На 27-ми октомври ми беше трансферът - 3 чудесни ембриончета. Отказах да ми върнат 4, защото така или иначе времето е пред мен, не е нужно да правим ексцесии с триплодна бременност, а и исках да си увелича шансовете за втори опит, като замразя повече.
Вчера (11 ден) пуснах кръвен тест в Цибалаб, но очевидно там по-бавно ги правят и трябваше да чакам до днес.
Още на влизане в офиса обаче ми дойде.
А и кръвният тест показва 1,5... работата е ясна.
Сега ще се съвзема малко, после ще звънна на докторката и ще планираме екшъна със замразените, ако оживеят.
В момента съм направо разсипана.
Онзи ден гледах поредният епизод на "Отчаяни съпруги", разплаках се, когато взеха детето на Габриел и Карлос - гласът на Мери-Алис зад кадър говореше за молбите, които отправяме към Бог и, че той винаги отговаря на тях. Само че понякога отговорът е "Не."
Единственото, което ме крепи, е че, ако съм достатъчно настоятелна, може би някой път ще ми отговори с "Да." или поне с "От мен да мине"... И непрекъснато си повтарям, че в крайна сметка до себе си имам човек, който е най-важното нещо на този свят, който ме обича и подкрепя и дори и никога да нямам дете, пак ще бъда благодарна, че съм го срещнала и съм го имала.
Толкова от мен. Целувки и успех на момичетата, които чакат.
