и не се тревожете.
Имайте търпението да изчакате да се срещнете с вашето дете.  Имайте вярата, че вашето дете е заченато и родено специално за вас и ще влезе в живота ви в най-подходящия момент.

Кофи, много добре си го написала, аз също смятам, че трябва да се отбележи в доклада какво дете си готов да приемеш да осиновиш, защото това дете все пак ще бъде част от живота ти, неможеш да го върнеш и ако някой ден решеш, че нещо нехаресваш в него, верно, че ще се превържиш към него и ще го обичаш, но наистина трябва сме наясно, да слушаме инстинкта си и сърцата си, и да вярваме, че  като дойде момента нашето дете, ще се появи и то ще бъде само за нас!
Може да е наивно, но така разсъждавам, искам да осиновя дете, надявам се и биологично да имам, но това няма да промени решението ми да стана осиновител!
Но и не бих направила и компромис с това което чувствам в сърцето си за моето бъдещо дете!Това си е нашето семейство и ние ще решим заедно!

Здравейте!
Искам да попитам нещо.При раждане на дете на бащата се полагат 15 дни платен отпуск.Интересувам се при осиновяване има ли отново такива дни за бащата?

Зайко, след като се осинови детенце, отношенията ви с с него вече се регулират от СК и са както с биологично дете. Т.е., каквито права имат биологичните родители, такива и осиновителите и ако детенцето е осиновено до съответната възраст за получаване на дадени майчинство/бащинство,те се полагат. Но хич не съм наясно, на кого - какво се полага по принцип...

Зайко, майчинството при осиновяване е както за биологично дете и се регулира от Кодекса на труда, а обезщетенията от Кодекса за социалното осигуряване:

(1) до навършване на 1 г. на детето е платено - 90% от среднодневното брутно възнаграждение или осигурителен доход, изчислени 24 месеца назад; след навършване на 6 м. на детето отпускът може да се прехвърли на бащата;

(2) от 1 до 2 г. обезщетението се определя от Закона за бюджета на ДОО за съответната година; за 2012 е 240 лв. месечно; отпускът може да ползва майката, бащата или някой от родителите им, който работи по трудово правоотношение; за периода от 2 до 8 г. е дадено право на неплатен отпуск от 6 м.

(3) по отношение на 15-те дни за бащата според чл. 163 (7) от КТ "Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.", което би трябвало да означава, че тези дни се полагат само при раждане.

По отношение на ползването на майчинство при осиновяване е необходимо да представите на работодателя си копие от съдебното решение, бележка от дома, че на дата Х детето е изписано и от тази дата тече майчинството, копие от новия акт за раждане, молба за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете. До този момент на мен са ми поискали тези документи, ако се наложи да представя още нещо ще пиша допълнително.

Половинката ми е безработна така че няма да даваме бележки на работодатели

(3) по отношение на 15-те дни за бащата според чл. 163 (7) от КТ "Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.", което би трябвало да означава, че тези дни се полагат само при раждане.

Аз също се поинтересувах в нашето счетоводство какво мислят по казуса на Зайко. тълкуването беше същото, но пак с уклончивото "би трябвало". Мисля, че както има общини, в които се изплаща на осиновителите еднократната помощ за отглеждане на дете, така може и да се тълкува ДМСГД като лечебно заведение /каквото всъщност е, защото все още е на подчинение на Министерство на здравеопазването/ и да ти разрешат 15 дневното бащинство

PS. Уж сме "страна като една човешка длан" и едно село хора, пък всяка община по различен начин реагира, сега четох и съседната тема за различните Районни съдилища и там пак големи разлики! Големи уловки и тълкувания на закони, наредби и правилници, Брех!

В крайна сметка понеже сме в "практическите съвети" има ли осиновител, който да е ползвал 15 дни бащинство? Аз казвам за у нас - съпруга ми не е ползвал, но не е и търсил това право.

И моят съпруг не е ползвал, останала съм с впечатление,че става дума за първите 15, считано от раждането или изписването и не съм се интересувала по-подробно. Сега като чета текса на чл. 163/7/ от КТ се убеждавам, че това е правилното тълкуване - считано от изписването от лечебното заведение, именно след раждането. Идеята е да бъде в помощ при отглеждане на новороденото дете. Няма как да го ползва при осиновяване на вече поотраснало детенце. 

Ние също не сме търсили правото на 15 дни бащинство, но смятам, че това трябва да важи и при осиновяване. Едно осиновено дете има точно толкова нужда от повече време с двамата си родители в първите дни в новия си дом колкото и новороденото. Разбира се, грижите за поотраснало детенце са различни, но несъмнено присъствието и на двамата родители, макар и за кратък период, ще е от полза за по-бързата адаптация.

Същото важи и за майчинството, както за платеното, което за момента е до 1 г. на детето, така и за периода след това. На мнение съм, че трябва да се направят промени в посока да се даде допълнителен отпуск за отглеждане на дете при осиновяване, за който да се полага едно нормално обезщетение. Една година отглеждане на новородено в семейна среда изобщо не се равнява на 1 г. престой в институция.

