И аз имам информация, че 90% от децата в домовете са от ромски произход или нямат отказ от БМ, а от български произход - повечето са със здравословни проблеми. Така, че трябва да се настроим за голямо чакане...
Една публикация ми вдъхна малко надежда, но не се знае кога ще се приеме.http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=949521
Fussii, ако в заявлението сте посочили, че не желаете дете от ромски произход, защо ви канят на срещи? Ако е само да натрупват откази - това е голяма глупост и бих казала подигравка с нас и децата. Що за система? Аман от нередности в тази държава!

Мила Фусинка,
Права си, че ромските дечица не са ни виновни и това е един огромен шанс за тях да намерят дом, но моето негодувание беше продиктувано именно от факта, че канят български семейства, за които знаят, че биха отказали!!!
Така подлагат търпението и (вече достатъчно обтегнатите) нерви на нищо неподозиращите български семейства .
И колкото да ме убеждават, че след отказ не минаваш назад в опашката, все пак започват да гледат на теб с друго око .

Мими, очевидно наистина трябва да се подготвим психически за голямото чакане .

Не, не не се притеснявай. Не се гледа с друго око на нас, просто защото повечето семейства отказват ромчета. Иначе казано, ние сме обичайният случай,така че реакцията ни нито ги изненадва, нито ги ядосва.
Обаче! МНОГО ВАЖНО!!!
Когато пишете откази, задължително ги мотивирайте. Социалните непрекъснато повтарят, че няма нужда, но това не е така. Също искайте мотивите ви да бъдат разпращани до останалите РДСП-та. При третият ни отказ, служителката дълго се опитваше да упорства, че не може да направи това, обаче аз се заинатих ужасно, и кротко без скандал и разправии  я принудих да разпрати отказа ни, придружен от мотивите ни. Ето текста на един от нашите откази:
ДО
СЕКРЕТАРЯ НА СЪВЕТА
 ПО ОСНОВЯВАНЕТО
КЪМ РДСП .........
Г-жа .......................


ДЕКЛАРАЦИЯ

ЗА

ОТКАЗ НА НАПРАВЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ


ОТ

.........................


Уважаема г-жо ....................,
С огромно съжаление декларираме отказа си на направеното от Вас предложение за осиновяване на ..................., родена на ............... Решението си взехме изключително трудно, но то е основано на факта, че детенцето не отговаря на декларираните от нас желания за осиновяване. По-конкретно, детенцето е с деклариран от майката ромски произход.

За съжаление, ние не сме готови да осиновим дете с пълен или частичен ромски произход или дете, което притежава белезите на ромския етнос. Това сме декларирали изрично. Молим, мотивите за нашия отказ да бъдат изпратени до останалите РДСП, заедно със самото уведомление за отказа ни.
Надяваме се, че ........ ще намери бързо своите родители, защото е прекрасно дете.

В заключение, искаме да Ви благодарим за проявеното разбиране и съдействие от Ваша страна.
С уважение:

Аз не се ядосвам толкова много на факта, че предлагат деца от ромски произход на кандидати, които не биха ги осиновили, в крайна сметка иначе тези деца не биха натрупали необходимите откази. Дори смятам, че това е моят начин да помогна на тези деца, колкото и садомазохистичен да е. Не знам като ми дойде до главата дали ще мисля така, сигурно ще се чувствам  зле, но го приемам като неизбежна част от целия процес.

И аз мисля така

Здравейте!Бих искала да помоля някой,който е от Бургас да ми даде някакви телефони и адреси на институции,където мога да намеря социален работник,който да ми даде по-подробна информация за осиновяването!Имам и един принципен въпрос-трябва ли да си наемем адвокат още в самото начало на процедурата или той ще ни е нужен при самото осиновяване!Благадаря ви предварително!
Стискам палци и се моля за всички вас!

Здравей Павлина,

Ето адреса на Агенцията за социално подпомагане в Бургас:
гр. Бургас, ул. "Филип Кутев" 13а, тел: (056) 84 52 97.

Търсиш Отдел за закрила на детето и там ще ти обяснят подробно какви документи трябва да подготвите, за да кандидатствате (тук също има списък, но се оказва, че в зависимост от регионалната дирекция, може да ти поискат и нещо различно).
След като съберете всичко необходимо отивате пак там и подавате докуминтите. Дават ви входящ номер и в рамките на една седмица директора на агенцията определя кой да бъде вашия социален работник.

