След 4 години борба със стерилитет,няколко неуспешни инвитро опита,имам чувството,че връзката ни се разпада.Отчуждихме се един от друг,караме се все по-често все едно се обвиняваме взаимно за неуспеха.Аз обвинявам мъжа си,че не ме разбира достатъчно,че в този туден момент имам нужда от повече любов и внимание,а той ми отговаря,че и той имал нужда от същото,А аз просто не мога да му дам нищо в този момент,изпаднала съм в онези безнадеждни състояния,от които трудно се излиза,всичко ми се стува черно и имам нужда от помощ,за да изляза от това положение.Но проблемите със съпругът ми идват в повече и на мен ми става още по-трудно.Мислих си за раздяла,но дали това е начина да избягам от проблема.Моля,ако може да ми помогнете със съвети.

Щом сте изживяли толкова неща заедно, значи се обичате. Нормално е да се влошат отношенията.
Помощ няма.
Търпение?
Едва ли?
Съмнявам се, че ще се разделите, просто сте свързани от преживяванията.
Опитай се да му показваш, че го обичаш.
Мисля, че ще ти отвърне със същото.

Щом сте изживяли толкова неща заедно, значи се обичате. Нормално е да се влошат отношенията.
Помощ няма.
Търпение?
Едва ли?
Съмнявам се, че ще се разделите, просто сте свързани от преживяванията.
Опитай се да му показваш, че го обичаш.
Мисля, че ще ти отвърне със същото.

Благодаря за съвета,щее опитам да оправя нещата във връзката ни.Успех и щастие на теб!

Мила, проблемното забременяване може да създаде сериозно напрежение в семейството и слага огромен психологически товар върху ни - така е... Не всеки успява сам да се справи с този товар.
На началната страница на този сайт има линк към e-therapy - прочети го. Това е сайт за он-лайн психологическа консултация и помощ. Струва ми се, че посетителите на Зачатие имаха право на безплатна консултация в рамките на 2 часа, провери това.
Не искам аз да давам акъл на гола поляна - не познавам случая, но мисля, че с малко помощ от специалисти-психотерапевти ще можете да преодолеете проблема.
Пожелавам ти успех и на двата фронта!

Рано или късно всички май минаваме и през този проблем ще речеш че са ни малко другите. За съжаление ние жените сме малко по-силни от мъжете и на нас се пада тежеста за справяне със ситуацията. Опитай се да намериш сили, вгледай се в себе си, подсети се защо си избрала този човек за свой спътник.Може би наистина имаш нужда да споделиш с някого да чуеш мислите си. Докато правим опитите явно ние мислим само за това и в моментите на почивка си даваме сметка, че отношенията ни също са пострадали. Аз също в момента се боря с подобна ситуация, бих ти помогнала с каквото мога, най-малкото ще те изслушам ако ти се говори за това.
Събирай всичките си сили и ако все още обичаш човека до себе си се бори да запазиш връзката ви.

Не знам,но имам чувството,че след всеки опит той става все по-далечен.Говорихме,защото при нас се говорят нещата,но явно изживяваме различно проблема.Понякога изпитвам чувство на вина,защото проблема е при мен,но се опитвам да не мисля за това.Явно той не може да ми даде това,от което имам нужда,не знам трябва да спра да анализирам толкова,само знам,че душата ми е празна.Разбирам,че мъжете ни също страдат за това,че не стават бащи,но идеята е да се сплотиме при решаването на проблема,а не да се настройваме един срещу друг.Сигурно и аз имам вина,защото се усещам на моменти как изпадам или в дива ярост,или в меланхолия,не искам да се срещам с никого,той просто не може да разбере какво е да си в депресия.Може би трябва да поговоря с психолог.Защото най-лесното ще бъде да се разделиме.Благодаря ви много момичета!

