Знаете ли, след спречкването ни, с което започнах тази тема, ми беше адски гадно, цяла нощ и след това цял ден се чуствах ужасно и като че ли нещо ме стискаше отвътре и не ми даваше мира.
Замислих се… защо в този така кратък, но за сметка на това суров живот, който непрекъснато ни подлага на изпитания, поставя ни препятствия и се опитва по всевъзможни начини да ни събори, ние допълнително си утежняваме дните с душевни терзания.
Много по-лесно и безболезнено би било и ние да се врътваме на другата страна и да заспиваме. Но явно, че това е заложено в природата на мъжа – когато му се вдигне адреланина (било след секс или скандал) – моментално му се доспива. Перфектно решение, от страна на природата, ама защо и нас – жените - не ни е направила такива?
А на нас ни трябва толкова малко – капка внимание, лъжичка нежност и две, три мили думи – толкова ли е много…
И как мъжете биха могли да проумеят това?