Адвокат като за начало не ви трябва. Социалният работник ще извърши проучването на семейството ви и ще изготви социален доклад в рамките на 3 месеца от датата на подаване на документите.
След това доклада се дава на директора на агенцията, който в 7 дневен срок трябва да ви одобри за осиновители или да ви изпрати мотивиран отказ.
Ако сте одобрени, (което съм сигурна, че ще е така ) ви вписват в регистъра и изпращат документите ви във всички регионални дирекции, които сте посочили в заявлението си.
И започва чакането  ...
Успех!

П.п.: моля по-опитните от мен да допълнят или коригират, ако съм сгрешила нещо  .

Благодаря ти от сърце,миличка peti_pati!
И аз ти пожелавам успех и много,много щастие!
Ако имаш нужда от приятелско рамо винаги можеш да разчиташ на мен!
Нека 2007 бъде твоята година :blowingdust:

Да си призная и аз говорих с една лекарка от дом с изоставени деца. Първо да и благодаря публично, че беше толкова добра и откровена към мен. Тя каза, че вероятността да осиновя здраво дете от български произход е много малка. Те даже нямат таково дете в дома. Децата са или болни, или с неуредени документи или с произход от малцинствата. Тя се опита да ми обясни, че децата от ромски произход не се различават от другите деца. И да преразгледам отношението си. Аз се опитвам да го преодолея, обаче прекалено много "срещи" съм имала с роми. Чужденците нямат претенции, защото в техните представи "циганин" значи нещо съвсем друго. Предпочитам мулатче или азиатче.
И така ....

Кафе, това, което ти е казала въпросната докторка, категорично НЕ Е ВЯРНО.

Да, здравите български деца, вписани в регистрите за осиновяване са по-малко в сравнение с ромските. Но има българчета, които подлежат на осиновяване. Това, че в един дом за момента няма деца, не означава, че в съответната РДСП няма такива.
Един пример:
От както ние сме вписани в регистрите, (вече 7 месеца), аз всеки месец звъня в РДСП-тата и питам "Има ли нещо ново по моя въпрос". Естествено разговарям подробно и със служителките. Информацията, която получавам от тях е твърде разнородна и варира от "Спокойно има много деца" до "Вие сте 1090-та в списъка"
В началото на миналата седмица направих поредния телефонен тур и дир. На РДСП Благоевград, който е един изключително готин и симпатичен човек (поне по телефона) ми каза следното "Аз естествено не мога да се ангажирам да ви кажа колко ще чакате. Ето при нас до края на миналата година нямаше никакви малки дечица, обаче в началото на тази, в регистъра бяха вписани доста."

Момичета не се отчайвайте. В никакъв случай! В бг. мамата, където аз редовно чета - всички момичета си осиновиха дечица по най-легалния (с едно изключение) възможен път. Чакали са около година.
Три мои много близки семейства също си осиновиха деца, по новия закон и без протекции. Едното семейство чака 3 месеца и осиновиха момиченце на година и половина. Другите две си осиновиха бебета на 5 и 7 месеца, чакаха около 1 година.

Момичета, помагайте - и тук и в бг мама няколко пъти съм чела примерна препоръка, ама сега вече като стигнах до нея не мога да я намеря . В коя тема беше? Ох... техниката в ръцете на невежите - парче желязо .

Фоксче, не ми се търси из темите в момента, но понеже си ги бях свалила на файл (момичетата ще ме извинят), но ще копирам 2-3 препоръки тук:
Ето първата:

ПРЕПОРЪКА

от: (трите имена)
адрес и телефон:

До Дирекция “Социално подпомагане”-гр...........................
Относно желанието за осиновяване на дете от сем. ....................


