Смешка - когато таксиметровия шофьор ме попита къде точно се намира "калинка-малинка"   пък аз исках да отида до Клиника  "Малинов"

Граци бе, тактиката с таксиджиите е друга:
1. При качване в таксито казваш - пазар Красно село, но с влизане откъм бул. Гоце Делчев.
2. Ако много те пита точно къде отиваш - ами на светофара след ресторант Нигара /всички таксиджии го знаят/, ляв завой /ако идваш от центъра, де/  и спирате на 50 метра.

Иначе много ефекасно средство срещу ядящи домашни любимци - взимате стар чершав, постилате го на дивана, канапето , ръсите и мажете обилно с многооо лют червен пипер . Като хапне веднъж, ще се откаже за в бъдеще ...

Ммм, Рози, много е хубава статуята! Айде да ни държиш в течение на ремонта...
Грация, хаха, искрено се разсмях! "Калинка-Малинка"... Ми за детска градина го е помислил човекът... Хахаха...
Лейди, с паста за зъби беше намазана масата в хола. Пак я изяде. Пред нищо не се спря, гризачът му с гризач... И после като извади един миловиден поглед...

В тази връзка - ние имахме сиамска котка. Обожавах я, ама понякога ми идеше да й извия врата. Имахме на вратата между коридора и хола сложен дунапрен, щото бг жилищата са мнооо добре изолирани. Като я оставиш през деня в коридора, за да не яде разни неща или да не беснее из къщата и вечер при прибирането имаше купчина дунапрени. Ей, не се спря докато не го махна целия. Няма да забравя как мъжа ми я беше забравил затворена. Той си заспал, то мяукало, искало да иде до тоалетна, ама нашия спал като заклан. и тя за да му отмъсти беше напишкала целия диван. Като се прибрах ми се наложи по никое време да пера. Пък дунапрените как съхнат... Наложи се една седмица да седим при походни условия.
Обаче как ми липсва Вече втора година откакто е починала, а още я сънувам
Ох, извинете за тъжния край...

как да си прикача и аз снимка

Ето нещо смешно и от мен.Надявам се да ви ободри!

Скъпи ми синко,

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.

Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги виждали.

Времето тук не е лошо. Само дето миналата седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.

Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.

Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.

Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица.
Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.

Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на
самосвала и се удавили.

Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.

С обич, Мама

 

Аз да ви се похваля... От събота нататък има доста неща, които да ме радват...
- С док направихме план за действие, и съответно не се рея във въздуха
- Купих си супер черни "ританки"  и гордо гордо си ги разхождам
- Реших, че ще си купя черна елегантна бизнес чанта, а се озовах с черна рокерска чанта с капси, която явно ме молеше да си я взема...
- И ще ми слагат нов HDD на служебната машина, че стария издиша и няма място... Ама то какво място, като само служебната ми поща е 5 GB 
- Вчера ходих на изложбата на Бенетон
- Видях се с кумата
- Гледах страхотен филм за френските легионери по М6

С две думи - този weekend понасъбрах положителни емоции 

LADY,КАКТО И НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ, ЗАВИЖДАМ ВИ ИСКРЕНО ЗА ВСИЧКИЯТ ТОЗИ ОПТИМИЗЪМ. И ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ Е ЗАРАЗЕН. МЪЖЪТ МИ ТОКУ ЩО МЕ ЗАРАДВА С НОВ ФИТНЕС УРЕД ,КОЙТО СИ БЯХ ХАРЕСАЛА. СЕГА СЕ ЗАЛАВЯМ С ТРЕНИРОВКИ ,ДА СЪМ СЕКСИ И СЛЕДВАЩИЯТ МЕСЕЦ С НОВИ СИЛИ И ОПТИМИЗЪМ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ПРАВИМ БЕБЧЕ.

Ей момичета кокичета... Отдавна не сме писали в тази тема - явно малките неща, които ни радват не са много...

Та днес преживях един такъв момент на блаженство и безтегловност... в кухнята кафето къкреше, милото пак наводняваше банята, в стаята сумрак и сред всички тези до болка познати звуци, шумове и светлини, аз в средата на леглото, намираща се в някакво междинно състояние между будност и сън... много странно, но и много приятно усещане...

