0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Искам да си осиновим бебче, а съпруга ми се двоуми
« Отговор #20 -: Април 24, 2007, 06:15:07 am »
Здравей  mimcho и аз съм в твоето положение.Моят мъж също отказа да си осиновим дете въпреки ,че при нас проблема е при него.От повече от 5години подмятам темата за осиновяване ,но уви.В очакване на второ донорско инсе съм.При започване на тази тема неговия отговор е ,че дори да не е от него поне аз ще съм го родила.Аз съм с надеждата ,че все някога ще склони като вижда ,че и наши приятили си осиновиха дете преди година и сега ще подават документи за второ.Не преставай да имаш вяра .
Re: Искам да си осиновим бебче, а съпруга ми се двоуми
« Отговор #21 -: Април 26, 2007, 15:42:37 pm »
Мimcho спокойно , да вземеш решение за осиновяване е много сложно. Понякога минава много време , докато усмислиш и се убедиш на 100% , че  трябва да направиш точно това. Казвам ти това защото при нас аз съм тази , която все още не може да се реши на тази стъпка. Надеждата , че ще имаш свое дете може би умира последна. Още преди години , когато се разбра че има проблем , мъжа ми каза че ще си осиновим. И го повтаря постоянно. След втората ми извънматочна бременност беше категоричен, че прекратяваме всякакви опити , дори не искаше да правим инвитро. А когато преди две седмици аз се тръшках в къщи и ревях /след първото неуспешно инвитро/ и говорех колко е несправедлив живота и , че не си струва да се живее думите на мъжа ми бяха "как така да не си струва да се живее, ще си осиновим дете , мислиш че е малко да измъкнеш едно дете от дом за сираци и да му осигуриш хубав живот ли?".

Може би трябва да поговориш с мъжа си защо е против осиновяването , какво го притеснява. При мен най-големите страхове са от това как ще отида да си избирам дете !!!
Но повярвай един ден ще си имаме деца независимо по какъв начин!
*
Re: Искам да си осиновим бебче, а съпруга ми се двоуми
« Отговор #22 -: Април 26, 2007, 16:07:09 pm »
Аз съм от онези, които имаха ОГРОМНИЯ късмет да нямат никакви колебания по въпроса за осиновяването, а също така и подкрепата на мъжа ми.
Но!
В процеса на осиновяването ни се случи нещо, което бях споделила с момичетата тук в отделна тема - "Тъжно". Само дето не помня дали не я бях писала в емоционални...
Както и да е - разказах как отказахме предложение за осиновяване. Беше доста тежък и премислен акт. Сега се радвам, че тогава мислих с главата си, защото малкото момиченце, за което разказвах намери своите 100 процента обичащи го родители. А от своя страна ние открихме нашия син. Това, което искам объркано да кажа е следното:
1. Човек трябва да осинови само ако е 100 процента сигурен, че го иска.
2. Човек НЕ трябва да осиновява по милост или от съжаление - към себе си или към детето.
3. Човек трябва да мисли, емоциите идват така или иначе, искаме ги или не.
Не е нужно всички по презумпция да искат да станат осиновители. Но ако човек мисли, чете, анализира, може да стигне до желанието за осиновяване.
Господ си знае работата, ние само не трябва да му пречим  :lol:
В очакване ....
Re: Искам да си осиновим бебче, а съпруга ми се двоуми
« Отговор #23 -: Април 27, 2007, 05:51:15 am »
Ангелина, всеки се страхува от този момент, когато ще трябва да избере - това ли е рожбата или не, но казват, че сърцето познава... Ако сърцето ти прелива от любов, топлина и искрени чувства да дари щастие на едно малко същество, то ще знае как да постъпи и да направи правилния избор. Така, че не се притеснявай. Слушай сърцето си и всичко ще е наред. То знае. Ти само имай вяра.
Re: Искам да си осиновим бебче, а съпруга ми се двоуми
« Отговор #24 -: Април 27, 2007, 17:33:58 pm »
Мimcho спокойно , да вземеш решение за осиновяване е много сложно. Понякога минава много време , докато усмислиш и се убедиш на 100% , че  трябва да направиш точно това. Казвам ти това защото при нас аз съм тази , която все още не може да се реши на тази стъпка. Надеждата , че ще имаш свое дете може би умира последна. Още преди години , когато се разбра че има проблем , мъжа ми каза че ще си осиновим. И го повтаря постоянно.
Това все едно съм го писала аз преди една година.
При мен решението дойде постепенно, а сега се чудя, какво съм чакала толкова дълго време.
Точно затова, Angelina искам да ти разкажа нещо - моят мъж по принцип винаги е бил против АРТ. Винаги ми е обяснявал, че се притеснява за мен и моето здраве, че за него е по-важно аз да съм здрава от това, да имаме наше дете. Понеже при нас проблемът е преди всичко в мен, аз много исках да му родя неговото дете. Да, ама не се получи. През всички тези 7 години, в които се борихме, той нито веднъж, по никакъв начин не е показвал, че детето му липсва, дори по едно време си мислих, че не иска да правя инвитро, понеже не иска деца.
Докато не подадохме документите - ела го виж сега - стои и си мечтае, какво ще стане като дойде детето, как като порасне ще си играят на килима, на какви неща ще го учи. Направо все едно не е същия мъж, но аз съм му благодарна, че ми е спестил това през годините и, че ми го показва сега :D.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*

