мъжете са си особен вид същества, но ............въпрос на гледна точка. моето водолейче, ако го пусна на компютри да поиграе няколко часа в залата с приятели всичко в семейството се оправя и стават чудеса. но в началото докато му свикна......не питайте, само аз си знам реките и потоците от сълзи докъде са стигали, но всичко с времето си. обичам си го такъв какъвто е . най-важното е, че е до мен. доброто тепърва предстои.........на всички момичета само положителни емоции в изобилие.

Не бях се замисляла, че е типично поведение за мъжете. Аз съм същата, умирам от нерви в леглото и не мога да заспя, а той кротичко си се унася. Само дето аз почти никога не издържам и не заспивам, ставам, разхождам се и той обикновено се събужда и се караме до посред нощите. Обаче пък понякога съм и съвсем гадна и направо си го бутам да се събуди . Незнам защо е така обаче съм забелязала, че докато не ревна и не се оправят нещата, докато се правя на силна, той не спира да спори и да говори глупости. Като ме докара до рев, омеква и всичко се оправя 

И ние сме така. И двамата сме рогати/той овен, аз козирог/ и когато се караме става страшно. Никой не отстъпва на момента, всеки държи на своето, което е много лошо. И наистина и аз съм забелязала, че докато не се разрева кавгата не спира. Много е неприятно когато след като сме се карали той се обръща и заспива, което ме разтройва още повече, но по някое време ме чува да плача и започваме сдобряването

Прочетох постовете ви с усмивка! До този момент си мислех, че само при мене е така!! Но явно това си е мъжкият модел на поведение...

Ние се караме рядко, но затова пък сценарият винаги е един и същ: Той ми казва, че не му се спори повече, обръща се на другата страна и заспива. Аз хлипам и се премятам в леглото и съм толкова разстроена, че просто няма начин да заспя... И само като го погледна как сладко си спинка и мърка и се разстройвам още повече и се ядосвам, че така спокойно приема нещата и че изобщо може и да си помисли за сън, докато собствената му жена лежи до него и ПЛАЧЕ! Затова го будя и му обяснявам с най-големи подробности и преувеличения как заспиването му ме е разстроило и обидило повече и от самия спор! Той ми хвърля един сънен поглед и ми заявява, че утре ще става в 7 (сякаш аз незнам), пак се обръща и пак заспива - за мой най-голям ужас още по-лесно от преди!

Ето това е всеки път. На другия ден се започва чопленето на проблема, с цел всеки да обясни на другия кое го е наранило/обидило и да преведе аргументите си в полза на най-рационалното решение. Обикновено аз говоря, а той се прави, че слуша или направо си дреме, защото "предната вечер някой не го е оставил да спи" !!!

....Обаче, ако го няма до мен когато съм сърдита, започвам да се самонавивам и да тръгвам по нанадолнището.
А пък той хал хабер си няма за моите терзания.

...Обичам проблема да се изрови до дъно, да се извадят всички страхове и най-гадни мисли и така да се реши. А той напротив, смята, че това, което е в неговата глава е винаги толкова очевидно, че просто не си струва да се коментира. Оттам идват и конфликтите ни

И двете важат с пълна сила и за нас. Понякога чак се изненадвам колко много и сериозно се самонавивам. Но той някак ме надушва и като си дойде ме изненадва с нещо мило, или желано и ми минава.
Фуси аз се опитвам да го науча да казва какво мисли и той гледа разбиращо и кима с глава в знак на съгласие, ама не изглежда убеден. Чудя се момичета дали изобщо има смисъл да се мъча да обяснявам. Че жените сме си такива, че трябва да се говори, че  "ти ме ядоса или обиди защото така и така...." И накрая какво става аз си говоря, обяснявам, а той "добре де разбрах какво искаш да направя". Ама това неговото разбрах всъщност значи "айде да спреш да опяваш". Пък и аз си го знам, че чува около 50% от това което му говоря.
Ние всъщност много рядко се караме, но когато го направим става точно така - аз страдая, а той се врътне и си заспи.
Мъже какво да ги правиш.

Еххх, като ви чета, направо започвам на моменти да ви завиждам, че мъжете ви се врътват и заспиват....

Ние сме друга история.... Сдърпваме се юнашки, после се сдобряваме (поне аз така си мисля де...) и си лягаме.... В резултат, аз заспивам, но милото явно не... и ме събужда в 3 сутринта, напълнил си главата с какви ли не глупости.... Ииии, хайдеееее, второ четене до 5 сутринта....

Добре, че рядко се случва, че иначе направо не ми се мисли.... 