Това, което пишеш са предложения за законодателни промени. Не че не ги споделям, но трудно биха били прокарани. Не си ли съгласна, че майката-родилка все пак е в по-особеноо физическо и психическо състояние, чисто физиологично в първите дни след раждането, което я отличава от осиновителката. Нека все пак да гледаме на нещата безпристрастно и да не издребняваме. Ако за семейството е важно бащата да остане в къщи известно време след след появата на осиновеното дете, би могъл да се споразумее с работодателя си за отпуск, ако естеството на работата му го позволява. Обратно - ако отсътстието му за тези 15 дни би било голям проблем за работодателя и колегите, този баща може би доброволно ще се откажа от предвиденото в закона право на отпуск 

Напълно съм съгласен че и баща осиновител би следвало да се полагат 15 дни!И не за да си почивам от работа а просто да преживея пълноценно тези първи дни и моменти с мъника!А то ще е сато попивателна още от самото начало!То ще една работа... на мен акъла ще ми е у дома!

Това, което пишеш са предложения за законодателни промени. Не че не ги споделям, но трудно биха били прокарани. Не си ли съгласна, че майката-родилка все пак е в по-особеноо физическо и психическо състояние, чисто физиологично в първите дни след раждането, което я отличава от осиновителката. Нека все пак да гледаме на нещата безпристрастно и да не издребняваме. Ако за семейството е важно бащата да остане в къщи известно време след след появата на осиновеното дете, би могъл да се споразумее с работодателя си за отпуск, ако естеството на работата му го позволява. Обратно - ако отсътстието му за тези 15 дни би било голям проблем за работодателя и колегите, този баща може би доброволно ще се откажа от предвиденото в закона право на отпуск  

Да, това са определено разсъждения и мнения, които могат да се разгледат като предложения за законодателни промени.
hope-love, пишеш с мисъл и бих казала, доста съдържателно. Да, по принцип си права за майката родилка, НО ... защо тежестта на закона не падне върху това, тези 15 дни отпуск на бащата наистина да се използват, единствено и само в полза на детето, а именно първите 15 дни в новия си дом то да е с двамата си родители-осиновители. На майката-осиновителка със сигурност няма да и е лесно да се справи сама с всичко през първите дни, не толкова колкото една майка-родилка, но все пак.
Това са моите разсъждения, не искам да се налагам, но лично аз бих се чувствала по-спокойна, когато съпругът ми е до мен в първите дни на идването на нашето дете в къщи и това да е регламентирано със закон /защото децата го заслужават/, а не да си ползва платеният годишен отпуск, който всъщност пак ще е в полза на детето и семейството.

Късмет на всички!

Това, което пишеш са предложения за законодателни промени. Не че не ги споделям, но трудно биха били прокарани.

За съжаление си права, че такива промени наистина трудно биха минали. В началото на тази година беше отхвърлено предложение, касаещо отпуска за гледане на дете до 5 г. от осиновители (внесено от опозицията). Но това е тема на друга дискусия.

Не си ли съгласна, че майката-родилка все пак е в по-особеноо физическо и психическо състояние, чисто физиологично в първите дни след раждането, което я отличава от осиновителката.

Напълно съм съгласна с теб по отношение на майката родилка. Без да съм изпитала тръпката на раждането си мисля, че и осиновителката е в не по-малко деликатно емоционално състояние и има нужда от подкрепа. Ако естеството на работата на майката го налага и тя вероятно няма да си ползва цялото майчинство. Всеки си преценява, гледайки от собствената камбанария.

Необходимостта от адаптация е особеност, която липсва в такъв обхват при отглеждането на биологични деца. И осиновителите и осиновените първоначално имат нужда от време за свикване с новата ситуация, независимо от възрастта на децата... Естествено по-големите деца се нуждаят от по-дълъг период с тази цел, като  в допълнение те имат да се справят в една или друга степен и с дефицити в следствие на институционалното отглеждане.

Адаптацията не е само приемане на новите условия, но и изграждане на взаимна връзка, на доверие и любов. А за да се случи това, родителите трябва да имат най-малкото физическа възможност за прекарване на повече време с децата си, поне първоначално. Отделно стресът от появата на новия член на семейството едва ли е по-малък от този при родено дете и без да сравнявам с раждането си мисля, че и чисто физическите изражения от този срес също не са за подценяване (безсънни нощи, умора)...  

Между другото, започнала е серия от лекцийки на темата осиновяване. Досега има един запис с общи положения от 15.11.2012г., а следващите теми ще се водят от друга психоложка и първата е на 11.12.2012 със заглавие:
"Кога и как да кажем на детето си, че е осиновено? Как да говорим с детето си за осиновяването?" Записите (ще) се качват тук:
http://www.dechko.bg/beta/lekcii/

Фуси, даваш полезна информация

Между другото, започнала е серия от лекцийки на темата осиновяване. Досега има един запис с общи положения от 15.11.2012г., а следващите теми ще се водят от друга психоложка и първата е на 11.12.2012 със заглавие:
"Кога и как да кажем на детето си, че е осиновено? Как да говорим с детето си за осиновяването?" Записите (ще) се качват тук:
http://www.dechko.bg/beta/lekcii/

Чандра, не разбрах самите лекции къде се провеждат или само се четат записи от тях през сайта? Живо ме интересува тази за 11.12.12г.?

Извинения от мен за Чандра, че сбърках името вчера! Успешен ден на всички!

Чандра, не разбрах самите лекции къде се провеждат или само се четат записи от тях през сайта? Живо ме интересува тази за 11.12.12г.?

Луиза, лекциите са само на запис. Самата страничка се води "Училище за родители" и има всякакви теми, свързани с родителството, не само осиновителни. Примерно:
http://www.dechko.bg/beta/biblioteka/?cat=1-12_godini

Във връзка с осиновяването инфото е следното:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=686970.0

Аз бях силно впечатлена, че съществува такова нещо на български,...и възхитена от инициативата и безвъзмездния труд на тези хора!...

Хоупче, то си е направо комплимент да ме объркаш така...