    Osiana

  • *****
  • 4888
  • Обещах, че повече никога няма да обещавам...
Re: Искам да си осиновим бебче, а съпруга ми се двоуми
« Отговор #25 -: Април 27, 2007, 18:27:35 pm »
Фоксче, възхищавам се на твоя мъж. Той показва колко много те обича. И съм сигурна че ще бъде много добър баща на вашите деца, били те осиновени или ваши. Аз бих с е гордяла с такъв мъж.
Цветя 2009 Рози Цветя 2008

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Искам да си осиновим бебче, а съпруга ми се двоуми
« Отговор #26 -: Април 27, 2007, 19:13:43 pm »
Фоксче, възхищавам се на твоя мъж. Той показва колко много те обича. И съм сигурна че ще бъде много добър баща на вашите деца, били те осиновени или ваши. Аз бих с е гордяла с такъв мъж.

Фокусче :hug2:, Осианка го е казала точно и емоционално! :good_post:

 :rainbow:Ще бъдете най-прекрасните родители на вашето дете!

Пожелавам ви  yahoo_17 :heartbeat:много скоро да дойде при вас!

 :balk_63: за смелостта!

« Последна редакция: Април 27, 2007, 19:17:49 pm от mishanta »
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
Благодаря Ви, момичета, :bighug:  и аз си го харесвам "мъжлето":oops: :balk_87: да не чуе
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
*
здравейте, при нас мъжът ми също категори4но отказа, толкова мен заболя
Той дори се колебае за донорско инсе, много се притеснява от родителите си, как щели да реагират те
той е от малко град4е и там хората са по-разли4ни, макар 4е според мен не е до големината на населеното място, а по-скоро до големината на собствените ни хоризонти
Каза 4е ще си осиновим само ако вси4ко друго се провали, но все пак ние нямало да спираме да се опитваме
Аз ли4но бих осиновила, дори и да си имам собствени деца, аз се грижа за деца в лондон, това ми е работата и въпреки вси4ко, толкова свиквам с тях и ги заоби4вам, и не се съмнявам 4е ще се отдам напълно на едно осиновено дете, искам да кажа 4е според мен в англия се гледа мн по-разли4но на осиновяването от България, в бг някак си те гледат с съжаление, тук това е нещо много нормално
толкова се натъжих докато гледах българския вип брадър 2 и магдалена каза на десислава 4е искала да си осинови дете но мъжа и бил против- тук в англия за вип-овете това е нещо по4ти задължително- да си осиновят, не защото не могат да си имат, а защото сърцата им са големи и могат да оби4ат и да помагат на деца, които имат нужда от закрила
за жалост свекър ми и свекърва ми непрекъснато ни втълпяват 4е ако осиновим, ще се изложим, това е мнението на пове4ето хора в бг, тук като говорих с социалната работни4ка, дори и не ме попитаха дали при4ината за да осиновим е неспособността да си имаме собствено- тук това е напълно естествено
моми4ета докато 4етох постингите ви, плаках, защото е много трудно да искаш да оби4аш и да дариж цялата си оби4 и грижа на едно детенце, а било родители или приятели около теб да се срамуват от това 4е искаш да осиновиш и да се притесняват 4е ще ги изложиш
Дано по 4есто хора със собствени деца запо4нат да осиновяват, за да падне това клеймо около осиновяването и да може да се радваме на децата без да трябва да се сбласкваме с предразсъдъците
Мама на две безценни бебета, отишли в Рая (2014 и 2015). И на едно игриво, космато и мъркащо Мяу-мяу.

