Момичета, знам че във всички семейства има от време на време спречквания, караници. Но аз продължавам всеки един такъв повод, да го преживявам, да мисля, да се терзая, да търся вина в себе си и т.н.
Ето сега се чуствам ужасно след поредното спречкване и няма да мога да заспя цяла нощ, а мъжа ми си похърква кротко в леглото и сигурно вече е забравил...
Кажете и при вас ли е така? Нормално ли е?

Нормално е, ама и аз не съм съгласна да е така - за съжаление до сега не съм намерила начин за противодействие - и всеки път е така - аз се терзая вътрешно, а понякога и външно, докато той изчаква да отмине бурята и си заспива гадно, но факт.

misi миличка НЯМА КЪЩА БЕЗ КОМИН!!!!
Няма идеално семейство,няма идеални двойки!При всички ни се случва от време на време!И на моята половинка му минава бързичко и мен ме държи  много време!Явно жените сме доста по-чувствителни!И най -много ме е яд когато се караме за глупости!
Хубавото е ,че не е често!

Аз се разсърдвам лесно, но пък той умее бързо да ме накара да му простя, никога не ме оставя да съм сърдита, не може да търпи.
Обаче, ако го няма до мен когато съм сърдита, започвам да се самонавивам и да тръгвам по нанадолнището.
А пък той хал хабер си няма за моите терзания.

misi миличка НЯМА КЪЩА БЕЗ КОМИН!!!!

Ади, казва се "Няма комин без пушек", а къщи без комини си има. 

По темата: мъжете разсъждават различно от нас. Ние от 3 години чакаме, аз от 2 години и 3-4 месеца мрънкам, че имаме проблеми, че трябват лекари, че това..., онова..., а мъжът ми чак онзи ден ми каза, че вече и той е готов да отиваме за всякакви изследвания и да правим по-сериозни неща като инсеминации и ин витро. Призна си, че в началото хич не ми е обръщал внимание на мрънкането и го е смятал за поредната женска истерия и паника, аналогични на "в магазина няма хляб, какво ще правим сега?!". Обаче след 3 години чакане и след съобщение от брат му, че са бременни втори път, сега мисли друго. Чак сега заговори в него инстинктът за продължението. Което само ме радва, разбира се. Но трябва да кажа, че когато се караме (за каквото и да било, не само за бебета и лекари), нито аз, нито той можем да заспим докато не се сдобрим.

При нас също е така - аз не мога да спя, а той си спи все едно нищо не се е случило. Мъжете са различни, понякога си мечтая да съм мъж за да премам всичко по-лесно. Ние жените май анализираме повече и се самонавиваме, което естествено е зле за нас.

... аз не мога да спя...

А-а-а-а-а, Дианче, къде е лъвското в теб? Нали зодия лъв беше?

Аз, моето мъжленце бая го срязвам като тръгне да ми се ежи . От 12 години сме заедно, от които 2 женени и досега нямам спомен да сме заспивали скарани. Бързо ни минава и като утихне всичко, почваме да се правим на ударени и да си говорим все едно нищо не е станало.
Като че ли в началото на връзката ни имаше повече скандали, но това беше толкова отдавна , че вече всичко ми е бяло петно.

и моят миличкия, бързо му минава, ама нали и аз съм си малко проклетичка  не мога да не пропусна да не му кажа това или онова и бързо става кавгата. Благодаря на Господ, че поне бързо му минава иначе отдавна нямаше да сме заедно  пу-пу-пу, да ми е жив и здрав мъжо!!! 

Цитат на: Диана в Септември 05, 2006, 17:31:42 pm

... аз не мога да спя...

А-а-а-а-а, Дианче, къде е лъвското в теб? Нали зодия лъв беше?

Аз, моето мъжленце бая го срязвам като тръгне да ми се ежи . От 12 години сме заедно, от които 2 женени и досега нямам спомен да сме заспивали скарани. Бързо ни минава и като утихне всичко, почваме да се правим на ударени и да си говорим все едно нищо не е станало.
Като че ли в началото на връзката ни имаше повече скандали, но това беше толкова отдавна , че вече всичко ми е бяло петно.

Бори, моя мъж е близнаци...  Много труден характер, добре, че такива неща ни се случват най-много 1-2 пъти в годината.

И при нас е така и това много ме нервира. Обикновено ме извежда извън равновесие. Ляга после, заспива като пън след скандала, аз цяла нощ хлипам пред компютъра, а на сутринта почва да ми се мазни и гуши  все едно нищо не е било или пък ако не съм му говорила и сутринта почва да ми праща от работа едни картички едни целувки по кю,  и аз понеже съм мека и глупава и прощавам. А не трябва така, все се заричам този път няма да му проговоря една седмица за да се научи ама все не издържам и ми минава.