Затова го будя и му обяснявам с най-големи подробности и преувеличения как заспиването му ме е разстроило и обидило повече и от самия спор! Той ми хвърля един сънен поглед и ми заявява, че утре ще става в 7 (сякаш аз незнам), пак се обръща и пак заспива - за мой най-голям ужас още по-лесно от преди!

Това и аз съм го правила 2,3 пъти,но в отговор получавах "коте,какво ти става бе?Ти полудя ли?" И в този момент както той ми мига на парцали, така и аз започвам да мигам,защото наистина се чувствам като луда  !
 

Като ме докара до рев, омеква и всичко се оправя

И при мен това винаги минава!
 

И накрая какво става аз си говоря, обяснявам, а той "добре де разбрах какво искаш да направя". Ама това неговото разбрах всъщност значи "айде да спреш да опяваш". Пък и аз си го знам, че чува около 50% от това което му говоря.

Моят и той така прави,ама аз напоследък почнах с неговите камъни в  неговата градина   .Да го видиш тогава как ми вика "Аз си пея,пък кой да ме слуша"-много се набира,пък аз ми е кеф!
  rally_pat какъв е този твоя мъж чудо?!

Ей, тази тема е направо удар в десятката. Другаря Калчев (когато съм му ядосана му казвам така) току що си легна да спи след спречкване. Е този път и аз не разбрах за какво  . Имам работа, текат ми срокове, утре в 9,30 трябва да предавам купища работа, а нашичкия си прави купон зад гърба ми - звука на телевизора на макс. степен и - виж, виж тази кола, виж това и онова. Ужас. Не издържах и му се сопнах. После съжалих естествено! И веднага взе да ме гложди онова гадно червейче - защо ми реагира така сега, какво толкова направих, ама не разбира ли!?! Е, исках да поговорим, да изчегъртаме от основи (както и вие) проблема, но не би. Момчето си изми зъбите и си легна да спи. 10 минути по-късно влазох в спралнята да си взема 1 жилетка - вече ХЪРКАШЕ  !
Ама явно не съм сама, не че ще ми се доспи от тази мисъл, ама няма се чувствам сама в леглото до 2 часа сутринта!
Лека ви нощ на всички! Излях си жлъчката и отивам да си лягам! Ама ще се кача в спалнята с метлата, щото днес явно съм  !

Жужка, това все едно аз съм го писала. При нас е същото- той е телеман и винаги пуска телевизора силно, чак не може да се седи в стаята.

Жужка, това все едно аз съм го писала. При нас е същото- той е телеман и винаги пуска телевизора силно, чак не може да се седи в стаята.

  само това ми е изхода  .

Много забавна тема 
Последният път, когато се скарахме с милото, аз в знак на протест отидох с кухнята, но не да спя, а за да му покажа, че съм обидена. След като половин час не дойде, за да ми се извини, аз се върнах в спалнята и какво мислите ..... той си спинкаше сладко. Направо побеснях и сутринта не му говоря, а той се чуди как може да не ми е минало от снощи, той вече го бил забравил 
Абе странно племе са това мъжете 

Абе странно племе са това мъжете

Повече от странно

Абе странно племе са това мъжете 

  И те така казват за нас.

  леле колко ви обичам! Не сме били само ние. Аз откачам като се скараме и той заспи сякаш няма нищо. Но забравяме глупостта, за която сме се скарали и си караме по старому. Само дето мен ме притеснява друго /извинете, ако не му е тук мястото/ защо не приема на сериозно проблема със забременяването и отказва да си прави изследвания: "Ако е писано ще стане." ; "Когато му дойде времето" и разни такива ме вбесяват още повече. 
  Въпреки всичко ви желая много щастие и любов днес- пиинете за Трифон Зарезан и се обичайте и любете за Св. Валентин.   

Много забавна тема 
Последният път, когато се скарахме с милото, аз в знак на протест отидох с кухнята, но не да спя, а за да му покажа, че съм обидена. След като половин час не дойде, за да ми се извини, аз се върнах в спалнята и какво мислите ..... той си спинкаше сладко. Направо побеснях и сутринта не му говоря, а той се чуди как може да не ми е минало от снощи, той вече го бил забравил 
Абе странно племе са това мъжете 

 