Чакаме те, скъпоценно бебе!
Извинявай, ако съм крайна в изказването си, но не мисля, че това, че 5 човека от някое задръстено място смятат осиновяването за излагане, това се отнася за ПОВЕЧЕТО хора в България. По-скоро нещата опират до манталитета на хората, с които си се сродила и какво им позволяваш и какво не.
*
Цвети, не са толкова прости нещата. Човек обикновено очаква подкрепа от близките си и е трудно, когато те са толкова категорично против.
Миори, не става въпрос за опълчване - това от другата тема - става просто за отстояване на твоите желания...

Успех
В очакване ....
Фусии, съгласна съм, аз също чух подобни изказвания, не от родителите ми, а от сестра ми и друга близка, но казах, че това е желанието ми и това е. Всички са предупредени, че ако още веднъж чуя думата "хранениче" за МОЕТО дете, просто ще забравят за мен.
Моят мъж също отхвърли идеята за осиновяване в първия разговор по темата, но после премисли нещата и се съгласи. Ние за щастие не страдаме от намесата на външни хора в семейството ни, макар че имаше опити за това още в началото на връзката ни. Мисълта ми беше точно за отстояването, а това че Пена от Долно Нанагорнище си мисли, че нейните гени са най-страхотните на света, си е неин проблем докато се размножава в рамките на допустимото, разбира се  :wink:.
Миори, проблемът ти наистина е сериозен, исках просто да кажа, че как ще приеват детето ти зависи само от теб. Стискам ти палци.
« Последна редакция: Май 18, 2007, 11:09:27 am от tsvetelina »
*
Цвети, напълно те разбирам, аз също побеснявам като чуя как някоя
Цитат
Пена от Долно Нанагорнище
  :lol:, роптае срещу осиновяванията. Мисля, че обикновено по-семплите хора реагират много по-надменно от от интелигентните.  Ами тя самата си раснала на село, тоалетната и е била навънка, завършила едвам средно образование, 3 книги прочела за целия си 70 годишен живот, любимото и нещо е Дързост и Красота, а най-съкровеното желание - копринени тапети в хола ... и това нахално същество СИ ПОЗВОЛЯВА , да се отнася презрително към едно създание, съвършено чисто и невинно... Е съжалявам, ама това е жалка работа.
Или дори случаят да не е толкова краен като гореописания, как тия хора оценяват себе си толкова високо, че казват "това не е моя кръв". И КАКВО? Каква беше тая кръв безценна, какво беше това чудо....
Не че няма разни префърцунени особи с по 2 образования и претенции като за английската кралица, дето са със същите разсъждения.

Аууууу ядосах се ужасно
В очакване ....
Здравейте на всички.
Мила Миори, знаеш ли каква е точно ситуацията по осиновяването в Англия.Ще ти бъда благодарна да споделиш.
*

    sami

  • *****
  • 1148
  • Обожавам малките ми куклички!!!!!!!
УСПЕХ на всички ви момичета!


http://www.zdravei.bg/videos/id_6940/title_v
torija-rojden-den/http://bg-mamma.com/ticker/69256
*

    gemi78

  • ***
  • 235
  • ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА!!!
Успех и от мен на всички момичета!Нека нашите мечти бъдат сбъднати в най-скоро време!