Познавам ..........................и ............................... от ..................... години. С ........................... се запознахме още в началното училище, станахме приятелки и сме такива вече 23 години. По-късно приобщавайки и мъжете си, станахме и семейни приятели. Вече 10 години сме заедно в празници и делници. Няма събитие в живота ни, на което те да не са присъствали, да не сме получили подкрепа от тях.
Имам три деца-момчета, които също са много близки с тях и не се притеснявам да ги оставям под техен контрол. За наше нещастие третото ни детенце се роди с увреждане. В този труден момент, Петя и Ники, бяха неизменно до нас, страдаха заедно с нас и се опитваха да помогнат с каквото могат.
Вследствие близостта ни и на това,че са преди всичко много добри хора, Петя и Ники станаха кръстници на най-малкия ни син Калоян.
Отношенията в това семейство са искрени, изпълнени с взаимно доверие, разбирателство и любов.
Свидетел съм на тяхното огромно желание, мечта да имат свое дете, но и на нескончаемите процедури – дълги, болезнени, стресиращи психиката и организма. И въпреки това те останаха заедно обичащи се, заедно борещи се с неизвестността. Заедно изградиха своя уютен дом,в който липсва само детски смях. И двамата работят и са финансово независими и стабилни.
За мен Петя и Ники са семейство от две силни личности, защото се изисква сила да се откажеш от нещо, за което си се борил дълго и тежко, и да пребориш страха да вземеш ново решение, да създадеш нова мечта. Те са семейство, в което обноските, взаимоотношенията не са просто маниери на поведение, а манталитет. Отзивчиви, деликатни, чувствителни и любвеобвилни, у тях има заложено изначално родителско чувсво, за това детето независимо дали е техен генетичен последовател или не, ще получи любов, подкрепа и разбиране.
Те ще възпитат така детето си, че то да се гордее с неговия произход и минало и същевременно да бъде уверено, че те го обичат и няма да го изоставят. Ще възпитават у детето ценности като честност, откровеност, доверие, съчувствие и уважение към другите. Ще осигурят на детето дом, изпълнен с уют, семейна среда, условия да се учи, да расте щастливо, нежност и любов. Ще го дарят с родителска обич, така както ако беше тяхно биологично дете. Ще дадат на детето щастие, защото да осиновиш дете е да ощастливиш дете.


гр.......... дата......... име........
подпис

Ето още една:

До Дирекция Социално подпомагане
район ................, гр...............

ПРЕПОРЪКА

от ......................................
адрес:................, кв. .........................“ бл......, вх....., ет..., ап......
телефон:................................


Относно желанието за осиновяване на дете от Мария Петрова Иванова и Иван Иванов Иванов.



С Мария Иванова се познаваме от съвсем малки деца, а заедно завършихме и гимназия. През цялото време сме били близки приятелки, по късно се запознах и с Иван Иванов.

Впечатленията ми от взаимоотношенията помежду им са, че това са двама спокойни, уравновесени и цивилизовани хора, които се разбират чудесно . И двамата имат добри професии, работят и са финансово независими и стабилни.

Свидетел съм на огромното желание и усилията им да имат свое дете. От друга ссъм добре информирана какво представляват асистираните репродуктивни методи - това са дълги и болезнени процедури, изключително стресиращи за психиката. В разстояние на 5 години преминаха през повечето познати процедури на асистирана репродукция, включително ин витро. За съжаление те не дадоха резултат.
Разговаряли сме, че осиновяването е възможност за тях двамата. Обсъждали сме важността на тази стъпка и отговорността, която тя означава. Мария и Иван смятат, че за тях по- важното е да имат дете и да го обичат, независимо от факта, че няма да е техен генетичен наследник.
Мисля, че решението им е обмислено добре и трябва да бъде уважено.
Мария и Иван приемат акта на осиновяването като хубаво и радостно събитие в живота им, без чувство на тъга или ощетеност. Всичките им приятели знаем, че ще осиновят детенце, имат пълна подкрепа и от родителите им.
Те са семейство, в което е весело, ведро и спокойно и мисля, че осиновеното от тях дете, ще получи много любов и подкрепа.
Знам, че ще възпитат добре детето си, то ще знае кое е и от къде идва, но в същото време ще има увереността, че е обичано и няма да бъде изоставено. Ще обичат детето си, ще възпитават у детето честност, откритост, доверие, уважение към другите. Ще осигурят на детето дом, изпълнен със смях, радост условия да се учи, да расте щастливо и обичано.

гр. ..................
Дата
Подпис

Благодаря ти много, много ми помогна.

Охххххххххх колко трябва да бъде дълга препоръката?