Мила Гост,
Напиши някакво име каквото и да е в полето за име за да можем да се обръщаме с теб по някакъв начин...
Ако знаеш колко добре разбирам как се чувстваш. Точно в такава дупка се намирам и аз в момента. Искам само да ти кажа, че мъжете ни страдат, колкото нас, но не им е в природата да си го покажат и да изглеждат слаби. При нас отношенията също са обтегнати и двамата страдаме от това - нерви, напрежение, избухваме за най-малкото, късаме си нервите за глупости, защото сякаш ни е малко проблема с който се борим... И другото, което знам е, че ние трябва да направим крачката да запазим семейството си, защото за мъжете това е още по-трудно. Да бъдем повече нежни, повече мили и повече всеотдайни от когато и да е било!

След този опит се чувствам още по-обезкуражена, отколкото след предния, но трябва някак си да съберем сили и да продължим да вярваме, че всичко продължава, че имаме мъже, които обичаме и които ни обичат. В крайна сметка животът си тече,  след като сте минали през всичко това, както каза Лали, не може да се разпадне лесно такава връзка... и не трябва!
Наистина една консултация с психолог би ти помогнала да преосмислиш фактите, които считаш за лични поражения, защото те не са. Пиши мейл на Мели meli@zachatie.org за да ти даде потребителско име и парола за http://www.e-therapybg.com. Имаме право на 3 часа безплатна онлайн консултация с психолог! Говориш си в реално време с психотерапевтката чрез интернет чат. На мен лично тази консултация много ми помогна да се съвзема след първия ми опит ...

Моят съвет е - бъди нежна към съпруга си и успей като жена да изискаш и ти от него това, покажи му, че имаш нужда повече от всякога от утеха и нежност ...
Радвайте се и се обичайте сега, че като дойдат жадуваните бебета край   Пожелавам ти да ви се случи колкото се може по-скоро !!!

Много благодаря момичета за съветите.Проблемът е, че ми писна аз да бъда силната,аз да закърпвам нещата,искам да съм слаба,да страда както аз страдам,а не мълчешком.Но явно това е основната разлика между половете.При нас проблемът е че той иска да живеем все едно няма нищо,да гледаме напред,което е правилно,но на мен ми става все по -трудно да се съвземам бързо след всеки опит,както и вече не гледам толкова оптимистично след 4 неуспешен опит.Също така той е от хората,които трупат всичко в себе си и не се знае на къде ще му избие.От време на време става груб и не може да разбере,че моето поведение се мени от хормоните,с които съм натъпкана.
Но нали хората казват,че това,което не ни убива,ни прави по-силни,наистина е така,сигурно сте забелязали как стерилитетът ви промени като личности,поне аз израстнах,гледам по съвсем друг начин на живота и хората,ставаш по-мъдър,цениш повече някои неща.
Много щастие на всички!

Мила Гери, като чета последното ти мнение - все едно аз съм го писала ...

Мила Гери, като чета последното ти мнение - все ед
но аз съм го писала ...

Е,то симптомите са едни и същи,така че реагираме по един и същи начин.Знаеш ли когато започна да се самосъжелявам, най ми е мъчно за пропуснатите години,за това как прекарвам най-хубавите си години в ходене по болници.Това е живота ни,добре,че ви има вас да се подкрепяме взаимно!

Малко встрани от темата:
Гери, какви изследвания си правила след неуспешните опити? Насочиха ли те към нещо специално? Аз смятам да си направя за антифосфолипидни антитела и генетични изследвания... Чудя се какво друго...

Не нищо не ми казват,питах за антифосфолипидите,но те се правят при такива със спонтанни аборти,казаха ми за хистеро... забравих,за да видят какво става в матката,но ще го обсъждам.Единственото,което не съм пробвала е трансфер на степен бластоцисти.До колкото съм чела при вас проблема беше в мъжа ти.