Дано по 4есто хора със собствени деца запо4нат да осиновяват, за да падне това клеймо около осиновяването и да може да се радваме на децата без да трябва да се сбласкваме с предразсъдъците

О, има има, вече има доста семейства със собствени деца, които са осиновили или са в процес на очакване.

А в нашия квартал има 3-4 семейства с осиновени деца и никои не гледа на тях със съжаление. Дори им се възхищават за постъпката. Да дадеш обич и дом на едно дете е нещо благородно, а не постъпка от която да се срамуваш. Мисля, че повечето хора са надживяли тези предрасъдаци от миналото.
Пожелавам успех на всички!  :)
*
Първо искам да отговоря на безиме, 4е аз малко грешно се изказах горе, за социалната работни4ка в англия и остава впе4атление 4е съм в процес на осиновяване, та да уто4ня- аз работя като детегледа4ка за една социална работни4ка и с нея сме коментирали осиновяването
Ина4е мъжлето ми влезнал и из4ел осиновителния под-форум и така се промени, каза 4е най-важно е ний какво искаме.
Аз сега проу4вам как да станем приемни родители, защото тук домове за деца няма, бебето от болницата идва в приемен родител, който после има право да го осинови, малко тромаво ми се струва в бг осиновяването да става след 6тия месец на беб4о
А не знам ний ако искаме да осиновим българско беб4е, може ли да представим доказателство за доходи от англия?
Така се радвам 4е с мом4ето ми ве4е запо4нахме да говорим за разли4ни варианти за беб4е, зна4и наистина е необходимо време за да свикнем с идеята :)
Мама на две безценни бебета, отишли в Рая (2014 и 2015). И на едно игриво, космато и мъркащо Мяу-мяу.

Чакаме те, скъпоценно бебе!
Re: Искам да си осиновим бебче, а съпруга ми се двоуми
« Отговор #38 -: Август 12, 2007, 18:59:49 pm »
за жалост свекър ми и свекърва ми непрекъснато ни втълпяват 4е ако осиновим, ще се изложим, това е мнението на пове4ето хора в бг, тук като говорих с социалната работни4ка, дори и не ме попитаха дали при4ината за да осиновим е неспособността да си имаме собствено- тук това е напълно естествено
моми4ета докато 4етох постингите ви, плаках, защото е много трудно да искаш да оби4аш и да дариж цялата си оби4 и грижа на едно детенце, а било родители или приятели около теб да се срамуват от това 4е искаш да осиновиш и да се притесняват 4е ще ги изложиш
Дано по 4есто хора със собствени деца запо4нат да осиновяват, за да падне това клеймо около осиновяването и да може да се радваме на децата без да трябва да се сбласкваме с предразсъдъците
  Имаме една много добра туркиня,която знае за нашият проблем.И тя лично ме навива да си осиновим дете(при нас мъжа ми иска,а аз искам да опитаме за свое).И ми казва една турска поговорка:
"Не е важно,кой е коча,важно е в чия кошара блее агнето."
Аз пък си го перефразирам и модифирам така:"Не е важно кои са биологичните родители на детето.Важното е кого нарича МАМА и ТАТЕ :D
Кажи им го на свекър и свекърва ти,пък може и да успеят да те разберат
 
« Последна редакция: Август 13, 2007, 11:27:30 am от iliyanas »
*
Re: Искам да си осиновим бебче, а съпруга ми се двоуми
« Отговор #39 -: Август 17, 2007, 16:05:23 pm »
Само да вметна, че като че ли само тук имаме предрасъдъци към осиновителите - моя приятелка си дойде от Испания и на една от снимките които показа имаше малко китайче. На въпроса откъде е  - тя каза, о, тя е осиновена, там са на голяма почит семействата които осиновяват дете.