Ние си подадохме документите в миналия петък. Соц. работник изрично погледна препоръките и остана доволен, че не са от 3-4 реда само. Обясни, че в такива случаи връщал препоръките за по-подробно и по-дългичко описание. Романи, обаче също не са за препоръчване .
Това може и да си зависи от съответната дирекция и служителите там .
Нашите две препоръки си приличат, защото и аз за пример дадох на двете семейства-препоръчители първата, която публикувах тук (за съжаление късно намерих втората ).
Ако искаш на лични мога да ти пусна едната наша препоръка, която имам в електронен вид, но пак казвам - по структура, та даже и цели изречения, си останаха от публикуваната тук .

Хи хи, втората съм я писала аз и я бях пуснала и тука май.
Успех миличка, ще видиш колко бързо ще се развият нещата - ти самата няма да повярваш

Целувки

Фусинка,

ти и мен спаси с нея  .

Дано само не ги подадем в една и съща дирекция, че ще си умрат от смях хората как така всички семейства си приличаме .

  Споко душа!
За добро или за зло,много се съмнявам, че някой чете тези препоръки. Ето ти нещо смешно по тоя повод:
Едната от моите поръчителки е кумата ми. С нея сме приятелки от бебета, а тя е изключително емоционален човек. Обичаме се безкрайно и сме много свързани. Даже след неуспеха на ИКСИ-то ми, повече ми беше тежко как ще кажа на нея, защото тя искрено съпреживява неволите ми. И така и стана - тя плака повече от мен.
Както и да е - по темата....
Та отишла кумата ми, в качеството й на мой поръчител, на среща със социалната. Срещата беше определена в самата дирекция. Почукала тя на вратата, представила се, а социалната вдигнала поглед и казала - "А, вие ли сте, ами добре. Може да си ходите...Исках само да видя, че има такъв човек" .
Кумата ми бая се стъписала, излезнала навън, пак поплакала, после се ядосала и влезнала обратно в кабинета. Просто си я представям - с още влажно лице и червен нос, обаче набрала скорост, казала:
"Ама вие няма ли да ме питате нещо? Аз съм се подготвила!!! (тя по принцип е отличник по душаи в живота  ) " После държала ДВА ЧАСА реч за това колко сме симпатични ние с мъжът ми, колко превратен е живота, как с нея се познаваме от бебета, защото майките ни са съученички, после как сме учили заедно, но на мен са ми намалили поведението, а е било несправедливо, "тая вода на бюрото Ви ще я пиете ли, благодаря..."после как тя имала гадже, после как аз, и как сме се запознали с мъжете си  ииииии ....... така без да спре, докато не изпила водата на социалната до капка . Накрая на социалната и станало лошо, казала, че всичко е разбрала, че няма нужда от такива подробности, че тя също видяла, че с мъжът ми сме много интелигентни и се заклева - само хубави неща да пише за нас и буквално избутала навън кумата ми, която пък викала "Ама само да ви кажа, още че ...." 

Та исках да кажа, че само ние се стягаме и искаме нещата да са изпипани прекрасно. На социалните в повечето случаи много много не им пука и го карат по-формално.
Същото бих ти казала и за първата ви среща, която предстои в дома ви, като част от проучването. Ако искаш и тогава ще поговорим, ама не се впрягай.... Всичко минава леко и спокойно

Успех милички и всичко ще се нареди - ще видите.

 
Както винаги успяваш да разведриш обстановката .
Сега нещо смешно и от мен (поне аз се посмях, след като затворих телефона ).
Та обажда ми се вчера нашата соц. работничка, за да се уговорим кога да проведем първата среща у дома. След кратка дискусия се разбираме за ден и час и тя след това казва: "Аз всъщност имам един проблем."
Аз затаявам дъх в очакване....
Тя: - "Ами в действителност аз имам фобия от асансьори и високи етажи .... "
Аз: "Ами това е наистина е проблем - ние сме на 16тия" 
Тя: "А, това го знам! Много ми е неудобно, но дали ще можете да ме посрещнете пред блока?"

Аз разбира се се съгласих веднага, но си представях физиономията й като влезе в апартамента и погледне през прозореца  . Сетих се и за една наша позната, която не смееше да пристъпи до прозорците и гледаше навън от средата на стаята .