Не бях се замисляла, че е типично поведение за мъжете. Аз съм същата, умирам от нерви в леглото и не мога да заспя, а той кротичко си се унася. Само дето аз почти никога не издържам и не заспивам, ставам, разхождам се и той обикновено се събужда и се караме до посред нощите. Обаче пък понякога съм и съвсем гадна и направо си го бутам да се събуди . Незнам защо е така обаче съм забелязала, че докато не ревна и не се оправят нещата, докато се правя на силна, той не спира да спори и да говори глупости. Като ме докара до рев, омеква и всичко се оправя 

Знаете ли, след спречкването ни, с което започнах тази тема, ми беше адски гадно, цяла нощ и след това цял ден се чуствах ужасно и като че ли нещо ме стискаше отвътре и не ми даваше мира.
Замислих се… защо в този така кратък, но за сметка на това суров живот, който непрекъснато ни подлага на изпитания, поставя ни препятствия и се опитва по всевъзможни начини да ни събори, ние допълнително си утежняваме дните с душевни терзания.
Много по-лесно и безболезнено би било и ние да се врътваме на другата страна и да заспиваме. Но явно, че това е заложено в природата на мъжа – когато му се вдигне адреланина (било след секс или скандал) – моментално му се доспива. Перфектно решение, от страна на природата, ама защо и нас – жените - не ни е направила такива?
А на нас ни трябва толкова малко – капка внимание, лъжичка нежност и две, три мили думи – толкова ли е много…
И как мъжете биха могли да проумеят това? 

Миси,за сажеление си права.Доста често оставаме не разбрани,въпре ки,че искаме толкова малко от тях .Те просто така са си устроени,но това не ни пречи да ги обичаме .За да ви разведря ще пусна 2 лафчета                                                                                                                                                                                                  Защо Господ създал първо мъжа-за да се почувства и той поне един ден като в рая.                                                                                                        Защо Господ създал първо мъжа-защото,нали всеки човек си прави първо чернова

И ние много се дразним и като се замислим само за глупости.На него му минава бързо ,даже май  още на момента вече е забравил.Все ми казва,че това са глурости, че живота е много кратък за да се дразним.Явно аз съм тази дето се хваща за най малкото,а той все излиза правия.Не знам вече 13г сме заедно и още несъм му свикнала напълно. :)javascript:void(0);

Ние сме двама полураци полускорпиони и като се скараме става много гадно. У нас никога не се повишава тон, обаче съскането е жестоко. Добре че се случва рядко...
Мъжът ми е много мълчалив, изглежда доста суров на вид, а аз съм си хала.... вие си ме знаете. Обичам проблема да се изрови до дъно, да се извадят всички страхове и най-гадни мисли и така да се реши. А той напротив, смята, че това, което е в неговата глава е винаги толкова очевидно, че просто не си струва да се коментира. Оттам идват и конфликтите ни

Хихихиииккк.... Зори, какво да ти кажа - единия е близне, другия кантарче, ама и ние сме като вас - или цветя и рози, или ..... Олелее, направо не е истина...

Горе долу като италианско семейство сме 

Рали, ский ся, за италианско семейство не ми говори 

Ще кажа само две неща - Бъдни вечер - 15 души - яко а?

 Ние пък сме две Деви и то родени в един ден!  Ние никога не си повишаваме тон и двамата се стараем да избягваме кавгите.Само че то така се насъбира и става една голяма сплетня в която пак не си викаме , а се обвиняваме взаимно,до безкрай.В един момент ни омръзва и всеки си признава грешките и пак много се обичаме.Понякога сме като в детската градина!  Иначе нещата,които ме ядосват, той даже не може и да проумее защо ме ядосват.Мисли,че се ядосвам за глупости.
  Иначе и мен супер много ме ядосва като е имало сплетня преди лягане и той като захърка на момента,че и ме прегръща чак.Е тогава направо ме вбесява,ама и на мен скоро след това ми минава!
  Общо взето,много го обичам!

Мъжете функционират по-различно от нас.
У нас сме и двамата зодия баланс,тоест кавгите са суперлошо балансирани и никой не отстъпва защото сме и от една декада.
Плаша го с това че той е последният мъж в живота ми и че несмятам да ставам бисексуална,тоест обречен е!Когато се чуствам виновна настоявам за разговор,получавам го и после ...празнуваме
Той много рядко  се признава за виновен и винаги поема вина неповече от 50%,аз ги изчислявам за 100% и готово.

Мисля че са ползотворни караниците,особено когато са от обич и за да върви в семейството...Някой позаспал,поувлякал се в нещо/копютърна игра например,/другият го поразтърсва и събужда....