Да де, ама това е в последствие, не може да тръгваш от началото на процеса с нагласата, че искаш детето за прилича на теб, защото си създаваш нагласа, която не е реална. Не може да ИСКАШ осиновеното дете да прилича на теб. Все пак осиновяването не е раждане. Не трябва ли детето да е обичано заради това, което е, а не защото има нашите очи или коса.
Нормално е да копира жестове и мимики, те и възрастните го правят, като живеят двама души заедно, също си заприличват, не говоря за това. Говоря за предварителната нагласа и предварителните очаквания към децата.

Права си абсолютно  . Само да вметна, че то и рожденото дете отначало не прилича на никой, само се опитваме да го оприличим.

Охоо - любимата ми тема з априликите. Аз също много се дразнех, когато хората казваха - аууу как прилича на баща си. Хем знам че го казват с добро чувство, хем се ядосвах - защото Никола и баща му, физически, наистина нямат нищо общо. Скоро обаче го чух от приятелка, която е толкова цапната в устата и толкова болезнено откровена, че никога, ама НИКОГА  не би ми го казала, ако не го мислеше. Тогава спрях да се ядосвам. Хората гледат и сами си намират приликите, които искат да видят или търсят.
Толкова други работи има, че е тъпо дасе ядосваме за такива дребнотии

Ми да си разкажа и аз една историйка за приликите. Лежа си аз в болницата за задържане и си говоря с една санитарка за раждането. тя - Как ще раждаш?, аз - Секцио, тя - А първото как го роди?, аз - Ами то първото е осиновено, тя - ААААаа лъжеш ме, той толкова прилича на мъжа ти, не може да е осиновено.

Здравейте,момичета,
И ние си чакаме доклада,а после и детенцето.Само дето се притеснявам за нещо,
възникнало впоследствие:Все още съм в болничен след лапаротомия и разбрах,че офисът,в който работя се закрива.Първото ми притеснение е работата ми,която губя.
Другото,по-притеснително е,че има вариант да се преместим в моя роден град(по-голям),където има къде да работи съпругът ми,имаме къде да живеем,но апартамент само от 1 стая и ниша.
Това много ме тревожи-да не би заради жилището да не ни дадат детенце,защото тук сме в 4-стаен апартамент.Моля да ме посъветвате,ако сте осведомени!Ако това стопира осиновяването май нямаме голям избор.

Размерът на жилището няма да стопира осиновяването, не се притеснявай. Достатъчно е да има кът за детето, не е задължително да бъде самостоятелна стая.

По-добре говори със социалните за преместването ви, къде ще бъде постоянното ви местожителство и, ако са описали в доклада сегашното ви жилище, как ще отразят промяната, дали ще се прехвърлите към друга регионална дирекция и т.н. Това са по-важните въпроси според мен.

Моми4ета искам да ви попитам някоя от вас ползвала ли е услугите на агенция по осиновяване?И как стоят там нещата?

Здравейте, прочетох повечето изказвания, но бих искала да попитам нещо. Аз съм Българка и съм омъжена за грък, искаме да осиновим дете, говорих с хора от соц.служби и ми казаха, че лесният начин е да го направя аз като българска гражданка, а след това да го припознае бащата, да но за да тръгне процудурата трябва да имаш социален доклад от страната в която живееш. Ето тук се сблъсквам с трудността от Гърция не искат да ни издадат такъв доклад защото няма черно на бяло документ от кой дом ще бъде осиновено детето... Та питам, ако някой българин живеещ в чужбина се е сблъсквал с подобен проблем да ми помогне със съвет, как може да си изготвя въпросния доклад. Да кажа още нещо, не приемат заявление в свободен текст защото нямал давност... Моля за помощ. Благодаря ви

Писах в БГ мама, но ще копна поста си и тук

И такааааааа, простете мен невежата, ама то много противоречиви инфове , бе 

Едните социални - от стария доклад- кзват: и като мине делото БР ще имат възможност да обжалват решението си, т.е. докато мъничето не си дойде вкъщи, нищо сигурно няма.

Тези новите социални ни гледат втрещено...

Какво обжалване, каква супа

Такова нещо НЯМА!

Ха сега обяснете ми, като никой не го направи както трябва за какво аджаба става въпрос

От датата на делото тече 7-дневен срок, в който биологичните родители наистина могат да обжалват. За твое успокоение ще кажа, че това се случва много рядко - още повече, ако вече са подписали декларация, че дават детето за пълно осиновяване.

