Здравейте на всички!
Отдавна вметвам темата за осиновяване на мъжа ми, от 6 години се борим да си имаме бебе, но не се получава с изключение на еднно спонтанно забеменяане съвсем скоро което за съжеление завърши трагично.
Немогат да открият какво прече на незабременяването, няма да изреждам всичко през което сме минали, но вече като видя малко дете и ми се плаче...............исками се поне да си подадем документи за процедура, нищо повече и разбира се той да ме подкрепи, незнам как да потъпя, моля ви посъветвайте ме.

Трудна работа. Но щом се двоуми, а не е отказал категорично, значи има надежда скоро да сте на едно мнение по въпроса за осиновяването. Може би му трябва повечко време. Говори с него, обсъждайте! Пожелавам ти скоро да се радвате на детенце в къщата, без значение от къде ще дойде!

Трудна работа. Но щом се двоуми, а не е отказал категорично, значи има надежда скоро да сте на едно мнение по въпроса за осиновяването. Може би му трябва повечко време. Говори с него, обсъждайте! Пожелавам ти скоро да се радвате на детенце в къщата, без значение от къде ще дойде!

мерси боровика, но съпруга ми по скоро е против, надява се че като се е получило веднъж че може пак да стане - дай боже!!!, но като че аз имам нужда психически да се освобоя от това напрежение, пък каквото ще става ще стане....

Здравей,
Тук можеш да прочтеш много расъждения "за" и "против"
Да ти кажа, решението идва при всеки по различно време и по различен начин. В едно съм сигурна, докато и двамата не сте вътрешно убедени и не го пожелаете от все сърце- не почвайте. Спокойно – иска се време хората да узреят за такова важно решение. Но докато това не стане, няма да е добре нито за вас двамата, нито за детенцето.
Говори с мъжа си, разпечатай му някои от темите тука, които ти се видят подходящи и убедителни. Нека да види, че неговите страхове са и страхове на други хора, че си задава въпроси, през които са преминали и много други мъже и жени. Нека види, че не е страшно, че всичко се преодолява, когато искаш да обичаш силно едно дете.
Недей да пресираш нещата, карай полека и съм убедена, че един ден мъжът ти ще узрее за такова решение.
Аз мога само да ти кажа, че от както подадохме документи и чакаме, отново се чувствам пълноценен човек. И съветвам всички момичета с дълогодишен стерилитет да помислят върху този вариант. Макар, че чакането е много гадна работа, но и това се забравя – убедена съм.

Успех и късмет

Всъщносто той ми каза е е против и че не желае!

     Мимчо, споко!Може би той не е осъзнал , че по този начин те губи. И моят в началото не искаше, защото как щял да гледа чуждо дете и кого щял да види в него като се вгледа. За жалост малко мъже реагират правилно на деликатни разговори и разумни доводи. Затова му заявих в прав текст, че аз съм жена, че имам биологическата нужда да гушкам бебе, и ако не ще- ще се разведа. Сви ушите и клекна. После започна да се заглежда по бебенцата и установи, че всички са сладки, независимо, че не се вижда в тях.Сега е съгласен с осиновяването, макар все още да храни надежда, че ще му се размине.
     Не знам,миличка, как точно стоят при вас нещата, но настъпвай , защото мъжете рядко имат правилна представа за истинските ни терзания, а всяка жена копнее да е майка.Без мъж може, но без дете не бих могла да се примиря да живея. Успех в дресирането на мъжкия! Стискам палци!

Лоша работа, и защо така...... Какви са му аргументите

Мимчо, мисля, че и аз съм в същото положение.
Досега бях повдигала темата 2 пъти. Първият път ми вдигна скандал, вторият път - започна да ми говори, че ще стане по естествен начин. Но досега и аз не бях съвсем "узряла" и виждах това като крайна мярка. Тази сутрин нервите ми не издържаха и плачейки му казах, че не мога повече, искам да подадем документи. Той нищо не каза. А и аз не попитах, какво мисли. Нека да обмисли. Не е лесно. Преди и за инсе-то не даваше дума да се издума, а сега предлага ин-витро. Мъжете са по-инертни по този въпрос.
Мисля, че е въпрос на време и разговори по въпроса.
Успех.

И аз си мисля, че това решение не бива да се взима спонтанно или пък под натиск в/у когото и да било. Истина е, че мъжете са по-четсолюбиви и по-трудно стигат до решението за осиновяване, но не го притискай, разговарйте често за това, като алтернатива, но не искай от него "сега и веднага". При нас пък беше обратното - мин. есен той ми предложи /да подадев документи/ - аз се отдръпнах, на пролет аз предложих - той се отдръпна и така до май месец, когато на една от срещите седнах до Лита /и тук е мястото да и благодаря!!!/, която ми помогна много в решението да продължа да се боря - Обичам те, мила!!!
Успех!!!