Много забавна тема, наистина
И аз съм го приемала като лична обида ако след някое скандалче мъжът си заспи кротко, докато ти не можеш да мигнеш - с интерес установявам, че явно е нормално
Ние се карахме в началото, сега не се караме - прощаваме си повече и е много по-лесно и приятно.
В началото проблемът ни беше, че половинката се самонавива от някакви дреболии няколко дни подред и изведнъж стане студен "какво да има, няма нищо, остави ме сега, че чета" примерно После, след големи разправии, се окаже, че преди три дни съм го обидила, като съм казала това, преди един ден не съм му се притекла на помощ, докато домакинствал и такива работи. Сега ги изгладихме тия проблеми и нещо като не му изнася на някого, си го казваме. Даже сега той ми се скара 1-2 пъти, че аз съм била започнала да се "цупя" - това поведение е много неконструктивно и гледам да не правя така

Забелязала съм нещо много интересно - като нещо не са ни добре отношенията, половинката винаги се разболява То и аз - без любов и имунитетът пада

Забелязала съм нещо много интересно - като нещо не са ни добре отношенията, половинката винаги се разболява То и аз - без любов и имунитетът пада

Аз съм забелязала, че когато сме в добри отношения и прекарваме повече време заедно изобщо не боледувам. Обаче разделим се за повече от 2 седмици и грипа не ми мърда. Мислех си, че си внушавам, но явно не

Забелязала съм нещо много интересно - като нещо не са ни добре отношенията, половинката винаги се разболява То и аз - без любов и имунитетът пада

Не бях обръщала внимание, но си права!

налага се да повдигна темата.
с моя се скарахме жестоко преди малко.трябва да отиде на уролог и да му се изследва простатата.той категорично отказва, бил чувал как се изследва простата.аз казах, че моята цветна снимка за пример е била много по-жестока, а той се обърна и каза-да не съм те карал да я правиш?много ми е криво, добре, че като се скархаме той побесня и изхвърча навънка някъде.наревах се едно хубаво.значи когато аз се подлагам на всевъзможни болезненизследвания, операции-всичко е ОК, но когато му се наложи и той да направи нещо.....
незнам вече.преди да излезе му казах хубаво да си помисли, защото за мен желанието за дете е много по-силно от чувствата ми към него и аз задължително ще имам дете, но както вървят нещата, няма да е от него.не защото няма нужните показатели, а защото не иска да направи елементарно усилие за това да стане баща.той е на принципа-ако стане, стане, като не-майната му!но при мен не е така.за мен желанието да бъда майка е толкова силно,че съм готова да го прегазя по пътя си към така заветния край!няма да позволя неговата гордост да ми попречи да имам свое дете.мъже по света бол.но защо трябва да се стига до там???
за пръв път ми се противопоставя за нещо такова.до сега се мръщеше на псермограмите, но все пак ги правеше.сега наистина прекали!незнам какво да правя!незнам как да го убедя...
по-отчаяна съм от всякога,посъветвайте ме какво да правя!!!!!

Не се ядосвай аз и моите приятелки отадавна сме го проумели мъжете са сто пъти по бъзливи от нас,и то не само по-бъзливи а и по докачливи :balk_150и така дори днес една приятелка обяви целия мъжки род за "П***и"

Мименце, разбирам те прекрасно.
За спермограмите - май всички мъже се опъват.
Колко пъти като стане дума  и аз казвам:
Ако беше на мое място и на половината гадости нямаше да се подложиш.
Но всичко се забравя и отминава.
Сега ще видим кога ще се накани да я направи.
Сякаш ще му бъркат не знам къде.

Мимка, всички мъже са индивидуални и мога да дам мнение само от моя опит с моя съпруг. Истината е, че смятам, че си настъпала точно на най-болното място, на това че държиш повече на детето, от колкото на него. Така мъжът се чувства изолиран и изоставен, разбирам го, просто си представям как бих се почувствала аз. Лично за себе си мога да кажа, че не е вярно - изключително много държа на съпруга си и бих останала с него дори и ако имаше алтернатива да нямаме деца.
Опитай се да го приласкаеш пак и да го увериш, че той е много специален за теб. Така неминуемо той си мисли дали наистина иска това дете щом ти винаги ще предпочетеш него,т.е. той ще е на втори план винаги. Трябва да знае, че няма планове и той и детето ще са еднакво обичани от теб. За конкретното изследване - то наистина си е гадно, вярно не е болезнено, но много унизително от мъжка гледна точка. Докато спермограмата може да се сравни с някакъв ексхибиционизъм, то в мъжкото съзнание проверка на простата много педерастее.Абсолютно неприемливо за един мъж. Просто ще му трябва време и трябва внимателно да му се обясни, че това си е изследване като всяко друго. Смятам, че ще го направи за идеята за дете - ще видиш!