Детето можете да го вземете от Дома на 8-мия ден от датата на делото - на този ден Съдебното решение влиза в сила.

Не се тревожи излишно - просто се въоръжи с още една седмица търпение .

Здравейте момичета, искам да Ви попитам нещо.
Вече ни вписаха в регистъра, но не сме получили писма от всички градове, който сме посочили. Дали трябва да се обадя някъде просто незнам какво да правя - само разбирам, че така шанса ни намалява.
Вписаха ни март месец, а вече е юли...
Понеже социалната работничка нещо беше объркала документите ни и това ни забави три месеца, сега много съм притеснена.
Вече много се отчаях, ходихме и по лекари и ин-витрото се оказа, че не може да бъде вариант за нашето семейство, остава ни само осиновяването.
За съжаление всичко става с връзки и с пари, а ние нямаме такива - това означава ли, че никога няма да тропне детско краче в нашия дом.

ДУМА ДА НЕ СТАВА
че всичко става с връзки и пари! Аз съм жив пример - осиновихме Никола 9 месеца след вписването ни в регистъра. Фокси, Пети-Пати също чакаха по-малко от година. Не сме дали и един шоколадов бонбон. Тук има и толкова други момичета,осиновили  без подкупи. Няма да се отчайваш. Разбира се, чакането ви зависи от изискванията ви, но незнам за повек в България, подал документи с рационални изисквания, който да не е осиновил

Е, аз чаках 1 месец  , което практически наистина е под година  . Е, после чаках още 4 месеца съдът да ми го даде, но това е друга работа.

В подкрепа на Фуси и Фоксче...

Аз също заковах на 9 месеца чакане и сега очаквам невероятна принцеса на 4,5 мес...

Не сме дали нито стотинка...

А, Фуси, и да знаеш, че са вдигнали държавната такса - вече е 25 лв...

Та това е - 25 лева такса в съда и очаквам дата за делото, така че споко, всичко ще се нареди 

Мили дами, благодаря Ви за моралната подкрепа, но май в нашия град не е така...
Със съпруга ми ходихме до дома за деца в нашия град и там директорката ни обясни, че в момента били преглеждали семейство № 900, а ние сме № 2000. Също така ни каза, че не може ли да прескачат номера - карали ги по ред. Аз я попитах от кога са започнали и тя ми отвърна, че са започнали с № 1 преди три години - така, че на нас ни остават, поне според нея още към 5 години чакане. Това е много отчайващо!

Здравей, stela_ivanova!

Това за под какъв номер си записана, да не те притеснява много. Аз съм вписана в регистрите преди 5 месеца и миналата седмица имах писмо за дете. За съжаление ще откажа момиченцето/писах в друга тема за мотивите ми/, но съм също пример, че може да стане и бързо, без да използвам каквито и да е средства, и да не се чака с години. Две седмици преди да се обадят за момиченцето, аз звънях в друга дирекция. Исках да питам има ли раздвижване по въпроса. Там бях вписана под номер 1700 мисля. Така че, не се отчайвай! Успех!

Stela, разбира се, че ги карат поред номерата. Ако изискванията ти не са много тясно профилирани, редът ти ще дойде по-бързо.Номерът няма значение. Успех! 

Момичета, искам да Ви питам нещо. Ние сме посочили 18 на брой дирекции в които да ни впишат /в регистъра/, но все още нямам отговор от 5. Първото писмо получихме на 04 март, а последното на 15 март и оттогава нищо - все още чакам писма от тези 5 града. Какво да правя - да се обадя ли на някой?

Защо сте посочили само 18. Така само намалявате възможностите си. А за писмата от дирекциите не се притеснявай - понякога закъсняват, а понякога ги губят. Звънни по телефоните на РДСП-тата, които ти липсват и ги питай
Поздрави и успех

Всичко започна в средата на август 2007 година и така вече една година ходене по мъките. Първо три месеца проучване, после 2 месеца писане на доклада. Тук месец, там месец и чак март 2008 ни включиха в регистъра. Попълнихме 18 града, получихме от 13 потвърждение - фатално число. Все ми се струва, че няма надежда за нас - прокълна ти ли сме незнам?! Мислех, че поне ще ни викнат да видим детенце, но уви и това не се случва. Ще чакаме, нямаме избор - дано само не остареем и побелеем от чакане...