И моя мъж първо казва не за повечето нови идеи. После, понеже не им е дадено да мислят мисля аз, убеждавам, приказвам, обрисувам ситуацията от много страни и всеки път "не" или "ейй,голям инат си" или "сега не ми се говори за това" и дори веднъж "съгласен съм да помислим", а накрая внезапно той казва " еми как не си се сетила че траябва да направим..." и дава моето решение, тоест присвоява си го  . Надявам се че същото ще стане и с осиновяването  :)Истината е, че аз съм обмисляла 100 пъти повече тази възможност, чета тука, тоест подготвям се за идеята, но не съм споделила и 5%. Ще му дойде времето.
Много благодаря на вече осиновилите момичета, че споделят тука щастието си и така ми дават много кураж!!!

 Здравейте!Да ви кажа и моят съпруг се колебае6е,макар 4е никога ни6то не е казал,просто се усе6та6е 4е идеята му е малко 4ужда.Аз сам на 35 а той на39г. 4естно казано за 1год.много говорихме по темата,мине не мине аз не6то го питам и така това стана обикновенна тема за разговор.За подаването на документите ходих аз ,ти4ането за тиа работи се пада на нас жените.Вси4ко става за три месеца докато ви излезне номера.При нас трудното доиде после...едно безкрайно двугоди6но 4акане.През това време тои изгуби търпение.Когато ни викнаха да видим на6ето дете той онемя,не повярва 4е е до6ъл и на6ия 4ас.Да ви кажа сега не се отделя от на6ия син,той е вси4ко за него,за мене да не говорим.Желая ти успех и прояви много търпение,то е нужно на мъжете.

на мъжете им е нужно време.приятелката ми 6 години нямаха, тя многократно беше повдигала въпроса, но той не даваше и дума да се каже за това.
в един момент психиката и започна да не издържа, започна да прави припадъци на нервна почва.тогава той сам отсече, че повече няма да се занимават с доктори.вече 6 години си имат прекрасно осиновено момченце.в първия момент той даже не го е харесал, но само няколко месеца по-късно (те го взеха на 8 месеца), вече беше трудно някой да го откопчи от него.
идва един момент, в който мъжът трявба да направи труден избор-осиновено дете или здравето на жена му.
пък и в крайна сметка, както казва майка ми, раждането е действие, което продължава няколко часа и край.след това можеш да станеш и да си тръгнеш, или да поемеш отговорност за цял живот.какво е значението дали този акт си го извършила ти?ти поемаш отговорността за цял живот.което е много по-важно все пак.

Аз мога да разкажа какво се случи при нас:
Първоночално мъжът не искаше и да чуе за осиновяване, после /не без помощта на разговори с наша приятелка - лекарка/ видя, че това решение не е толкова страшно.
След което в един момент каза: тръгваме да вадим документи за осиновяване - трябва бързо да ги подадем.
Подозирам, че за последното решение важна роля изигра фактът, че ни предстои 3-то поред ИКСИ и той смята, че ако сме подали вече документи и имаме шансове за осиновяване, аз ще бъда по-спокойна /защото бебето вече идва - по един или друг начин.../, ще понеса по-леко процедурата /психически!/ и това само ще ни помогне.
Така че сега събираме документи, а пък какво ще се случи накрая... ние предполагаме - Господ разполага!

Знаеш ли, че на една приятелка така и се случи. Беше бременна вече от ин-витрото и и предложиха бебе за осиновяване. Осинови и роди. Каза, че това осиновеното и е късмета.

Знаеш ли, че на една приятелка така и се случи. Беше бременна вече от ин-витрото и и предложиха бебе за осиновяване. Осинови и роди. Каза, че това осиновеното и е късмета.

Ах,че приказка!Lali,накара ме да се размечтая!
        Sofia,желая ти успех!

Txs, момичета!
Важното е, че бебето идва!  Даже може би бебетата, защото бъдещият татко е луд на тема близнаци и това е основен критерий при избора...
Само си представете случка - раждат ни се близнаци и си осиновяваме близнаци  ... ееех, мечти!

София,
само едно ще ти кажа: Битката за това да бъдем майки, предварително е обречена да бъде спечелена. Зависи само от нас.
Прегръщам те силно мила скорошна бъдеща майчице!

Благодаря ти, Фуси! Благодаря, момичета!
Страшно сте мили! Просълзихте ме...

Здравейте! Да се включа и аз. Аз също няколко пъти подхвърлях темата, но мъжа ми се колебаеше или избягваше разговора, отклоняваше го. Сега вече е по-склонен да го приеме, но пак изпитва съмнения. Аз обаче настоях и утре отиваме да вадиме документи. Толкова много искам дете, вече няма значение дали ще е мое или не, важното е, че ще го обичам с цялото си сърце. Така, че стискайте палци да успея!

 
Успех, Миранда.