Да, при него е обаче и двата пъти става едно и също - имплантация, ниско ЧХГ и край ... Все си мисля, че може би има някакъв проблем да не може да се задържи. Ще направим и едно изследване SCSA (Sperm Chroma Structure Assay) мисля, че при Щерев скоро ще го правят.
Това ми отговориха от Медицински център "Репродуктивно здраве". Доколкото знам скоро ще имат реактивите за провеждането на това изследване.
Значи това изследване дава процента на съотношение на генетично стабилните към нестабилните хроматиново сперматозоиди. Това изследване е чудесно, но то не може да определи точно кой "здрав" сперматозид се инжектира тъй като пробата, която се подлага на анализ се унищожава от различните химикали и реагенти по време на изследването. Някои US екипи казват обаче, че при наличие на много малък процент стабилни сперматозоиди вероятността някога да настъпи бременност е много малка, въпреки добрите ембриони, лигавица и т. н. Но тези случаи са рядкост.
Казват , че за стабилизирането на хроматина е нужно да се детоксицира и да се отстранят всички вредни агенти около сперматозоидите, в Сертолиевите клетки и в епидидима по време на тяхното зреене, това става като 1-2 месеца преди ИКСИ се взима вит. А и вит. Е или Геритамин (естествено след лекарска консултация)

А при вас какъв е точно проблема?

Все си мисля, че ключето да бъдем спокойни и да живеем качествено, докато минаваме през тези екстремни емоции е някак си да не взимаме всичко много навътре и да приемем отсега, че дори и да не можем да забременеем, това не е нещо, което трябва да ни сломи емоционално и че е нещо естествено в природата  Пък каквото е писано Ама как да си го наложим тва мислене ?

Проблемът е при мен нямам тръби,отстранени след извънматочна бременност.

Zdravei,iskam da ti kaja samo sdno-ne pozvolqvai  brakat ti da se razpadne.Kazvam ti go zashtoto  az se razvedoh i saga sam oshte po-neshtastna,bqh izmorena ot vsichkite tezi isledvaniq i nespoluchlivi opiti,no kakto i da e  ne se otchaivai i zapazi lubovta

Много съжелявам за теб.Единственото,което мога да ти кажа е да вярваш,че един ден ще срещнеш човек,който ще те приеме такава каквато си и ще бъде с теб каквото и да се случи.Пожелавам ти го от сърце!

На всички, които имат в момента проблеми, борят се с "празнотата в душата" или с депресията искам да изпратя своята подкрепа!!
Депресията си е много гадно състояние, понякога като те повлече... не се вижда къде й е краят  Аз лично имах един такъв много дълъг период, страдах от самота, която ме разяждаше - сменях различни партньори, но не срещах сродната душа, за която така копнеех!
После срещнах Любимия и животът ми се промени  Не се знае бъдещето накъде ще ни отнесе и какво още ни чака... Сигурно е хубаво да се потърси и помощ за преодоляване на депресията! Аз лично не го направих навремето, а сигурно трябваше!

Нека да запазим любимите хора!

Желая от сърце на всички емоционално спокойствие и светлина в душите!

Както виждам,изминала е почти година ,откакто Гери е писала.
Е,във момента аз се пържа на този огън.Не е от стреса покрай изследванията и чакането,защото ние(аз) от скоро започнахме да се занимаваме с този проблем.
Отношенията ни не са такива,каквито би трябвало да бъдат.И аз се чувствам сама,чудя се дали има смисъл да се занимавам с изследванията и т.н.
Знам и какво ще ми кажете,както сте посъветвали Гери,но понякога не се получава.
За какаво трябва да се прави бебе ,ако родителите му не се разбират и ,ако не сега ,то в някакъв по далечен момент ще се разделят?
Или ,ако не се разделят,защото ги е страх да бъдат сами ,какво семейство ще бъде това?В каква обстановка ще живее детето?
Незнам-много въпроси ми се въртят в главата.
Вариантите са много,но за сега аз нямам отговор.

Според мен ако още от сега си мислиш, че ще дойде момента, в който дори и да имете дете ще се разделите, значи наистина би било по-безболезнено да се сложи край на таква връзка преди да са се появили децата. Така мисля аз!

Мила Жоши,напълно съм сугласна с Ерика.От думите ти разбирам,че не се колебаеш дали  да имате дете,а дали това е човека с когото искаш да споделиш това щастие.Това е първата крачка,която трябва да направиш.Не разбрах и дали сте женени.Никога не е късно да срещнеш мъжа на живота си.А докато не се сблъскаш със сериозен проблем,не можеш  да прецениш това.Така че ти пожелавам силна воля да избереш верния път в живота си.Късмет.