Снощи с мъж ми изгледахме 5-6 серии от Friends и се посмяхме доста.  Големи лафове мятат и е хубаво, че беше и на английски, та да няма "изгубени в превода"...

много обичам приятели
Това ми е лшбимия сериал и съм го гледала 100 пъти

 :DМного позитивна темичка!Проблемите на стерилитета засъжаление са свързани с два периода-на радост и надежда когато правиш манипулации и очковш и на отчаяние и тревоги!В Живота хубавото и лошото вървят ръка за ръка!разбира се ;че трябва да сме оптимисти!И..днес следобед ходихме с мъжо на сладкарница;гушкахме се и ни беше много хубаво!Нещо много любеобвилно го раздаде днес...тази вечер ще си правим домашна пица...и му готвя две малки изненадки!За тях обаче няма да пиша..монгооооооооо са лични...

didi_788 ,малка бандюга си ти! :lol:Две малки изненадки,а? :lol:А,дано да има и трета след време!

Момичета темата е страхотна!
Днес в този мрачен и мъглив ден се смях на вашите някой странни преживявания( имам предвид за таксито и Калинка Малинка  ).
Вие развеселих те деня ми и ми напомнихте, че трябва да се радваме на хубавите моменти и да ги изживяваме.

Благодаря, че ви има!

 Днес сутринта като си стартирах Компа и какво да видя?! :lol:Ново съобщение!Мама Лисиче ми изпратила невероятно мило пожелание!Ех,много-мило ми стана!Много-добро момиче!Не щеш ли, милият след малко ми носи писмо.Писмо?!?Е,беше коледна картичка от Прага!Не помня от кога не съм получавала собственоръчно написана картичка!?!Благодаря ти Мари!Много щастлива се почувствах!Толкова си добра и ти!Ех,мили момичета!Много ви обичам!Днес наистина бях щастлива!Благодаря ви!

получих честитка. много ме раzсмя. благодаря на виновната

Ех,моми4ета такава хубава теми4ка сте заформили преди няколко месеца.Ама много се смях и то на глас :lol:Като про4етох за ку4ето на Рози4ка хихихихихи.Така се разведрих,за партито на Мари и вси4ки вкуснотий дето е измайсторила,из4етох вси4ки постинги на един дъх.
 :kaos7:Стра6на теми4ка,браво Лейди
Стана ми така топли4ко на ду6и4ката.
Радвайте се на дребните не6та в живота,мили,те ни правят най_6тастливи .

Да се включа в хубавата темичка. По Коледа бях Дядо Коледа. Нямате си на идея колко е гот!
1. "Снежанка" не спала 3 вечери поред, защото нямаше търпение да я "накиприм" - а тя е в 4-ти клас.
2. Майка ми /бивша детска учителка/ ми беше написала такъв сценарий! Пък трябваше да го научим за 1/2 час. Успяхме - с малко /и не толкова малко/ импровизации!
3. Облеклото ми - къде аматьорско, къде - не съвсем - голям майтап, защото аз на всичкото отгоре съм 1,50м - 50кг. Трябваше да си направя по-внушителни поне килограмите. И така - с една възглавница под червеното палто! Само че като ме видя майка ми и възкликна "Приличаш на бременен Дядо Коледа!" И аз . Какво пък? Такъв досега не е имало - първи ще съм! А тя просто ми извади тази възглавница /тя беше защипана със 7 безопасни игли/ и ми пъхна друга - по-мека и по-малка. И така - с общи усилия на още 2 дружки ме "оформиха" като подобаващ Дядо Коледа.
Да уточня - за 3-година ме "префасонират" - вече се чувствам СТАРШИ - в едно село - до Бургас , където живеят нашите.   
4. Най-фрапиращото - доволните, щастливите и уплашените физиономии на доста хлапета /от няколко месечни до 7-8годишни/! Усещането, че си желан сред толкова много хлапетийки е неповторимо! И всички искат да ти изпеят песничка или да ти кажат стихотворение!
Супер е - да знаете!