Благодаря ви момичета! Всички сте много мили. Целувки на всички от нас и Теди :bighug:Нямам много време да чета и пиша защото, когато Теди заспи и се започва
,
,
а когато се събуди
,
и др.
Чудя се нащо...Не е ли странна тази промяна във вашия живот и в живота на детето..Имате ли време да се опознаете, преди то да дойде да живее при вас...Струва ми се страшно..ако се разплаче..и не знаеш защо плаче...Не знаеш ако тръгне да бяга-дали ще спре...Мен лично ме плаши цялата отговорност..Сигурно трябва голямо търпение и много любов...Гледам тези личица на красиви дечица...и се опитвам да си отговоря на въпроса дали имам тази смелост... Аз не ги познавам, ще мога ли да ги обичам?[/color]
Време за опознаване има-един месец, но на нас не ни беше необходимо, още когато го видях и ме гушна, аз разбрах. Същото се получи и с таткото. Веднага се върнахме обратно в РДСП-то и подадохме молбата за осиновяване. Двете седмици докато чакахме да мине делото и се приберем в къщи ми се сториха две години. Идваше ми да опъна палатка пред дома, защото в селото нямаше ни хотел ни квартири. Теди се е родил месец преди последният ми неуспешен инвитро опит. Доц.Маркова и д-р Александров ме посъветваха да приключа с инвитро-опитите и да помисля за осиновяване. До тогава не бях се замисляла за това. Благодаря им от сърце! Сега вече всичко което правим има смисъл, Теди ни върна обратно към нормалният живот. Живот и здраве след година две ще помислим и за сестричка.
